Да пазаруваш в Куба в момента не е много приятно. „Всичко става много трудно. За опаковка пилешко месо понякога се налага да се чака на опашка по 7-8 часа“, казва Рикардо Бараган. Вярно е, че нещата малко са се подобрили напоследък, но обикновено пред магазините се тълпят по 200-300 човека“, казва 59-годишният кубинец.
„Днес чакаш за пилешко, утре за олио“
Пандемията от коронавирус допълнително задълбочи тежката икономическа и финансова криза на острова, разказва „Дойче веле“. Приходите от туризъм почти изцяло се сринаха, а все по-строгите американски санкции затрудняват преводите на пари от кубинци в чужбина. Правителството в Хавана реагира на това с валутна реформа в началото на тази година, съпроводена и от промени в ценовата политика и заплащането. След 25 години конвертируемото песо беше изцяло премахнато и в обращение остана само кубинското песо. На мястото на конвертируемото песо обаче отдавна се е настанила друга твърда валута - американският долар. За да привлече така спешно необходимата твърда валута, през октомври 2019 година правителството отвори държавни валутни магазини, в които притежателите на твърда валута могат да си купуват домакински електроуреди и авточасти, а от юни - също хранителни стоки и хигиенно-санитарни продукти. В същото време асортиментът в обикновените, невалутни магазини е изключително изтънял: там, където въобще все още може да се купи нещо, се образуват дълги опашки. На практика се чака на опашка за всичко. „Днес се нареждаш за пилешко, утре чакаш за олио и т.н. Опашките никога не свършват“, казва по този повод Бараган.
Colero - да чакаш на опашка за друг
Мнозина, и най-вече възрастните хора, обаче не желаят или не могат да стоят по опашките. Още повече, че висенето на опашка увеличава риска от заразяване с COVID-19. Всичко това доведе до появата на нов вид занимание: стоене на опашка с цел преотстъпване на реда срещу заплащане или пласиране на закупената стока на черния пазар. Марко Хименес прави точно това. В Куба на такива като него казват colero (редящ се на опашка). Той работи в държавна оптика и преди валутната реформа е изкарвал по 280 кубински песо - около 12 щатски долара. За да увеличи приходите си, е продавал стъкла за очила на черно, но и те свършили и в края на 2019-а от оптиката изпратили всички служители в принудителен отпуск. „Два месеца ни плащаха заплати, след това нищо“, казва той. Тогава един негов приятел му подхвърлил идеята да изкарва пари от чакането на опашки. Заради пандемията повечето магазини в Куба пускат едновременно само до четирима клиенти, от което опашките допълнително нараснаха. Съкращаването на работното време на повечето магазини и наложеният в Хавана вечерен час само влошиха положението допълнително. „След пет часа сутринта хората могат да напускат домовете си и тръгват да си пазят ред по опашките. Когато в 9 магазините отворят, изведнъж се появяват хората със запазено място и така някои опашки нарастват отпред, а не отзад. Изведнъж се оказва, че пред теб има не десетина, а примерно 70 човека“, казва Хименес. Сред чакащите има хора, които продават мястото си на опашката срещу 50 песо. Много по-печелившо обаче е сам да напазаруваш и после да препродадеш стоката. „Пилешко, кайма, майонеза, спагети - върви всичко, за което можеш да се сетиш“, казва Хименес. Обикновено той продава всичко на двойна цена. По негова преценка около 80 процента от хората по опашките са именно coleros.
Само по една опаковка пилешко на човек
На много от продуктите обаче има наложени ограничения - така например на човек е позволено само по една опаковка пилешко месо. Затова Хименес води със себе си по още двама или трима души на опашката, иначе не си заслужава, признава той. Понякога си набира случайни кандидати направо пред магазина - предлага им по 75 песос, за да застанат на опашката. На влизане в магазина се представя лична карта, която бива сканирана. По този начин се предотвратяват възможни злоупотреби, т.е. нареждането на опашката по няколко пъти. Глобите са високи. За да не бие на очи, Хименес върши това 2-3 пъти седмично. Междувременно вече си има и твърди купувачи. Така изкарва между 750 и 1000 песос на седмица - около 40 долара. Освен това от два месеца има и друга работа - обикаля от врата на врата, за да идентифицира заразени с коронавирус, за което отново получава държавна заплата. Хименес се надява скоро да се върне на старата си работа в оптиката. „Стоенето по опашки ми помага да оцелея“, казва той, но признава, че започва да му омръзва. Когато приключи с това, със сигурност опашките изобщо няма да му липсват, уверява той.
