„Винаги мога да стана нещо друго, но не винаги мога да стана лекар“, казва д-р Георгиев на шегата, че е сладкодумен, артистичен и си е сбъркал професията. Станал е рано-рано в неделя сутринта и преди интервюто е посетил оперираните си пациенти в „Пирогов“. Дали с топлия си тембър и широката си усмивка развлича уплашените си до смърт пациенти преди операция? „Не, по-скоро ги успокоявам и респектирам“, смее се лекарят.
Доктор Симеон Георгиев твърди, че със същото спокойствие, с което говори, държи скалпела по време на операция. Полага изтощителни дежурства, за да може, един път месечно, да замине на пътешествие – от онези авантюри, които спират дъха, луди и екстремни.„Стресът в един момент ми дойде твърде много.
Дадох си сметка, че за да се грижа добре за пациентите,
трябва да се грижа добре и за себе си“
казва той и твърди, че подобни авантюри свалят стреса.
Роден е преди 32 години в Берковица, има чудно детство – с много излети из горите и Балкана. Обича походите сред красивата природа на родния си край.
Като тийнейджър избира твърдо медицината, с желанието да снема болката от хората. Специализира урология. „Широка специалност е и това ми харесва“, казва той.
Лекува оперативно камъни в бъбреците, заболявания на мъжката полова система, а също и онкологични заболявания на бъбреци и пикочен мехур.
Вълнува го и лечението на безплодието. Минал е през няколко специализации по трансплантация на бъбрек и това е голямото му желание и предизвикателство за в бъдеще. Завършил е и втора специалност – здравен мениджмънт.
„Като студент бях доброволец в „Пирогов“, после специализирах там. Грабна ме това, че в тази голяма болница много бързо се научаваш и придобиваш опит. Да, предизвикателство е да помогнеш на пациента възможно най-бързо да се отърве от болката и да се върне обратно към нормалния си живот“, казва той. По време на голямата вълна от COVID-19 д-р Георгиев е на първа линия в лечението на болните.
Не си мечтае за „кротък“ кабинет, споделя, че високият адреналин на всекидневието в „Пирогов“ го поддържа жив и жизнен. „Понякога това изморява, но обичам този живот „на педал“, споделя той. Засега не мисли за алтернативата работа в чужбина. „Просто за момента смятам, че тук съм полезен“, казва докторът.
Не помни откога е тази страст по адреналинови приключения
по „тръпката и разтърсването извън зоната на комфорта“. В последно време избира все дестинации, от които на човек му се изправя косата.
„Може би срещата с болните и смъртта ме накара по друг начин да гледам на живота. Започнах да живея още по-интензивно, да се наслаждавам на всеки миг – казва той. – След като пътувах из места, където хората живеят в бедност, си дадох сметка колко разглезени сме ние в Европа и в България, и как не оценяваме това, което имаме, и колко добре живеем.“
Преди близо 3 седмици се е върнал от Намибия, където в конвой от 10 джипа, 40 пътешественици обикалят почти цялата страна – 3,000 км. Нощем разпъват по 2 двуместни палатки на покрива на всеки джип и нощуват под звездите, за да са по-далече от диви зверове, змии и скорпиони.
Посетили са потомците на бушмените в старото селище на бушмените – Шпицкопе, комбинация между савана и планини – скални образувания от изригваща лава отпреди около 2,500 години. Там са живели древните бушмени и оттам са се отправили към пустинята Намиб, където са търсили вода и прехрана. „Много магическо място“, споделя докторът.
Били са при племето химба, което живее в затворена общност, в колиби. Жените от това племе се къпят...
веднъж през живота си
преди сватбата. Поддържат косите си, като ги мажат с глина. Стават червеникави и изглеждат, сякаш са от кожа. Така бушменките ги предпазват от полепване на пясък и замърсяване.
Срещат се и с племето дамара, потомци на бушмените. Там най-ценният подарък е бутилка с вода, защото по време на сухия сезон местните могат да прекарат дни в търсене на скъпоценната течност.
Бушмените са си изградили селище със своя бит, което показват на туристите. Те са на границата на старото и новото, част от тях имат и нормална работа. „Най-впечатляващото беше колко са щастливи, на фона на бедността, в която живеят. Бях въоръжен с фотоапарат и телефон едновременно, за да не изпусна нито един кадър“, разказва д-р Георгиев. Фотографията му е хоби и страст от години, а фотосите му са достойни за най-добрите списания за пътешественици.
Една експедиция, в която той участва с голям хъс, завършва с разочарование.
Заедно с група смелчаци като него решава да се спусне с рапели, по въже, по най-високия водопад в света – Анхел във Венецуела, 1,054 м. Друга българска експедиция преди тях завършва успешно, като Ева Великова става първата българка, спуснала се по водопада (и за която BG VOICE разказа на 26 август 2023 г.)
Водопадът Анхел е на територията на защитения Национален парк „Канайма“ във Венецуела. Полусуверенна територия, принадлежаща изцяло на племето пемон, със свои закони, управлява се от вожд и само той може да разреши някой да влезе там и да се спусне по водопада.
Групата на д-р Георгиев дълго чака това разрешение и когато най-после го има, водачът на експедицията отказва да тръгнат, защото често вали дъжд и скалите са хлъзгави. „Минахме през вълнуващ трекинг в резервата „Канайма“, но можах само да седна на скалите горе и да погледна в пропастта долу, където се стича водопадът – казва той. – Но рано или късно ще го осъществя, искам да изпитам какво е да висиш буквално на ръба“, споделя докторът.
Случва му се и друг път
да виси на ръба,
на въже над пропаст – на катерачни маршрути върху вертикални скали, изградени от алпинисти в Алпите. „Стълба към небето“ – така ги наричат, или „виа ферата“ („железен път“).
„Забити са метални колчета, по които вървиш, и въже, за което се закачаш и подсигуряваш. Стълбата е дълга около 70 м, под теб – пропаст, отляво и отдясно са страхотните алпийски гледки, с езерата и зеленината, а ти висиш между небето и пропастта... Защо си го причинявам? Заради тръпката, високия адреналин“, смее се докторът.
В Норвегия пък е тръгнал не по маршрутите на организираната Скандинавия, а... на лов за тролове. Има няколко такива маршрута. Пътувал е в кемпер, по доста тесен и опасен път, често над пропасти. „Гледките са толкова красиви – до нереалност, с уникалните багри на природата, че имаш чувството, че тези митични същества – троловете – наистина се крият някъде там“, споделя д-р Георгиев.
В последните 2 – 3 години е „навъртял“ доста километри по такива „диви“ маршрути. Как съчетава тежките дежурства с пътуванията? „Буквално от дежурство – на летището и от летището – на дежурство. Съчетавам ангажиментите си в „Пирогов“ с работата в няколко медицински центъра, където също приемам пациенти. В „Пирогов“ понякога съм първи смени, друг път давам дневни и нощни дежурства и същевременно го съчетавам с останалите ангажименти в медицинските центрове. Графикът ми е плътно запълнен, за да си освободя почивни дни за експедиция“, обяснява той.
Признава, че заради натоварения график
се е лишил от голяма част от социалния си живот
и от контактите с много от приятелите, от което страдат и той, и те. „По-важното е, когато съм на пътешествие, да не забравям, че в София пациенти чакат мен, своя доктор. Нямам време за адаптация и почивка, максимално уплътнявам свободните ми от 7 до 10 дни за пътешествия. Това ме държи активен. Въпрос на много добро съчетаване и планиране на времето“, споделя той.
Бил е в Централна Африка, в Танзания. В Занзибар е тръгнал не по луксозните маршрути, а на срещи с местните хора. В Северна Африка, или арабския свят, е бил в Египет, Тунис. В Азия е изненадан от Иран. „Казваха ми, че там е опасно, но видях красотата на страната и персийската култура. Изкачих Дамаванд – спящ вулкан, най-високият в Азия и най-високият връх в Иран – 5,671 м“, казва той.
„Беше екстремна експедиция с премеждия. Имах пряк сблъсък с височинната болест, доста зле ми се отрази, но не се отказах по пътя до крайната цел. А гледката от върха запомних завинаги“, вълнува се докторът. Търсачът на силни усещания си е набелязал и покоряване на високи върхове, но за това се изисква малко повече подготовка, за която не му остава време.
Прочети още
Твърди, че пътешествията с висок адреналин са начин за борба със стреса в напрегнатата му работа. „Просто не се впечатляваш и не се стресираш от неща, които не са под твоя контрол. Дори да претърпиш някакво разочарование, не се фокусираш върху него“, коментира лекарят.
Вече гледа към следващата си дестинация – Йордания. „Една от културите на Ориента, която ми жегва много силно сърцето“, споделя лекарят пътешественик.
