На 4 декември почитаме Света Великомъченица Варвара. Паметта й се почита както в православната, така и в католическата църква. В православието Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт - тези, които са нямали време да се покаят и причестят.
В Полша денят на св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите. Света Варвара се отличавала с особена и впечатляваща красота.
Ревнивият й баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога.
Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, момичето се запознава с християни и приема свето кръщение. Скоро тя трябвало да отстоява избора си пред управителя на града, след като баща й се отрекъл от нея заради християнските й убеждения. След като били изчерпани всички средства за убеждаването й да се върне към почитанието на езическите богове, останал изборът на живот и смърт, пред който момичето трябвало да се изправи.
По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Смъртната присъда била изпълнена зад стените на града. Над гроба й бил построен храм, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи. Според поверието божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - те двамата са поразени от мълния. Малко след погребението на света Варвара започнали да се случват множество чудеса с вярващите, които отивали до нейната гробница.
Мощите на Света Варвара били пренесени през VI-и век в Константинопол. Шест века по-късно, през XII-и век, те били отнесени от Святополк II в Михайловския Златовърх манастир. От 1930 г. почиват в Киев в Патриаршеската катедрала „Свети Владимир“.
В България празникът се почита с преплитане на езическите и християнските обичаи. В някои райони на страната св. Варвара се счита за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричат "Баба Шарка". Жените месят и раздават за здраве "къпани" питки. В Добруджа вечерта срещу празника приготвят трапеза за "баба Шарка", на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир.
Друг обичай е да се вари боб или леща, да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други райони св. Варвара се почита като покровителка на домашните птици. Вярва се, че в зърната на царевицата е събрана цялата енергия на слънцето и земята, която дава живот и здраве. Затова всеки, който хапне царевица на този ден, ще е бодър и жизнерадостен през цялата година.
Празникът се нарича още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве и орисвали хората на щастие и берекет. Стопаните ги дарявали за благодарност с боб, сушени плодове, ябълки и брашно. За да приготвите къпана питка, са ви необходими 3 яйца, 1 чаена лъжица сол, 1 супена лъжица захар, 3 супени лъжици олио, 1 килограм брашно, мая за заместване и половин литър прясно мляко.
Първо разтворете маята с малко мляко, брашно и захарта, докато се получи смес, подобна на каша, и се оставя да бухне. Според старите български традиции брашното трябва да се пресее поне два пъти, за да се пречисти от лошите помисли на хората. След това замесете тестото с бухналата мая, разбитите яйца, солта, млякото и мазнината. Замесеното тесто се оставя в голяма тенджера с хладка вода, откъдето идва и името къпана питка. Когато тестото е готово, то изплува на повърхността.
След като е готово, поставете го в намазнена тава, а отгоре го намажете с жълтък и печете в умерена фурна, без да е предварително загрята. Изпечената питка се намазва обилно с мед, за да бъдем здрави през настъпващата година.
