Внезапно повдигнатият въпрос с признаването на македонската църква предизвика изключително широк отзвук както в България, така и в Македония
Генадий Михайлов
Еуфорията от подписването на договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между София и Скопие тези дни се пренесе на неочаквано място. Македонската православна църква помоли с писмо българската да я признае, като приеме да бъде „църква майка". Случайно или не това става само няколко дни след като българското правителство одобри споразумението и няколко дни преди съвместното заседание на двете правителства в Струмица. Въпреки че на хартия църковните дела са отделни от държавните, без съмнение зад жеста прозира добре подбран момент.
Писмото на т.нар. Македонска православна църква - Охридска архиепископия (МПЦ), се появи първо в предаването "Вяра и общество" на БНТ миналата събота. То е от 9 ноември и е изпратено до Българската православна църка (БПЦ) с конкретни предложения - възстановяване на евхаристийното общение между двете църкви (т.е. възможността свещениците да служат заедно), молба за припознаване от българска страна на МПЦ, което ще означава, че БПЦ ще се превърне в „църква майка", както и за застъпничество пред Вселенската патриаршия и пред останалите православни църкви.
Македонската църква досега не е призната от останалия православен свят. Тя се отделя от сръбската и обявява самоволно автокефалия през 1967 г. След като Македония се отделя като независима държава, отношенията с църквата в Белград стават още по-сложни. През последните десетина години обаче все пак са правени опити от страна на МПЦ да търси признание от сърбите, но без успех. Сегашната смяна на посоката може да се обясни единствено с политическото разведряване, въпреки че проучване показа, че контактите със София не са отсега. Преподавателят по църковно право доц. Дилян Николчев например напомни, че настоящият патриарх Неофит през 1999 г., тогава митрополит, служи заедно с покойния митрополит Калиник и още двама македонски архиереи. Заради това синодът ги заплаши със съд.
В молбата на МПЦ някои анализатори намират и исторически основания. Тя се обявява за наследник на Охридската архиепископия, възникнала още през 971 г., след като дотогавашната българска автономна архиепископия, която е била в Доростол, започва да се мести заради нашествието на Византия. В устава на БПЦ е записано, че тя е правоприемник и на Охридската архиепископия. „Това е неопровержим акт - корените на Охридската архиепископия са в българската църква", казва и доц. Дилян Николчев, преподавател по църковно право. Точно затова се пораждат и противоречията със специалисти, които твърдят, че, признавайки македонската църква, българската ще зачеркне векове от своята история. „Все едно ние да претендираме за България на три морета", каза бившият ръководител на дирекцията по вероизповедания Иван Желев. „От най-строго канонична гледна точка църква майка на МПЦ може да бъде СПЦ, тъй като до най-последно време тя е била под нейна юрисдикция", съгласява се проф. Калин Янакиев, преподавател във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски".
Освен историческото противоречие има и други - на първо място, съпротивата от Белград, въпреки че едва ли ще се стигне до крайности като настояване за отлъчване. „Най-вероятно още една църква не би искала да извършим този акт - руската", прогнозира Янакиев. Причините според него са геополитически. „Русия губи позиции на Балканите, губи ги стремително, особено след като Македония пое по път на членство в ЕС и НАТО. Отношенията между нашите две държави вървят добре, ние сме „застъпник" пред евро-атлантическите структури, а Русия иска да запази влияние в тази страна. И ще го има, ако постави МПЦ в изолация, опитвайки се да я манипулира", коментира той. Янакиев припомня, че ако се разрешат другите въпроси, църквата е единственото, което ще остане като невралгичен пункт с неразрешен статут. Освен това разединението между православните църкви устройва геополитически Русия, защото придава на най-голямата по численост църква, която е руската, статута на доминираща. „Русия е чувствителна и заради подобни молби от Украйна", припомня и Иван Желев.
„Не е тайна, че повечето наши митрополити са под силно руско влияние", добавя Янакиев. Преди година след неофициално съгласуване между София и Москва БПЦ първа повлече крак на бойкота срещу Вселенския събор в Крит. От общо 14 православни църкви само още три ни последваха, една от които руската.
„Това, което може да направи БПЦ, дори и с оскъдния авторитет, е да застане зад позицията, че трябва да се даде автокефалия", твърди доц. Неделчев. Проф. Янакиев също казва, че „Светият синод трябва да прояви куража и да приеме тази протегната ръка. Ако се притеснява да извърши формалния каноничен акт на признаване, може да направи това, което е практически същото - да влезе в евхаристийно общение с нейното духовенство и да декларира, че се ангажира с преговори с останалите православни църкви с цел и те да я признаят."
На другия полюс са мненията на Иван Желев и на Борислав Цеков, преподавател по църковно право. Цеков твърди, че БПЦ трябва да се застъпи пред останалите църкви за признаването на македонската, за която всички казват, че за разлика от българската е „жива", т.е. има много миряни, служби на разбираем език, води активна мисионерска и благотворителна дейност и би трябвало да е автокефална. Но в същото време според него трябва „да се постави с цялата му острота въпросът с необоснованите претенции на македонската църква да бъде правоприемник на Охридската архиепископия, защото те удрят по нашата история по същия начин, по който екстремният македонизъм краде от историята на България". Желев пък казва, че „щем, не щем, СПЦ би трябвало да е църква майка на македонската". Според него нищо няма да произтече от това писмо.
Едно е ясно - българският висш клир ще изпадне в много силно колебание. „Едно евентуално признаване ще има драматични последствия - освен политическо единство между България и Македония се установява и духовно единство и разбирателство, което е раздрано от националистическите десетилетни напрежения", коментира Янакиев. На това Иван Желев казва, че не вижда каква политическа изгода може да има от това, „освен премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов да отбележат точка. Може би МПЦ по този начин оказва натиск върху сръбската църква, а пък България се опитва да получи аванс, за да има за какво Скопие да й е благодарно".
