Малко са зловещите легенди, които оцеляват през вековете, за да преследват следващото поколение, но странната история на едно такова същество се е запазила повече от хилядолетие. На 2 май 1933 г. в местния шотландски вестник „Инвърнес куриер“ се появява любопитна статия. В нея се разказва за очевидци от съпружеска двойка, които твърдят, че са забелязали голямо същество във водите на езерото Лох Нес. Според репортажа „съществото се издигало, търкаляло се и се потапяло в продължение на около минута, като тялото му наподобявало това на кит, а водата се стичала на каскади и се вълнувала като врящ котел“.
Разположено в шотландските планини Лох Нес е езеро с дължина около 35 км, с диаметър почти 3 км в най-широката си точка, а мътните му води достигат дълбочина 240 метра. Според статията „от векове то е смятано за дом на страховито чудовище“. В статията се намеква, че това, което двойката е видяла, може да е създанието, вдъхновило историите за митичното водно келпи или променящия формата си воден кон от келтските легенди. Тази легенда датира отпреди повече от 1 400 години, съобщи National Geographic.
Три месеца след статията същият вестник публикува писмо от лондончанина Джордж Спайсър, който твърди, че докато шофирал със съпругата си около Лох Нес, видял странно същество да пресича пътя пред него.
„Видях най-близкото до дракон или праисторическо животно, което някога съм виждал през живота си“, пише той, „То пресече пътя пред мен на около 50 метра и изглежда носеше малко агне или някакво животно“.
Авторът на първия репортаж е Алекс Кембъл, кореспондент на свободна практика, базиран в село на брега на Лох Нес. Двойката, направила наблюдението, била Алди Маккей, управител на местния хотел „Дръмнадрочит“, и нейният съпруг. През седмиците след публикуването на статията Кембъл пише още истории по темата за шотландските медии.
В една от статиите Кембъл заявява:
„Много хора в района вече смятат, че „чудовището“ наистина е праисторическо същество.“ И уверено заявява: „Със сигурност ще бъде видяно отново.“
Може би всичко това щеше да остане местна клюка, ако не беше реакцията на шотландските медии. След като научава за странната история, националният вестник „Шотландец“ изпраща журналиста Филип Сталкер в Лох Нес през октомври 1933 г. Сталкер подава репортаж, който включва разказ на очевидец, описан от Алекс Кембъл, който твърди, че макар първоначално да не е вярвал в чудовището, по-късно сам е видял дълговратото същество. Кембъл ще се превърне в ключов свидетел, като в крайна сметка твърди, че е виждал съществото 18 пъти, понякога от близко разстояние. В известен смисъл той е човекът, който измисля чудовището.
Морска змия
Сталкер публикува изследванията си в два доклада в The Scotsman. Той стига до заключението, че езерото Лох Нес е обитавано от голяма морска змия, която трябва да е дошла от морето по река Нес.
От XVIII в. насам стотици мореплаватели твърдят, че са виждали големи морски чудовища или змии. След повече от сто палеонтологични открития през XIX век някои естествоизпитатели започват да си представят, че тези морски змии, за които се предполага, че обитават океанските дълбини, може да са плезиозаври: големи морски влечуги с дълги шии, живели през мезозойската ера, преди 252-266 милиона години. През 1930 г. тази теория придобива нова популярност с публикуването на книга за предишни наблюдения, озаглавена „Случаят с морските змии“ (The Case for the Sea-Serpent). Нейният автор, командирът на морската пехота Рупърт Гулд, отива в Лох Нес в края на 1933 г., за да проведе лично нови изследвания въз основа на последните наблюдения. Той стига до заключението, че съществото от Лох Нес е вид голяма морска змия, която се е адаптирала към сладка вода. Гулд приписва на чудовището основната форма на плезиозавър - образ, който е останал и до днес.
През есента на 1933 г. британската преса се запознава с мистерията на Лох Нес. В рамките на няколко седмици новината става международна, предлагайки малко разсейване на фона на финансовите трудности на Голямата депресия. Посетителите започват да пристигат в езерото, което скоро се превръща в редовна туристическа дестинация. През декември кореспондент на испанския вестник La Vanguardia съобщава, че хиляди туристи са се възползвали от коледната си ваканция, за да лагеруват на брега на езерото „с надеждата, че неизвестното чудовище ще се появи на повърхността на водите“.
Легендарната снимка
Това, което в крайна сметка ще даде тласък на идеята за чудовището от Лох Нес или Неси, както е наречено по-късно, е една снимка - най-важната в историята на мистерията. На 21 април 1934 г. лондонският вестник „Дейли мейл“ публикува снимка, за която се твърди, че е направена от хирург на име Робърт Кенет Уилсън. На черно-бялата снимка се вижда нещо, наподобяващо шия и малка глава, които стърчат от водите на Лох Нес. Но в действителност емблематичното изображение е измама, извършена от режисьора и ловец на едър дивеч Мармадюк Уедъръл. През предходната година „Дейли Мейл“ сключва договор с Уедъръл за издирване на чудовището, а по-късно го уволнява за предполагаемо фалшифициране на доказателства за съществуването му с фалшиви отпечатъци. За да си отмъсти, Уедъръл изработва малък модел на главата и врата на чудовището от дърво и го залепва върху играчка подводница. Той я пуска в езерото и прави няколко снимки. Уилсън бил убеден да изпрати снимките на „Дейли Мейл“. След като свършил работата, Уедъръл потопил модела, така че някъде на дъното на езерото наистина се крие някакво чудовище. Истината за снимката ще бъде открита едва през 90-те години на ХХ век.
Същество от легендите
След първоначалното вълнение през 30-те години на миналия век, славата на чудовището от Лох Нес намалява, докато не се появява отново през 60-те години на миналия век с развитието на паранауката. Новите изследователи се дистанцират от идеята, че неуловимото чудовище е мезозойски вид морска змия, като вместо това твърдят, че то е същество, обитаващо езерата в Шотландия.
За да подкрепят този аргумент, те трябвало да докажат съществуването на съществото в историята. Тъй като не съществуват твърди доказателства за съществуването му преди 1933 г., те се обръщат към шотландските легенди и исторически хроники. Тази нова марка ловци на Неси твърдяха, че предшествениците на Неси са се появили още по времето на свети Колумба от Йона, ирландски монах от VI век, който донесъл християнството в Шотландия.
Прочети още
Според монаха Адамнан в неговия текст Vita Sancti Columbae, написан някъде преди 704 г., един ден свети Колумба видял чудовище, което се готвело да нападне човек, който плувал през река Нес. Светецът направил кръстния знак и чудовището се оттеглило. Скептиците обаче бързо отхвърлят този разказ, като твърдят, че Vita Sancti Columbae е житие, написано век след живота на Колумба, и включва разкази за всякакви невероятни дела, извършени от различни светци. Този стил на писане е бил популярен по онова време и е имал за цел да илюстрира триумфа на християнството над езичеството на пиктите - древните шотландци.
От 70-те години на миналия век насам се провеждат различни проекти за претърсване на езерото Лох Нес в търсене за все още неизвестно на науката животно. Досега всички са били неуспешни. Въпреки това туристите продължават да пристигат на тълпи, за да наблюдават повърхността на езерото с надеждата да забележат някакво необичайно движение.
Чудовището от Лох Нес се е превърнало във фокус на желанието на мнозина да повярват, че мистериозно същество наистина може да съществува в съвременния свят. Продължават да се издават книги по темата, а в интернет може да се намери повече информация от всякога. Неси е част от един омагьосан свят, но също така и част от шотландската идентичност - и по-прагматично - от нейната туристическа индустрия.
