сн. ДА “Архиви”
23 години след края на най-дълго управлявалия диктаторски режим в следосвобожденската история на България всичките му документи най-сетне са леснодостъпни за всеки, който иска да ги прочете. От началото на тази седмица те се намират на сайта www.archives.bg/politburo , съобщиха от Държавна агенция "Архиви". Там би трябвало да има достъп до архивите на Българската работническа партия (комунисти), която малко след преврата на 9 септември 1944 г. се преименува на БКП, както и на ръководния й орган - Политбюро, обхващащи времето до 1989 г. Проверка на BG VOICE обаче показа, че интернет страницата не работи все още правилно, а част от секциите й са недостъпни. Сред тези, които не се отварят, са документите от регионалните организации на БКП в страната. През по-голямата част от времето
сайтът дори въобще не работи
а на началната му страница се появява съобщение за натоварен трафик към сървъра.
"Политбюро на БКП е най-тесният ръководен орган на висшия ешелон на комунистическата партия. Политбюро, а не правителството, тогава е вземало решенията. За 45 години едва 55 българи са били негови членове - Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Огнян Дойнов, Добри Джуров и др.", припомни при представянето на сайта шефът на агенцията Мартин Иванов. По думите му почти всички българи имат натрапчивото усещане, че миналото не е влязло в музея. Може би това е минало несвършващо, допълни той. Ако сега са нужни няколко часа, за да могат протоколите на Министерския съвет да стигнат до всички интересуващи се през интернет, днес ние качваме документи, които са стояли в архивите в продължение на 20 години, заяви Иванов. За част от тях никога не е предвиждано да стигнат до масовия читател -
те са с грифове "секретно" и "строго секретно"
Любопитно е, че освен по големите теми, които представляват интерес за цялата страна, като възродителния процес или строежа на АЕЦ Козлодуй в протоколите има и огромно дребнотемие, с което са се занимавали в Политбюро - цените на найлоновите дамски чорапогащи, отпускане на жилища на крайно нуждаещите се служители в МВР, ДС или активни борци. Сред по-интересните документи са тези за натрупването на външния дълг. Архивът разполага и с богата снимкова галерия с 396 образа. Около 30,000 страници са документи, намирали се досега в Русия, от които България е успяла да си върне обратно приблизително 24,000 страници. Те пристигат на части и се обработват, но в тях няма неизвестни и скандални неща, уверява Иванов.
"Изпратихме предложение за създаване на музей на Държавна сигурност, 1,75 млн. лв. ще са необходими за него, средствата още ги нямаме, но фактическата работа по него ще е не повече от година", отбеляза още шефът на държавния архив. Но докато той смята да затвори бившите секретни служби на комунистическата диктатура в музей,
депутатите от БСП, ГЕРБ и РЗС на Яне Янев са на друго мнение
Те отхвърлиха законопроект, изготвен от Синята коалиция, с който се въвеждаха ограничения за лица, работили за Държавна сигурност. Той предвиждаше по-конкретно на хора, които са били щатни служители на ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия, да се забрани да заемат ръководни длъжности в следващите 10 години - срок, през който се очаква, че повечето от тях ще навършат пенсионна възраст. Вносителите мотивираха текста с това, че такъв закон не би заплашил основните човешки права, не е и акт на реванш или налагане на справедливост, нито наказание по презумпция за вина. Целта е да се гарантира успешното провеждане на държавната политика в процеса на демократизация и ефективно прилагане на преориентирането на българската политика към ЕС и НАТО. Според сините това е особено необходимо за преодоляването на пълната енергийна зависимост на България от Русия като следствие на действията на предишни управления. Бившите комунисти, подпомогнати от ГЕРБ и РЗС, обаче гласуваха против закона още на първото му четене.
