Където и когато и да пътуват българите, те винаги се намират в общност. Тя може да бъде родова, национална, роднинска, но винаги има общност. Както всички хора, ние също се нуждаем от общност, за да се чувстваме силни, за да споделяме общи идеи и интереси, за да бъдем общество. Когато българи заминават за Америка в годините на комунизма, това винаги е повод за сбирки на сънародници. Така те се осведомяват за онова, което се случва в „Стария край“. Това са едни малки празници, които са непринудени и толкова истински, колкото са и самите връзки между хората. При посещението на Георги и Елена Златкови от София в САЩ при сестрата на Георги – Цветанка, много от съседите им са учудени. Някои от тях не са посещавали никога местата, които Георги вижда, благодарение на сестра си. Той се запознава с много българи, създава изключително стабилни контакти, които след това продължават в писма от България през годините.
Семействата, които Георги, Елена и Цветанка посещават в САЩ, са предимно на български емигранти.
Те са жадни за новини
от България и разпитват за положението в страната. Новините, които достигат до тях в ерата, когато интернет все още няма, са твърде оскъдни. Те знаят за България това, което им пишат техните роднини, но не могат да си позволят да напишат всичко така, както е в действителност, защото в страната по това време управлява тоталитарна власт, която осъществява цензура и над кореспонденцията. Ако излезе истината, това може да предизвика проблеми за хората, които са си позволили да пишат откровени писма.
Именно поради тази причина срещата с българи от „Стария край“ е истински празник, защото те без ограничения и без страх от репресии могат да разкажат каква е наистина ситуацията в България. Така Георги, Елена и Цветанка се срещат през далечната 1971 г. с хора като Вера Костова – бъдеща тъща на известния американски писател Сидни Шелдън, с бай Руси, с инженер Васил Ярловски, чийто брат в България е адвокат, лишен от правото да упражнява професията си, като една от причините е, че Васил е в Америка. Те се срещат също и със семейството на Михо и Мери Колумбия, Петър Пелин, Петър Петров и много други. Такива срещи обаче се организират и в България. Причините са донякъде същите, но и не съвсем. Роднините на сънародници, които живеят в САЩ се събират в България, когато пристигне човек отвъд „Желязната завеса“. Такъв е случаят с Христина Мирчоф, която е племенница на Георги. Тя пристига в София през 1979 г., за първи и последен път в живота си.
Иска да види родината на своята майка
Посещението на такъв човек е нещо като посещение на извънземни в условията, в които живее тогавашното ни общество.
В София се събират всички роднини, близки и приятели. Те са в дома на Георги и Елена. Това са едни полулегални срещи, на които са канени обикновено наистина много близки хора. Христина е нещо като квартална знаменитост. Всички я наблюдават как се облича, как пуши, какво кафе пие, кога си ляга, какво яде. Всичко им прави впечатление, защото Христина на практика е „пришълец“ от някакъв друг, непознат за тях свят.
Капсулираният комунизъм е непробиваем за новини от този свят. А Христина е жив негов представител. Заради това тя е интересна, тя е атракция. Това, разбира се, не убягва на властите и те се опитват по всички възможни начини да се доберат до информация за това какво се говори на тези срещи, какво е казала Христина на хората. Това е проблем, защото властта не е в състояние да контролира информацията на това ниво. Стаята, в която е настанена Христина в София, има два прозореца. Единият е срещу съседната кооперация, а в този апартамент живее сътрудник на тогавашната полиция, наричана по съветски образец – милиция. Домакините на Христина „обличат“ прозореца с бял памучен плат – нещо като ръчно направена щора. Въпросната остава на този прозорец чак до 1990 г…! Но не само домът на Георги и Елена е сборният пункт. Такива срещи се организират и в дома на брата на Елена, Сава Златков. Там отново се събират всички близки и приятели. Хората посрещат Христина Мирчоф като знаменитост, защото тя е единственият начин да разберат истината за живота извън България, за живота в Америка, истината такава, каквато тя е в действителност, без изопачаването, което се прави през филтъра на комунистическия режим в България.
