До Нова година ще е готов прототипът на българската ваксина на БАН, след което идват клиничните изпитания. Това съобщи пред БНТ доц. Пенка Петрова, директор на Лабораторията по експериментална имунология към БАН. По думите й, дали българската ваксина ще е по-евтина, зависи от производствените мощности и от това доколко държавата ще се ангажира с производството. Нашата протеинова ваксина се е съсредоточила върху генома и би трябвало да действа срещу всички щамове. Учените продължават да изследват геномите на вируса, като е установено, че при 12 000 различни има около 1200 мутации. Всеки десети вирус е мутирал, но тенденцията е да се върви към по-малко смъртоносни щамове. В Европа и в България преобладават едни и същи щамове. По думите й, с цел превенция, е препоръчително да се промени хранителният ни режим. Установено е, че при недостиг на селен в организма има по-голям риск от фатален изход на заболяването. В България обаче няма тежки селенови дефицити, тъй като селенът се среща в традиционни за българите храни, като зърнените - пшеница, овес, ръж. Силно препоръчителни са ядки като бразилския орех, както и морските продукти. Нужни за организма ни са и антиоксидантите, затова е необдходимо да приемаме достатъчно витамин C и витамин D. Ако един на 10 души е прекарал коронавирус, това значи, че той има антитела. Трябва непременно да се следи нивото на антитела, за да се знае как може да се противодейства, смята доц. Петрова. Оказва се, че част от лекарствата, които хората със съпътстващи заболявания приемат непрекъснато, всъщност провокират коронавируса, затова тези хора са толкова рискова група. Повишението на случаите на заразени с коронавирус у нас през последните се дължи на отхлабените мерки, на това, че децата тръгнаха на училище. Вирусът в момента мутира с по-ниска честота, отколкото се разпространява. Можем да направим извод, че той е по-силно заразен, но по-малко смъртоносен. В момента България е в оранжевата зона на Европа и няма защо да сме обезпокоени, това са нивата от юли месец, допълни тя.
