„Дванадесетият“ човек на терена
Хиляди наши сънародници се събраха на най-голямото спортно събитие за българите в Америка. Българските волейболисти най-накрая приключиха с черната серия и осъществиха своята първа победа, а САЩ допуснаха първо поражение в група „Б" на Световната лига. Националите ни до този момент имаха 6 поредни поражения от 6 мача и бяха спечелили само 2 точки в групата. Силната подкрепа на публиката обаче ги накара да се чувстват, че играят на свой терен, и това им помогна за победата. Американците от своя страна имаха 6 поредни победи и събран актив от 15 точки, което ги правеше абсолютен фаворит и в двата мача. Въпреки моментното състояние на отбора националите изглеждаха доста свежи и с желание за игра на тренировките в дните преди двата мача. Доброто им настроение обаче бе помрачено, тъй като може би най-добрият в момента волейболист в националния Цветан Соколов си навехна глезена и това му попречи да се включи в първия мач. Неговото място в стартовия състав зае диагоналът на „Марек" Венелин Кадънков.
Капитанът на отбора Тодор Алексиев определи тима като подготвен за мачовете срещу американците: „ Ние си знаем слабите страни и те техните, но по-важно е кой ще изпълни това, което има като задание от треньора" - обясни Алексиев. Другият опитен състезател в отбора - либерото Теодор Салпаров, бе категоричен, че победата е необходима: „Ние наистина се нуждаем от една победа, за да тръгнем по-добре психологически. Много лош старт направихме в Световната лига и отборът не се намира в най-доброто си състояние."
В петъчния мач се събраха близо три хиляди души публика, като голямата част от тях бяха българи. Феновете не бяха толкова многобройни, но пък бяха силно развълнувани. Някои от тях пропътуваха стотици мили, за да могат да присъстват на събитието на годината. Други пристигнаха часове по-рано, тръпнещи в очакване на победа. Но полупразната зала може би повлия на психиката на отбора и той загуби ентусиазма си.
В първия мач волейболистите на България не показаха най-доброто от себе си и закономерно загубиха с 1:3 гейма от американците. Както се и очакваше, за първи път с националната фланелка като титуляр се появи Венелин Кадънков, който замени на поста диагонала Цветан Соколов. Лъвовете започнаха мача чудесно и успяха да изненадат домакините, като взеха гейма с 25:20. Вторият гейм премина доста оспорвано, като този път САЩ успяха да дръпнат накрая и да затворят с 25-22.
Третият гейм бе истинска катастрофа за българските национали - 16:25, с което американците обърнаха мача, повеждайки с 2:1 гейма. По идентичен сценарий се разви и следващият гейм, който домакините взеха със същия резултат - 25-16, а с това и мача с 3:1.
Най-полезни за българския тим станаха Венелин Кадънков (1 блок, 2 аса и 50% ефективност в атака) и Тодор Скримов (3 аса, 44% ефективност в атака и 40% перфектно посрещане) съответно с 15 и 14 точки, но и техните усилия не помогнаха за успеха. За американците над всички бе Тайлър Сандър с 20 точки (3 блока, 3 аса, 70% ефективност в атака и 56% перфектно посрещане), а Матю Андерсън добави 14 точки (1 блок, 1 ас и 43% ефективност в атака) за победата.
Така България записа седма поредна загуба в Световната лига, което не се бе случвало от доста години. Камило Плачи и неговите момчета имаха върху какво да поработят, за да могат да се противопоставят на американците и да прекъснат черната серия.
Втората среща между двата отбора събра близо 5,000 зрители, от тях 3,500 българи. Те подкрепиха лъвовете, които се чувстваха като у дома си. Публиката се превърна в един голям трибрагреник, след като сънародниците ни се облякоха в тениски, шапки и шалове с цветовете на знамето. Хилядите българи през цялото време заглушаваха немалкото американски зрители с мощно ,,Българи-юнаци", ,,Победа и пак победа'' и им помогнаха да си върнат самочувствието, което сякаш се бе изпарило след серията загуби.
Лъвовете сътвориха невероятен обрат в първия гейм. България изоставаше с 19:24 в края, но успя да измъкне гейма с 26:24 след страхотна серия от сервиси на Тодор Скримов. „Това беше пример за мъжество, който даде кураж на останалите да продължат да играят добре и да се борят до самия край" - сподели мениджърът на отбора Владимир Николов. Така те продължиха да натискат американците със силни и мощни начални удари и взеха втората част с убедителното 25:17. Третият гейм бе почти огледален на втория, но в полза на САЩ - 25:14. Четвъртата част тръгна равностойно, но след това американците наложиха играта и след отлични изяви на Максуъл Холт и Тейлър Сандър я спечелиха с 25:13 и вкараха срещата в тайбрек. В петия решителен гейм българските ,,лъвове" показаха по-силен характер и по-голямо желание за победа и в крайна сметка го спечелиха с 15:12, а с това и мача с 3:2.
Неописуема бе радостта, която заля трибуните след финалната точка, спечелена за отбора ни! Хилядите фенове изригнаха в песни, овации и благодарност за радостта, която българските момчета им донесоха. „Затова публиката беше тука, за импулс на тия хора, защото вчера бяха трагични, днес - победители" - вълнуваше се един от феновете, който беше дошъл с цялото си семейство. В крайна сметка пресипналите гласове си заслужаваха, защото именно седмият играч в лицето на публиката обърна резултата. Звездата на националния ни волейболен отбор Цветан Соколов сподели след драматичния първи успех в Световната лига след 3:2 над САЩ, че победата е много важна от психологическа гледна точка за всички играчи. „Просто счупихме тази летва, която не можехме да прескочим, обясни Соколов. - Едно голямо благодаря на всички тези фенове, които дойдоха, подкрепиха ни и ни накараха да се чувстваме у дома си."
Селекционерът Камило Плачи също призна, че успехът е бил важен за морала на тима. „Благодарен съм на всички български тифози в залата. Дори когато не играхме добре, феновете не спираха да ни подкрепят и съм безкрайно благодарен за това. Отборът идва след 7 поредни загуби и най-накрая показа тази знаменита българска гордост" - каза Камило Плачи.
Една от най-големите звезди на родния волейбол - Любо Ганев, също беше много развълнуван и щастлив от развоя на играта: „Спечелихме първия гейм, което бе много важно, защото отборът повярва, че има сили в това да продължи да играе и да зарадва хилядите наши сънародници в Чикаго."
Следващите два мача от Световната лига на българските национали е в Сърбия. След първата спечелена победа България е готова за още две. „Играем все по-добре. И ако успеем да сме здрави, да нямаме контузии и неприятни изненади, надявам се да успеем да спечелим в Сърбия" - сподели надеждите си Владимир Николов.
|
Владимир Николов: Отборът ни се промени, но остава сърцат На клубно ниво постигнах всичко, в националния обаче имах по-големи мечти, признава волейболната легенда
- Има, разбира се. Ако говорим за клубно ниво, от първенствата, в които бих искал да играя, но не съм, това е в Русия. Ако говорим за националния отбор - не успяхме да се класираме на една олимпиада, когато аз можех да участвам, и не успяхме да се класираме на европейско първенство. Успя ли да вземеш всичко възможно за последните десет години във волейбола? - В никакъв случай не съм взел всичко. Спечелих всичко, което можех, на клубно ниво. За съжаление в националния отбор няколко пъти се препъвахме на крачка от мечтата. Аз мечтаех да играем финал на голямо първенство. Спечелихме три трети места, което в никакъв случай не е за подценяване за малка държава като нашата, за малък народ като нашия, но аз лично си мечтаех за повече. Кои са най-важните качества, които трябва да притежава един играч, за да стигне твоето ниво? - Волейболът е колективна игра, в която са необходими комплексни качества. Играчите трябва да са много добре сложени физически. Има специфични характеристики за волейбол - да е висок, гъвкав, ловък, подвижен. След подбора на тези физически качества голямата разлика идва от характера на човека, от психическата устойчивост. Хората, които имат големи физически качества и са морално волеви психически, са тези, които успяват. Има ли някоя съкровена мечта, която не си реализирал все още във волейбола? С кой разпределител си намирал най-общ език в отбора? - Без съмнение с Никола Гърбич в отбор, в който аз съм играл. Ако става въпрос за националния отбор - с Андрей Жеков. Мислиш ли, че има разлика в началния удар като елемент отпреди десет години и сега? - Категорично. Началният удар сега е много по-силен. Преди десет години в общи линии балансът беше между трима сервиращи с отскок и трима флот. Това беше генералната идея. Сега силните отбори имат по четири-пет, някои отбори имат и шест сервиращи с отскок. Категорично сега сервисът е много по-силен. Освен сервиса кой друг елемент във волейбола смяташ, че се развива най-бързо в момента? - Играта като цяло се развива и е трудно да се каже, че един елемент се развива по-бързо от другите. В момента играчите освен всичко останало работят изключително много върху физическата подготовка. Преди 15-20 години волейболът беше по-бавен. На кой от всички тези елементи българският национален отбор би трябвало да наблегне? - Предвид факта, че откакто работим с Камило, за последните шест години ние на 75-80 процента от състезанията, на които участваме, сме били винаги номер едно на блок. Ако успеем да подобрим атаката на отбора, ще бъдем готови да печелим. Изчезна ли част от сърцето на отбора, след като Матей Казийски и Андрей Жеков вече не са в основния състав? - Не смятам, че е изчезнало сърцето. По-скоро отборът се промени. Отборът сега е различен от този, който беше преди. Хората, които спечелихме трите трети места за петте години, бяхме сравнително на една възраст, с едно и също мислене. Това бяхме Теди Салпаров, който все още играе, Ицо Цветанов, Евгени Иванов, Пламен Константинов, аз, Андрей, Матей. Това беше нашият отбор. Хора, които в никакъв случай не мога да кажа, че бяхме приятели, или поне не всички, но когато излезехме на игрището, мислихме по един и същ начин. Тези хора ги няма. Единственият, който продължава да играе, е Теди. Така че отборът се промени. Аз не смятам, че е изчезнало сърцето му, просто в момента отборът е друг, има друг облик. Виждаш ли сред играчите свой бъдещ заместник? - Да, естествено. В момента Цецо Соколов играе страхотно. Развива се. Ако успее да бъде мъничко по-постоянен, той ще бъде следващата звезда в световния волейбол. Може да постигне повече от това, което аз постигнах в моята кариера. Какво пожелаваш на българския национален отбор по волейбол? - Аз не съм много по пожеланията. Бих искал да сме здрави, за да можем да работим така, както знаем, да правим това, което трябва, и след това съм сигурен, че резултатите сами ще дойдат. |
Има ли първенство на планетата, на което още не си взел участие?
