Въпреки че жените в българската политика все още не достигат заложената от Европейския съюз квота за равенство между половете, на ниво Брюксел дамите, представляващи страната ни, имат надмощие над колегите си мъже.
Там, където се прави оперативно политиката на съюза – в Европейската комисия, която по същество е правителството на ЕС, България досега е излъчвала единствено жени, припомня „168 часа“.
Тенденцията започва още от 2007 г., когато България става пълноправен член на блока и не е прекъсвала през 17-те години досега.
Илиана Иванова
Настоящият български еврокомисар Илиана Иванова с ресор „Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж“ е вероятно представителят на екипа на Фон дер Лайен с най-голям портфейл. Тя управлява бюджет от над 120 млрд. евро, като част от отговорностите й са „Хоризонт Европа“, „Еразъм +“, както и инициативата „Европейски университети“.
Иванова пое поста през септември 2023 г. като наследничка на Мария Габриел. Тя заслужи овации с явните си познания, организираност, енергичност и умения на комуникатор.
Кариерата й започва през 1999 г. като координатор за международните финансови институции в Земеделското министерство, заема поста до 2002 г. През 2004 - 2006 г. е анализатор във финансови институции в Тексас и Аризона.
Решава да се върне в България, за да стартира политическата си кариера като част от ГЕРБ. През 2007 г. става общински съветник в София, а две години по-късно вече е избрана за евродепутат.
В мандата си до 2012 г. тя е зам.-председател на Комисията по бюджетен контрол на ЕП, на специалната комисия по икономическа, финансова и социална криза и на делегацията на Европарламента за връзки с Китай. Член е и на ключовите комисии по вътрешен пазар и защита на потребителите и заместващ член на тази по икономически и парични въпроси.
От началото на 2013 г. става член на Европейската сметна палата, а от 2022 г. – председател на Комитета за контрол на качеството там.
Меглена Кунева
Меглена Кунева – първият еврокомисар на страната след присъединяването в ЕС, наричана тогава „европейското лице на България“.
Има богата политическа кариера – малко след като печели депутатски мандат с листите на НДСВ през 2001 г., тя става зам.-министър на външните работи и главен преговарящ на България за приемането в съюза. Под нейно ръководство се затварят преговорните глави. Година по-късно става първият в страната министър по европейските въпроси. Този пост заема до края на 2006 г., но се оттегля, тъй като кандидатурата й за еврокомисар е одобрена от ЕК.
Мандатът на Кунева в Брюксел стартира на 1 януари 2007 г. Повереният й ресор е „Защита правата на потребителите“, който обхваща работа по редица директиви – за потребителския кредит, за временното ползване на собственост, за нечестните търговски практики и др. Кунева освен това отговаря за финалното договаряне и подписване на Меморандума между ЕС и Китай за безопасност на стоките. За приноса си към блока през 2008 г. тя получава наградата „Европеец на годината“.
Кристалина Георгиева
Настоящият шеф на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, наскоро преизбрана за втори директорски 5-годишен мандат, е в топ 20 на най-влиятелните жени в света в класацията на „Форбс“. Неизменно през годините българката попада в категории за успешни дами, успешни политици и икономисти, като цяло – най-влиятелни хора в света, изминавайки пътя от София до Вашингтон през Брюксел.
Георгиева завършва ВИИ „Карл Маркс“ (УНСС) през 1976 г. и специализира в две от най-престижните висши учебни заведения в света – MIT и „Харвард“. През 1993 г. започва кариерата си в Световната банка и се изкачва нагоре до 2010 г., когато сменя посоката и става еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи в кабинета на Жозе Барозу.
Поема поста по-малко месец след опустошителното земетресение в Хаити и веднага се заема да координира хуманитарната помощ за бедстващите. В мандата й стават и мощният трус от 8.8 в Чили, и наводненията в Пакистан. Георгиева посещава областта Сахел, известна с проблема си за изхранване на населението, размирния Дарфур в Судан, както и Киргизстан след внезапно избухналата революция там през 2010 г. Същата година тя печели отличието „Еврокомисар на годината“ и „Европеец на годината“.
Продължава и в кабинета на Жан-Клод Юнкер, като освен комисар по бюджета и човешките ресурси тя е и зам.-председател на ЕК. По-късно застава начело на Световната банка, а от 2019 г. насам е директор на Международния валутен фонд.
Мария Габриел
Мария Габриел е един от българските политици с най-висок рейтинг и с впечатляваща кариера в евроинституциите.
Поканена от ГЕРБ да влезе в българската политика, за кратко става столичен общински съветник. През 2009 г. е избрана за евродепутат. През 2012 г. Габриел вече е председател на ЕНП – жени, а година по-късно е отличена като Евродепутат на годината в категория „Равенство на половете“. В ЕНП среща съпруга си Франсоа Габриел, тогава съветник на председателя на партията Жозеф Дол, който става техен кум.
След изборите през 2014 г. Габриел е шеф на българската делегация в ЕНП и ръководител на партията по въпросите на Средиземноморието, Балканите, Близкия изток и Северна Африка. Като евродепутат участва в процеси като либерализирането на визовите режими на ЕС за трети страни, миграционната политика, Шенген и др.
Прочети още
През 2017 г. е избрана за еврокомисар за цифровата икономика и обществото при председателството на Жан-Клод Юнкер, а от 2019 до 2023 г. е с ресор „Иновации и младеж“ в екипа на Урсула фон дер Лайен. Тогава Габриел отговаряше за двете най-големи програми „Хоризонт“ и „Еразъм +“ с общ бюджет около 100 милиарда евро.
Диана Ковачева
Диана Ковачева, която наскоро беше избрана за съдия в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), е един от малкото български експерти по международно хуманитарно право.
Професионалният и научният опит на доскорошния национален омбудсман на България са впечатляващи. Тя самата признава, че от студентка мечтае да работи в съда в Страсбург. Доктор по международно право и международни отношения, автор е на книги за Международния наказателен съд и международното право за защита на правата на човека. През 2021 г. става и професор по международно право и международни отношения към БАН.
Тя става третата българка съдийка в Страсбург.
