Борисов пак се измъква за „човешкия материал”

Кеворкян-Димитър и Борисов отидоха в „Дарик”, за да си поговорят на „ти”

Има един много стар анекдот за краставицата, който преди почти половин век в България го е разказвал известният за времето си румънски комик Мирча Кришан. Главният герой е ученик, който от целия учебник е научил единствено урока за краставицата. На следващия ден го изпитват по български, математика, география и дори пеене, но той разказва подробно единственото нещо, което е научил - какво представлява краставицата. От близо три години насам в България премиерът Бойко Борисов много прилича на този забавен герой от стария анекдот на Мирча Кришан. Мине се не мине време и току се сеща за знаменитата си реплика за човешкия материал, която беше изтърсил на среща със сънародници в Чикаго. Но не за да се похвали как добре му е дошла на акъла някога да я изрече и да изтъкне словесните си възможности, а за да отрича това, което няма как да бъде отречено. Навремето в Чикаго Борисов зачеркна почти цяла България с думите:  „Каква е основата на населението в момента - 1 млн. цигани, 700-800 хиляди турци, 2.5 млн. пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ. И вие - милион и половина, дето избегахте... Материалът, дето се явява на избори или от който можем да избираме като кадри, никак не е голям." Тогава много журналисти  присъстваха на речта му, със записи с нея разполагаха много медии, сред които и eurochicago, но само редакторите на BG VOICE имаха смелостта да покажат думите на премиера (Божидар Божков във в. "Сега" и Ясен Дараков в www.BG-Atlanta.com). За останалите колеги тогава беше достатъчно да се докоснат до мускула на бате Бойко, който още се радваше на любовта на репортерките.

Макар да не намираме за нужно да правим отново анализ на казаното от премиера през 2009 г., с две думи то се обобщава от израза: Борисов обрисува огромната част от населението на България като „материал", който не му харесва, т.е. е кофти. Само че на него никак не му харесва и когато го хванат в крачка. В такива случаи обикновено започват едни дълги обяснения как не бил казал това, не бил изрекъл онова, а тези, дето го били цитирали, въобще не разбрали какво имал предвид. Изобщо Борисов най-добре е разбран у дома си в Банкя. Понеже вече си живее сам, там няма проблемите, които му се струпват от прекалено многото приказки, изречени в публичното пространство.

Борисов има един основен недостатък, който би бил порок за всеки политик в старите улегнали демокрации и който очевидно му носи огромни симпатии сред балканските нрави на България: прекалено много говори и никак не си мери приказките. Нито пък се съобразява пред кого какво точно изрича. Докато беше главен секретар на МВР, обгрижвайки разтрепераните от вълнение журналистки, Борисов редовно изпускаше и по някое пиперливо изречение за известни люде в България. Често му се разминаваше, но един-два пъти зорки репортери отразяваха онова, което е казал, и после седмици и месеци не му стигаха да разясни как той всъщност имал предвид съвсем друго нещо. Очакваше се, че с времето човек като него ще се научи на етикет и поведение пред публиката. Но, уви.

И проблемът тук дори не е в това, че е нарекъл милиони българи „материал", а че години след това се прави на умряла лисица и отрича неща, изречени пред десетки свидетели. Последната му изява бе миналата седмица по време на годишнината на радио „Дарик". За празника медията бе поканила известни журналисти, някои със, а други без агентурни имена. Борисов реши да даде интервю на агент Димитър, който по паспорт се казва Кеворк Кеворкян и любимото му занятие, след това в ДС, е да размахва пръст на цялата журналистика, която не иска да се равнява по него.  Та агент Димитър го предразположи свойски и по нашенски на „ти" да говори каквото си иска, а Бойко с охота се върна към любимата тема за „материала". До края на този мандат има още към година и нещо, а ако са верни прогнозите на социолозите, сегашният премиер ще е такъв и още четири години. Което значи, че пред Борисов се е ширнало време и време да изговори и други глупости, които после още месеци наред да отрича, че е казал.