Павлета Давидова

Богомил Жиров е на 13 години. Роден е в САЩ, майка му е американка, а баща му - българин. Преди няколко години семейството му решава да замени Сиатъл със София. Така едно дете от САЩ пристига в България, за да се влюби в планините и морето й.

Как би се представил, ако те накарат да го направиш с три изречения?

- Казвам се Богомил и съм на 13 години. Идвам от Америка, по-точно от град Сиатъл в окръг Вашингтон. Имам и котка, обичам да играя видеоигри. Живея в столицата на България - София.

От колко време живеете в България?

- От пет години, започваме шестата.

Как се озова точно в България?

- Баща ми е българин. Преди няколко години научихме, че баба ми е починала. Новините бяха много тежки, семейството ми реши, че трябва да дойдем веднага...

Можеше ли да говориш български, когато дойде?

- За съжаление много слабо.

Лесно ли се учи български?

- Да, много е лесно, ако имаш желание. Всъщност, особено в първите години ми беше много трудно. Дори и сега понякога, особено когато се притеснявам.

Харесва ли ти тук?

- Определено ми харесва.

Липсва ли ти животът в Америка?

- Там е хубаво, наистина. И е различно. Но не ми липсва, вече България е моята Родина. В Сиатъл, откъдето съм аз, вали много... Има и много бури. Тук дори времето е по-хубаво (смее се).

Ти си само на 13 г. и не зависи само от теб, но къде би предпочел да живееш - тук, в България, или би се върнал в Щатите?

- В България ми харесва повече. Тук всичко е много по-евтино в сравнение с града, в който съм живял. Ако се върнем в Америка, ще е много скъпо. Вярно е, че не аз съм този, който изкарва парите в момента, но си давам сметка как стоят нещата. Но пак да кажа - тук наистина ми харесва повече. Могат да се намерят много причини защо в момента предпочитам да остана да живея в България.

Трудно ли е да промениш живота си толкова кардинално?

- В началото се чувствах странно. Все пак всичко бе различно - нова страна, хора, език. Но като се замисля, свикнах много бързо. Пък и бях малък, когато дойдох. Най-големите ми „проблеми" тогава бяха, че трябва да намеря нови приятели, с които да играя навън. Промяната за мен не бе чак толкова голяма точно защото бях малък.

Какво би искал да постигнеш тук?

- Все още не съм решил. Трудно е. Но засега ми е интересно да съм влогър, да имам канал в ютуб... Вече имам собствен канал, той е геймърски. Обичам да играя различни игри в интернет и на компютъра.

Все повече твои връстници прекарват много време пред компютъра. Не пречи ли това на комуникацията ви извън интернет?

- Не мисля, че игрите оказват чак такова влияние на социалния живот. Или си общителен, или не си. Аз нямам проблем да разговарям, е, понякога се притеснявам и съм нервен, но това е нормално. Всеки се притеснява пред непознати.

Кои места в България харесваш най-много?

- О, това е лесен въпрос - планините! Харесва ми да посещавам манастири и особено различни „стари градове". Харесвам Несебър и Велико Търново, тяхната атмосфера и стари сгради с тесни улички. Това са някои от местата, на които бих завел гости от чужбина. Мисля, че би им харесало. Не бива да се пропуска и Черно море, особено през лятото!

Обикновено хората, които идват за първи път в България, имат своите „странни" истории и забавни първи впечатления. Ти имаш ли такива?

- Мисля, че не. Но си спомням едно от първите ми ходения на морето. Имаше едни „луди" хора, които скачаха от много високи скали във водата. Стори ми се прекалено смело. В крайна сметка обаче и аз опитах, дори два пъти. За съжаление никой не ме засне на клипче, това обаче майка ми би се радвала да пропусне...

Мислиш ли, че като пораснеш, ще отидеш да учиш в друга страна например?

- Не зная. Засега искам да остана в България. Искам да уча в математическа гимназия, а след това да стана и програмист. Всичко това може да се постигне в България и аз искам да бъде така.

Участвал си и във филм - какъв точно?

- Детска фантастика. Продукцията беше американска. Всъщност първия път, когато видях готовия филм, той беше на френски, но вече го има и на английски. Бях диджей, хареса ми - нямах много работа, казах само няколко реплики, а ми платиха. Да ти платят само защото се появяваш за няколко минути не било трудно...

Май се изкушаваш от актьорската кариера?

- Бих могъл да стана актьор. Дано обаче не е толкова трудно, колкото си мисля, да запаметявам текста. Играл съм в различни пиеси, предполагам, че бих могъл да се справя. Дори и в мюзикъл бих могъл да се пробвам - имам някакъв, макар и малък опит.

Идеята за програмиране май е застрашена от актьорски мечти?

- Би могло, само трябва да открия как да започнат да ме търсят за хубави филми (смее се). Може пък да комбинирам двете професии, защо не.

Какви са впечатленията ти от българското кино?

- Има доста интересни филми. Наистина харесах "Под игото", това е наистина силна история за важен момент за България - Априлското въстание. Българската история ми е интересна, единственият проблем е, че не мога да запомня всички дати и имена на ханове и царе. Аз не знам и имената на американските президенти, не че е най-важната информация. Има време да науча още много за България, има и какво.