Българската народна банка е втората най-скъпа сграда в столицата след Съдебната палат.
БНБ е една от най-старите и авторитетни български институции. Тя е създадена още по времена на Временното руско управление с указ на княз Александър Дондуков-Корсаков през 1879 г. БНБ е 13-ата по реда на създаването се централна банка в света.
Първоначално банката се е помещавала в сграда под наем на ул. „Славянска“, а по-късно се премества в собствена сграда на ул. „Александър І“, построена по проект на швейцарския архитект Якоб Хайнрих Майер. Постепенно дейността на банката се разраства, което налага тя да бъде преустроена и както е модерно днес да се казва надградена с още два етажа. Но дори и това разширение не отговаря на нейната нараснала роля в стопанския живот на Царство България.
По тази причина през 1933 г. УС на БНБ приема предложението на управителя Никола Момчилов за възлагане на арх. Иван Васильов за извършване на предварително проучване, изготвяне на идеен проект на новата сграда, както и ръководството на строителните дейности. Арх. Васильов предприема пътуване до други европейски страни, за да се запознае как изглеждат там централните банки.
Първата копка е направена официално на 20 октомври 1935 г. от тогавашния министър на финансите и бивш управител на БНБ Марко Рясков, който е един от най-големите финансисти в историята на Третата българска държава. На церемонията по началото на строителството присъства целият тогавашен елит на държавата начело с министър-председателя Андрей Тошев, управителя на БНБ Добри Божилов, министри. Софийският митрополит и бъдещ екзарх Стефан освещава начинанието.
Сградата на БНБ във вида, който я познаваме днес, е завършена през 1939 г., а от 1 юли 1940 г. всички дейности на банката са преместени там.
БНБ е образец на модерната архитектура през 30-те години на миналия век. Сградата по изключителен начин е вплела в себе си старата Буюк джамия, в която се помещава Археологическият музей.
Фасадата е облицована с плочи от варовик, добивани във Враца, и е украсена с фигури и композиции, символизиращи нейното предназначение.
Четирите парадни врати на централния вход на сградата са изработени от покрит с тъмнозелена патина бронз. Те са декорирани с мотиви от печати и монети на българските монарси от ХІІІ век цар Иван-Асен ІІ и Константин-Асен.
Прочети още
Вътрешността на банката е не по-малко красива от нейния външен вид. Стъклописът в Заседателната зала на Управителния съвет е с мотиви от стопанския живот на страната. Той е дело на големия български художник Дечко Узунов. Вътрешното обзавеждане на залата, както и кабинета на управителя е запазено в оригиналния си вид.
Стъклописът на централното стълбище е разрушен по време на бомбардировките през Втората световна война. През 2006 г. на негово място е монтиран витраж посветен на владетелите от Първото българско царство.
Има галерия с портретите на управителите на БНБ. Първият от тях е Людвиг Карбоньор. Той е начело на банката от 1 април 1879 г. до 1 юли 1879 г. Той е назначен от княз Дондуков. Сред директорите на БНБ има двама министър-председатели. Това са Иван Гешов и Добри Божилов. Единствената жена директор на БНБ е Вела Луканова (1955-1959), леля на Андрей Луканов.
БНБ не е забравила и своите герои, паднали във войните за национално обединение. На Мемориална стена са изписани техните имена, лъв охранява тяхната памет.
БНБ е една от забележителностите на София, сградата е паметник на културата с национално значение.
