Сезонът на билкосъбирането започна. Това време на годината се свързва със събиране на билки, чиято лечебна част са цветовете. В момента в по-високите части на планините цъфти игликата. Цветът е богат на редица биоактивни вещества, правещи я едно от най-добрите лекарства за възпаления на горните дихателни пътища. Игликата е меко, неагресивно растение, което позволява да се прилага дори при малки деца под 3 години. За съжаление заради огромната експлоатация в последните години игликата доста намаля като ресурс. По тази причина се отнася към видовете, които имат ограничено събиране. Това касае основно фирмите, занимаващи се с тази дейност. За индивидуално ползване може да се събере до килограм и половина цвят. Билката не е много трайна, за една година изчезват всички лечебни качества. Така че количеството е напълно достатъчно за едно семейство. Цветовете се събират с по-дълги дръжки. Когато се пренесат вкъщи обаче, дръжките трябва да се изрежат, за да останат максимум 10 сантиметра. След което се суши на сянка.

Вкъщи това може да се прави в по-малко обитаема и проветрива стая върху хартия или дървени рамки с прозоречна мрежа отдолу. Съхраняването на изсушените цветове става както при повечето билки, в хартиени пликове, на сянка на сухо място. Игликата се приема като чай, както и като билково брашно. Лесно в кафемелачката цветът може да бъде стрит на брашно. След това се смесва с мед в съотношение 1 към 2 и се приема при грипни състояния и настинки. Чаят от игликов цвят пък не трябва да се вари, тъй като цветът е много нежен. Една щипка се залива с 200 мл гореща вода, престоява 15-20 минути, прецежда се и се пие. От игликата могат да се приготвят и тинктури. Те обаче трябва да се прилагат само при възрастни хора и да се дозират много внимателно, като приготвянето им в домашни условия не е препоръчително.

Изключително добро средство като лечебно хранене са свежите листа на игликата. Добавени към зелени салати, те са изключително добър имуностимулатор. Имат невероятно въздействие рано напролет, когато организмът е изтощен от т.нар. пролетна умора. Само за една седмица могат да възстановят изчерпаните през зимата сили.  Медуницата (или пулмонария) пък от дълбока древност се използва за лечение на белодробни възпаления - пневмонии, начални форми на туберкулоза, астма. При нея се събира цялата надземна част - и съцветието, и листата, и се суши по същия начин като игликата. Разликата е само в периода на сушене, който при медуницата е значително по-дълъг, защото листата съхнат по-трудно. По конструкция на съцветието медуницата много наподобява игликата. Цветът му обаче не е жълт, а лилав или розов. Листата са доста едри, зелени, напръскани с бели точки. След 1948 година, когато в Русия започват сериозни изпитания с ядрени оръжия, откриват и едно ново приложение на тази билка. Оказва се, че изключително бързо изнася всякакви радиоактивни източници от човешкия организъм. Постепенно тази информация стига и до Япония. Медуницата е засадена близо до полигоните, където се извършват изпитания с ядрени оръжия, и благодарение на нея се намалява радиацията. Като профилактика, а и като лечение е препоръчително хората, които живеят в райони с високи дози на уран във водата, да пият чай от медуница. Гарантирано билката ще изведе от организма остатъчната радиация, ако има натрупана такава. В същото време медуницата е приложима след лъчелечение при онкологични заболявания, когато неминуемо остават натрупани такива елементи в човешкия организъм. Нивата много бързо успяват да се понижат и по този начин организмът се предпазва от негативни последствия. Тъй като понякога остатъчната радиация може да предизвика възникване на съвсем нов тумор в близост до мястото, което е лекувано. Игликата и медуницата се срещат на една и съща надморска височина - между 400 и 1400 метра. Само че медуницата е сенколюбиво растение и предпочита горите, докато игликата расте на поляните. Съхранението на медуницата след изсушаване отново се извършва в хартиени пликове или в торби от зебло, на сенчесто и проветриво място. Нейната трайност е по-голяма. Може да бъде съхранявана до година и половина и да запази лечебните си свойства.