Сн.: Николета Кравченко
Някои български имигранти идват в Америка, за да живеят по-добре, други идват просто за да останат живи.
Такъв е случаят с 27-годишния Костадин Стоянов от Петрич, който преди 20 години имигрира заедно с майка си в Чикаго, за да намери лек за своята бъбречна болест гломерулонефрит - двустранно възпалително заболяване, което засяга основната функционална единица на бъбречната тъкан - гломерулите.
„Ние не сме дошли тук като повечето имигранти за по-добър живот, ние дойдохме за живот", споделя Елена, майката на Костадин, която идва в Америка, за да бъде неотлъчно до него и за да му помага в борбата с гломерулонефрита.
Всичко започва, когато Костадин е едва на 6 години. Причината за неговото заболяване е необяснима, а лечението включва диализи, лекарства и нужда от трансплантации.
Въпреки че лечението в България през 90-те е безплатно, то е страшно тежко и трудно за Костадин. От болница на болница, от лекар на лекар, от Петрич в София и обратно, без наличие на достатъчно лекарства, състоянието на Костадин не се подобрява. Тогава идва надеждата, че медицината в Америка ще помогне в борбата за оцеляването му.
„Не ми разрешаваха да го виждам, докато беше в болницата (в България). Криех се в храстите, за да мога да го виждам и да съм близо до него", споделя плачейки Елена.
Въпреки че Елена и Костадин получават туристически визи (с помощта и подкрепата на Министерството на здравеопазването в България), за да дойдат в Чикаго, където живее чичото на Костадин, сестра му остава в България. Баща му обаче успява да замине, за да помага финансово и да вдъхва кураж на своя син.
„Не искаха да дадат виза на сестра ми, защото се страхуваха, че ще остане в Америка", споделя Костадин. Така Гергана, едва на 11 години, остава да живее сама в България със своите баба и дядо в продължение на 20 години. Сега тя е женена и с две малки деца.
„ Оставихме я сама като сираче... в пубертета беше още", със сълзи на очи споделя Елена, която все още чака да получи зелена карта. „Не искаха да й дадат даже паспорт, защото сме били изменници на родината и сме напуснали, без да се върнем. Колкото и пъти да пробва за виза, все и отказваха. Не можем да се видим вече 20 години."
Въпреки че преди година Костадин успява да получи зелена карта и законен престой, неговото лечение не му позволява да се върне в България. „Аз ходя на диализа три пъти в седмицата, през останалото време работя и не мога да замина", казва с тъжен глас Костадин, който
не е виждал сестра си от 20 години
Така брат и сестра, майка и дъщеря остават разделени в името на живота на Костадин. Но надеждата, че ще се видят отново, не угасва. Костадин изрязва снимки от фейсбука на Гергана и прави колаж, на който двамата са заедно. „Искам да се върна, за да видя сестра ми", споделя с болка Костадин, който се чувства гузен, че заради неговото заболяване Гергана остава без баща и майка. „Много съжалявам, че така стана. Винаги се чувствам виновен, че тя остана без родители, въпреки че знам, че вината не е моя."
Въпреки здравословните, легални, финансови и семейни проблеми Костадин не спира да се бори и остава позитивно настроен, че един ден всичко ще се оправи. „Все още съм млад", с усмивка казва Костадин. С помощта на лекари, своите родители и приятели той успява да поддържа духа си и ежедневно да подобрява здравословното си състояние.
Костадин е първото дете имигрантче, което успява да се лекува в Children Memorial Hospital в Чикаго. Той прекарва лечението си там до 21-годишна възраст. Бившият президент на болницата Ян Дженингс му помага не само да се лекува там, но и да подновява визата си, за да може да остане и да продължи своето лечение. „Той го чувстваше като свой син. Водеше го дори на бейзболни мачове", споделя Елена. „Костадин бе първото дете имигрантче, което отвори вратите и за други имигранти да могат да се лекуват в болницата." В момента лекарите в Northwestern Hospital в Чикаго се грижат за живота на Костадин.
Досега българинът е имал две бъбречни трансплантации. Чака трета, въпреки че лекарите не го смятат за подходящ кандидат поради протеин в кръвта, който му пречи да се намери съвместим бъбрек. И
двата бъбрека на Костадин не работят
Той търси спасение в бъдещ проект на американски учени за създаването на изкуствен бъбрек, но това може да отнеме повече от 5 години. През останалото време пише имейли до китайската болница Shijiazhuang Kidney Disease Hospital, където медицината е напреднала и работят с клониране на клетки и органи.
„До момента все още чакам отговор от тях", споделя Костадин, който не спира да се надява и да търси решение на своя здравословен проблем.
През голяма част от живота си Костадин е на перитонеална диализа, лечение, което замества функцията на бъбреците чрез изкуствено филтриране на кръвта. Сега е на хемодиализа. Но лечението с диализа само подържа организма му жив и може да продължи още 25 години, след което шансът за живот е нулев.
„Искам да живея нормален живот, да уча в „Харпър колидж", но не мога. Трябва да работя, за да мога да се поддържам жив", тъжно казва Костадин, който от 7 месеца работи в Walgreens в Норфбрук. Това му осигурява застраховка, която покрива 80 процента от неговото лечение. За тези, които нямат работна застраховка, лечението на диализа струва около $75,000 на година.
Преди да вземе зелена карта, Костадин успява да подържа своя живот и лечение чрез социални помощи (public aid), които за нелегалните имигранти покриват само диализата. „Ако си нелегален в Америка, може да ползваш държавна помощ само за диализата. Ако имаш зелена карта, ти трябва добра работна застраховка, иначе искат да покажеш поне 100,000 долара в банката, за да могат да ти намерят донор при трансплантация."
„Първата трансплантация ми я покри държавата, но това беше само първите години, споделя Костадин. Оттогава законите за имигранти много се промениха."
През 2004 г. въпреки своя статут Костадин успява да си намери работа в Walgreens и да ползва застраховката „Кобра", заради която успяват да му намерят донор и да направи втората си трансплантация. Всички останали пари за лекарства и лечение Костадин и неговите родители набавят с тежък труд.
През всички 20 години на страдания, болки и лечения Елена е неотлъчно до своя син. Тя не само помага за неговите диализи (които, преди да бъдат само по три пъти на седмица, са били по четири пъти на ден всеки ден), но и духовно и финансово го подкрепя. „Аз живея за него", споделя Елена, която помага на съпруга си в неговата строителна компания, като работи „мъжка работа". „Крепи ни борбата за живот", гордо казва тя.
Очите на Костадин са пълни с надежда и оптимизъм. Видимо той изглежда много лъчезарен и в добра форма, но
белезите под дрехите му показват през какво е минал
и все още минава, за да се подържа жив. На лявата му ръка се виждат венозни белези от хемодиализата, която пречиства кръвта му от азотсъдържащи вещества и регулира артериалното му налягане.
„Много пъти, когато ме е боляло, ми е идвало да спра всичко и да умра, но това не е правилно и съм продължавал напред. Животът е най-важен", казва Костадин, който, въпреки че трябва да пази вените си от нараняване, за да не му изтече кръвта, обича да играе баскетбол, за да подържа духа си здрав.
На 21 ноември той очаква да бъде включен в листа на чакащите за трансплантация в Northwestern Hospital. Елена има огромното желание да бъде негов донор, но не може, защото техните кръвни групи не са съвместими. А баща му трябва да работи, за да издържа семейството и да помага с лечението и затова не може да бъде донор. Но въпреки това Костадин има надежда.
„Хората трябва да бъдат донори и да помагат. Има много хора, които чакат за трансплантация и много от тях умират, защото не могат да намерят такъв", казва Костадин, който заедно с майка си има желание да бъде донор.
Посланието на Костадин към всички нас е, че животът не е лесен и колкото да ти е трудно, трябва да се бориш.
В България хората с бъбречни заболявания все повече нарастват. Повечето от тях остават инвалиди без право на работа. Близо 1000 души в родината ни чакат за трансплантация на бъбрек, но подходящи донори в България трудно се намират. Статистиката показва, че около 90% от хората с бъбречни заболявания умират преждевременно от сърдечно-съдови усложнения.
