Капитанът на гимназиалния отбор на Майунтлейк терас хоукс" и самостоятелния тим на „Сиатъл юнайтед" Борислав Стоянов е една от младите надежди на европейския футбол в Сиатъл. 17-годишният българин е „машина" за отбелязване на голове и любимец на треньора си Джордж Деметриус. „Винаги ми е било цел да стана добър в тази игра", казва Боби, който вече получи оферти от два университета - този в Сиракуза и Лойола в Чикаго. Българинът обаче избра да продължи кариерата си в Международната академия в Ричмънд, Великобритания.

За Боби футболът е мечтана кариера и гордост, тъй като той е известен сред училищата в Сиатъл. Младежът има отбелязани 80 гола в кариерата си, от които 47 като старши играч в гимназиалната лига и осем като самостоятелен. Той е и причината за най-добрия сезон на „Маунтлейк терас хоукс" от създаването им. Отборът на „Хоукс" вкара седем гола в победа с 10: 1 над „Гранит фолс" на 16 март и отбеляза най-добрите осем гола в 9-0 победа над „Стенууд" на 27 март. За приза играч на щата Вашингтон Боби казва, че го е очаквал, защото дава всичко от себе си на терена и е целеустремен.

Треньор на футболния тим е Дремосис. От 36-годишната си кариера 15 е вече начело на тима. А Стоянов има специално място в сърцето му заради най-добрите постижения за старши сезона в историята на отбора. „Ще ви кажа само, че ако продължавам да се занимавам с футбол през следващите 5 или 10 години, съм сигурен, че няма да видя подобен играч с подобни умения като тези на Боби", възкликва треньорът. 7-годишният син на Дремосис - Никсън, носи тениска с номера от отбора на Боби, защото той му е любимият играч и ритат заедно след приключването на тренировките.

„Другите играчи също много се радват на успехите на Боби и се стремят да бъдат като него. Боби не пропуска нито една възможност, която му се удава, имал съм играчи като него, но способностите му определено го отличават от останалите", казва треньорът пред „Сиатъл таймс".

Репутацията на Стоянов е започнала да нараства през пролетта, но това не е било достатъчно от професионалната лига в окръга да му отправят предложения за стипендия. Вместо да го разочарова обаче, този факт го мотивира и той разбива буквално почти всеки един противников отбор в сезона. „През първите две години в училище винаги говорех с треньорите на отбора „Саундърс", че искам да играя за тях, но те не се интересуваха особено, казва Стоянов. - Това безразличие винаги ме е тревожело, надявах се да остана да играя за „Сиатъл", но сега, като погледна назад, не съжалявам и съм доволен от постигнатото."

Постиженията му започват да нарастват около втората година, първо с 4 гола и 10 асистенции и после се повишават на 29 гола и 10 асистенции, преди да стане старши играч. Победоносният път на „орлите" започва на 16 март с победа от 10 на 1 срещу „Гранит фолс" и 9 на 0 срещу „Станууд". Стоянов повежда отбора през щатските полуфинали, където завършват на 4-то място през 2017 г., и две победи не им достигат за трансфериране в по-горната А дивизия тази пролет. „Преживяването беше като едно грандиозно приключение, което споделяхме с моите съотборници и приятели. Целях се към щатската титла и исках да я спечелим. Въпреки че това не се случи, аз се гордея с всичко направено дотук."

Младият футболист идва в Америка едва на 14 месеца заедно със семейството си. От ранна възраст става запален по футбола, за който казва, че е най-голямата му радост. „С баща ми гледахме мачове, много ми харесваше и така се запалих", казва Боби, който започва да рита, когато е на 8 години. Българинът е голям фен на „Манчестър юнайтед", а любимият му български футболист е Димитър Бербатов. „Гледах го, като играха в Щатите с отбора на „Maнчестър". За мен е гордост, че е българин", казва Боби Стоянов.

След близо 10 години на тренировки младежът си извоюва завидна репутация в Сиатъл, която ще му послужи като добра визитка в родината на футбола Англия. Стоянов ще посети България за 3 седмици, преди да започне учебния процес в Англия. Училището му поддържа контакт с футболния отбор на Лийдс. „Искам да играя добре и се надявам бързо да успея да подпиша договор с някой от английските младежки отбори", казва българинът. Мечтата на Боби Стоянов е един ден той да е част от националния отбор на България. Най-голяма подкрепа са му семейството. „Те са ми най-голямата опора и ми дават кураж да продължа напред", казва Стоянов.