„Ах, каква чудна природа тука, в това непознато райче.“ Кой ли не би възкликнал като народния поет, щом дойде в Берковица и поеме свежия въздух, вкуси от меката балканска вода, от ароматните малини, ягоди, кестени и усети нейната възрожденска и днешна романтика, нейната задушевна българска атмосфера. Старинна и съвременна, Берковица е свила гнездо под могъщата стряха на връх Ком. Когато се гледа от връх Калето, тя изглежда като градче на длан, като огромен зелен килим, нашарен от белите домове, изпъстрен с червените багри на покривите. Колко щедра е била природата тук! Вековни кестени, букови и смърчови гори покриват хълбоците и полите на планината. Бистра и пенлива, Берковска река шуми в хладната долина. Погледът спира на отсечените скали на Врачанския балкан, извива надясно към легендарните Тодорини кукли, занича в Петроханската седловина, на северозапад към Чипровското краище и поречията на Огоста и се връща по китната долина на река Бързия.
Пшеница и овце с червеномеден цвят
място за летен отдих
Часовниковата кула
Вазов и Берковица са неделими
