Аспарух Лешников, известен с творческия си псевдоним Ари, е български тенор и изпълнител на шлагери с международна известност („стари градски песни“ от 1930-те и 1940-те години). Наричан от европейската критика „Рицарят на горното ФА“.
Роден е на 28 юни 1897 г. в Хасково. Аспарух Лешников първоначално се готви за офицер, когато Маестро Георги Атанасов открива певческите му възможности и го насочва към музиката. Първият му професионален опит в музиката е от църковния хор на неговия град. Във Военното училище се запознава с Христо Смирненски и от приятелството им се ражда песента „Горчиво кафе“.
През 1920 г. започва да учи пеене при проф. Иван Вульпе и две години по-късно заминава да се усъвършенства в Берлин. На изпита за стипендианти в „Щернише Консерваториум“ от над 180 кандидати
Лешников попада сред четиримата приети
От 1927 г. е солист в Charell-Revue chorus.
През 1928 г. постъпва във „Фридрихщадпалас“ – най-големият ревю-театър в Берлин. Същата година става водещ тенор на новосформирания секстет „Комедиен Хармонистс“. Гастролите им в Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швеция и Америка предизвикват фурор през 1930–те години.
Песните на групата са издадени в многохиляден тираж. „Комедиен Хармонистс“ получава предложения за изнасяне на концерти от американския президент Франклин Рузвелт и норвежкия крал Олаф. На 25 март 1934 г. е последният концерт на групата в Германия, след това заминават на турне в САЩ. Изнасят концерт пред 85 хиляди моряци от атлантическия и тихоокеанския флот на палубата на кораба на американския военноморски флот „Саратога“. Сред официалната публика е президентът Рузвелт.
„Саратога“ е еднотипен със самолетоносача „Лексингтън“ (CV-2), като и той е построен на базата на недовършен линеен крайцер. Спуснат е на вода на 7 април 1925 година и е предаден на ВМС на САЩ на 16 ноември 1927 година.
След идването на власт на Адолф Хитлер секстетът, в който се изявява нашият Ари, прекратява дейността си, защото трима от състава са евреи.
Те заминават в САЩ, докато Аспарух Лешников заедно с Херберт Имлау, Алфред Грюнерт и Фред Касен създават групата „Дас Майстер секстет“ (Das Meister sextet) и работят заедно до 1941 г. След това Аспарух Лешников се завръща в България, където
записва над 100 плочи
През 1951 г. е поканен за първи тенор от Георги Белчев за създаване на квинтет по подобие на „Комедиен Хармонистс“. През 1958 г. участва в пътуващата естрада „Балкан“. През 1960-те г. се получава донос, че е бил любимец на Хитлер и Гьобелс. Последните си години прекарва като певец в цирка и метач в „Борисовата градина“. За съжаление в Родината си Аспарух Лешников е признат дотолкова, че властите тогава, в комунистическа България, му отдават голяма „чест“ – да мете градината, която тогава се наричаше „Парк на свободата“.
В края на 1960-те години започва преиздаването на плочите на „Комедиен Хармонистс“ във ФРГ. След това „Балкантон“ издава дългосвиреща плоча с най-добрите му песни. Аспарух Лешников обаче умира в бедност на 31 юли 1978 г. в София. Това, че той има световна слава, че е постигнал нещо много голямо и че е покорил на практика световните сцени, че е пял пред президенти и крале, не е отчетено като достойнство от комунистите в България. Тук дори не говорим за това той да спечели от издаването на дългосвирещата плоча. Става дума за това да му се осигури достоен живот така, както на хиляди други, които се възползваха от статута си на „заслужили борци против фашизма и капитализма“ и които имаха известни социални придобивки. Уви, Ари не можа да се възползва от такива! Той явно не беше „заслужил“ пред управляващата комунистическа партия в София, която ухажваше само онези, които й бяха верни и послушни.
През 1968 г. българският певец е награден със златна значка и званието „Почетен член на „Фридрихщатпалас“ за заслуги към немската култура. През 1977 г. удостоен с орден „Кирил и Методий“, малко преди да се пресели в по-добрия свят – беден, забравен и изоставен от родината си, но името му е символ на талант и успех.
