Всеки намек за вулканична дейност сред огромната мрежа от вулкани на Антарктида може да доведе до повишаване на глобалното морско ниво.
Антарктика е земя на ледовете, където средните вътрешни температури постоянно достигат −43.5C през цялата година. Затова повечето хора дори не подозират, че леденият континент е дом на няколко вулкана. Може би най-известният вулкан от тях е връх Еребус – най-високият активен вулкан в цяла Антарктида. Той изригна за последно през 2020 г. и учените се втурнаха да наблюдават и усвояват всички данни, които могат да получат от него.
Но има една зловеща страна на Антарктида, която изследователите откриха едва през последните години:
система от повече от 100 вулкана,
разпръснати под земята, които биха могли да причинят сериозна глобална промяна, ако изригнат, пише „Експрес“.
През 2017 г. екип от Единбургския университет очерта тъмната вътрешна част на Антарктида и откри най-големия вулканичен регион на Земята. Разположен само на два километра под повърхността и скрит под ледена покривка, той се простира през западния фронт на континента. Участващите изследователи предполагат, че регионът е дори по-голям от вулканичния хребет на Източна Африка, оценяван като мястото с най-гъстата концентрация на вулкани в света.
Джон Смейли, професор по вулканология в университета в Лестър, предположи, че най-малкото активиране от тези вулкани може да създаде значителни количества стопена вода. Това е така, защото тази вода ще се стича в морето чрез потоци и бавно, но сигурно ще повиши глобалните нива.
„Вулканите ще разтопят огромни пещери в основата на леда и ще създадат огромни количества стопена вода“, пише той в статия за The Conversation, „тъй като ледената покривка на Западна Антарктида е мокра, вместо да е замръзнала – представете си кубче лед върху кухненски плот – стопената вода ще действа като смазка и може да накара покриващия лед да се подхлъзне и да се движи по-бързо. Тези вулкани обаче могат също да стабилизират леда, тъй като му дават нещо, за което да се захване – представете си, че същото кубче лед се закача за предмет с форма на буца. Във всеки случай обемът вода, който би се генерирал дори от голям вулкан, е нищожен в сравнение с обема на покриващия лед. Така че едно изригване няма да има голям ефект върху ледения поток.
Това, което би направило голяма разлика, е ако няколко вулкана изригнат близо до или под някой от големите „ледени потоци“ на Западна Антарктида.“
Около 80 процента от запасите от сладка вода на планетата се намират в Антарктида и при сценарий, при който тези запаси от лед се стопят,
глобалното морско ниво може да се повиши с около 60 метра
Това би създало необитаема среда за хората, наводнявайки голяма част от крайбрежните райони на света и водещо до провал на реколтата и потенциално до глад.
„Ледените потоци са реки от лед, които текат много по-бързо от заобикалящата ги среда“, каза проф. Смейли. „Те са зоните, по които по-голямата част от леда в Антарктида се доставя в океана и следователно колебанията в тяхната скорост могат да повлияят на морското ниво. Ако допълнителният „лубрикант“, осигурен от множество вулканични изригвания, е канализиран под ледените потоци, последващият бърз поток може да изхвърли необичайни количества от дебелия вътрешен лед на Западна Антарктида в океана, причинявайки повишаване на морското равнище. Вулканите под леда вероятно са предизвикали бързия поток от древни ледени потоци към огромния леден шелф Рос, най-големият леден шелф на Антарктида.“ Изследователите смятат, че нещо подобно може да се е случило преди около 2,000 години след малко изригване в планината Хъдсън. Те се намират под западната ледена покривка на Антарктида, която, ако изригне днес, може да накара близкия ледник Пайн Айлънд да ускори скоростта на топене. Проф. Смейли добави: „Най-драматичното от всичко е, че голяма поредица от изригвания може да дестабилизира още много подледникови вулкани. Докато те се охлаждат и кристализират, техните магмени камери стават под налягане и всичко, което пречи на вулканичните газове да избягат бурно при изригване, е тежестта на покриващата скала или, в този случай, няколко километра лед. Тъй като този лед става много по-тънък, намаляването на налягането може да предизвика изригвания. Повече изригвания и топене на лед ще означават, че още повече стопена вода ще се канализира под ледените потоци.“
Засега Антарктида изглежда доста тиха на вулканичния фронт, тъй като повечето вулкани са или латентни, или не са изригвали от поне 10,000 години, но това подтиква учените да ги следят отблизо.
