Софийският апелативен съд оправда зъболекаря Валентин Павлов за починало след операция 14-годишно момче, защото не той е решавал каква упойка да бъде използвана. По случая са осъдени управителят на болницата и анестезиологът, защото не са създали организация за реакция в случай на такова усложнение. На първа инстанция зъболекарят д-р Павлов бе осъден условно на 3 години затвор за причинена по непредпазливост смърт на детето. Валентин Павлов беше депутат от "Реформаторския блок" в предишния парламент, а за трагичния случай с починалото дете се разбра от искането на главния прокурор за свалянето на имунитета му точно преди парламентарните избори. Година по-рано д-р Павлов е оперирал 14-годишния Алекс Иванов, като отстранил киста в лявата част на долната челюст под пълна упойка в стоматологичната клиника, която управлява със съпругата си Венета. Според обвинението, въпреки че били приятелски семейства, Павлов не уведомил родителите на момчето за рисковете от операцията, а им казал, че става въпрос за "рутинна интервенция", като последствията можели да бъдат леко неразположение и незначителни болки.
Прокуратурата твърди, че зъболекарят еднолично и без консултация с анестезиолог е насрочил операцията под пълна упойка, а клиниката не била подготвена за реакция при усложнения. Детето е упоено със "Севоран", който предизвикал отключване на много рядкото заболяване "малигнена хипертермия", придружено с висока температура, тахикардия и затруднено дишане. В такива ситуации задължителен антидот за пациентите бил препаратът "Дантролен", който трябвало много бързо да си приложи, но такъв в клиниката нямало и детето било транспортирано в "Пирогов", където починало. Апелативният съд посочва изричен текст от наредбата на здравното министерство, която утвърждава Медицинския стандарт "Орална хирургия", че оралният хирург има право на предпочитание към определена анестезия и може да предложи провеждането на операцията с пълна анестезия. Той не носи наказателна отговорност за вида на избраната анестезия и последиците от тази анестезия. Настъпилата малигнена хипертермия е генетичен синдром, който не може да бъде предвиден предварително с изследване и няма връзка с извършената операция. Няма спор по делото, че отключването на синдрома се дължи на приложения "Севоран", като предотвратяването на настъпилото усложнение е било изцяло в задълженията на подсъдимата по делото д-р Йонна Филипова, която е ръководила анестезиологичния екип при операцията. Тя е трябвало да осигури своевременната реакция при настъпване на усложнението. Още пред първата инстанция вещите лица са заявили, че операцията може да бъде извършена и с местна упойка, което е потвърдено и от експертизите на втора инстанция. Пълната упойка се прилагала и при здрави деца, ако се очакват усложнения. В случая решението за пълна упойка е било оправдано, защото момчето изпитвало силен страх от зъболекари, никога не съдействало при лечение и различен подход криел рискове. "Едно дете като не сътрудничи, няма друг начин освен обща анестезия, защото даже и хирургът може да навреди…В случая за мен единственият вариант е обща инхалационна анестезия с интубация, при положение че ще има кръв в устата, опасност от аспирация – това е най-логичният избор", казва пред съда и едно от вещите лица. Съдът е разпитал и личната зъболекарка на починалото момче, която била близка на семейството, за да се увери, че наистина е изпитвало силен страх. Тя е била категорична, че не можела да работи нормално с детето, защото имало фобия. Всички разпитани от съда лекари са били категорични, че приложеният препарат "Севоран" е най-доброто средство за анестезия в детска възраст. Отключеният синдром пък бил толкова рядко срещан, че в България няма организация за изследване и лечение. Анестезиологът Йонна Филипова и съпругата на д-р Павлов, която е управител на болницата, са осъдени заради несвоевременното прилагане на единствения съществуващ антидот "Дантролен". Присъдата не е окончателна и може да бъде обжалвана пред Върховния касационен съд.
