ЛИЛИЯ ИЛИЕВА

Преди дни, на 19 май 2019 г., дъщерята на Ален Делон Анушка, която той нарича "жената на моя живот", му връчи почетна „Златна палма“ за цялостно творчество в Кан. Седем пъти филми с негово участие са били номинирани досега за 62-годишната му звездна кариера и това е първото му признание от френския филмов фестивал. Седмица преди получаването на приза избухна революция, но този път атаката беше от Движението на жените в Холивуд, Women and Hollywood. Журито на фестивала беше атакувано да преосмисли решението си за награда на "свещеното чудовище" на френското кино с петиция, подписана от повече от 26 000 души. Според текста й френската легенда е

сред 10-те най-мразени известни личности

във Франция. Популярен с директния си и открит изказ в публичното пространство и скандалните си изявления, сред които твърдението му, че не трябва да се допуска гей двойките да осиновяват деца, че към жените човек трябва да се отнася мъжки, което включва и "плесници". Наградата му беше подложена под въпрос и заради домашното насилие, в което синовете му го обвиняват. Големият му син Антони (чиято майка е Натали Делон) разказва в автобиографията си, че за да направи по-силен и по-голям мъжкар, баща му го е затварял в клетка с кучета като малък. Ален Фабиен – най-малкият син на Делон, го обвинява, че е посягал на майка му Розали ван Бремен. Публичният имидж на актьора страда и заради симпатиите му към крайно десните политически движения във Франция и позицията му, че имиграцията в неговата страна трябва да бъде спряна. Според петицията Делон е причислен към расистите, сексистите и хомофобите. И все пак актьорът работи блестящо с Лукино Висконти („Роко и неговите братя“, „Гепардът“) – един от ярките европейски режисьори, открито заявяващ своята хомосексуалност. След като Сесил Б. Де Мил харесва Ален Делон на прослушване при първата му поява в Кан и го кани в Холивуд, Жан Кокто, също открито хомосексуален и негов приятел, го убеждава да остане във Франция с пророческите думи: "Ален, в Америка ще си един от хилядите. Останеш ли във Франция, ще бъдеш Делон и ще си номер едно." В предаването Journal de dimanche актьорът отговаря на въпроса дали наистина е удрял жена по следния начин: "Да, удрял съм жени, но трябва да кажа, че

много повече жени са шамаросвали мен

И в същото време никога не съм насилвал жена в живота си, за сметка на това пък самият аз съм бил доста насилван от жени."

На 83 години Делон е силен. Той е от породата не на оцеляващите, а на победителите. Ален Фабиен – най-малкият му син, го цитира: "Баща ми казва, че има раса на господарите (като едноименния филм с френския актьор) и това е расата на тези, които знаят как да живеят и знаят как да бъдат себе си." Ален знае. Оцелял е три години във войната в Индокитай, където е заминал на 17 г. Носил е цял живот болката от раздялата на родителите си, когато е едва четиригодишен, и огромната празнина от чувството, че са го изоставили. Не ги е било много грижа, както той споделя. Баща му се появява на хоризонта едва когато Делон става известен. И двамата с майка му преоткриват колко го обичат едва тогава. И тази самота, която актьорът признава, че не е могъл да преодолее с никоя жена, го белязва. Най-голямата му битка е със самия него.

Обичам да ме обичат

– както аз обичам, когато обичам. А аз обичам до лудост" – казва той. Анушка в телевизионно интервю преди години споделя: "Единственото, което ме притеснява, когато баща ми е до мен, е промяната в погледите на жените." Майка му в едно интервю признава, че когато оставяли шестнайсетгодишния й син, преди да избяга в Индокитай, да продава в колбасарския магазин на втория й съпруг, там ставала навалица от жени с погледи, пълни с обожание. Неговите снимки с Роми Шнайдер, Мирей Дарк са вдъхновение и любовта в най-красивия й момент. А най-важното е Талантът му.