Макар още студентка в НАТФИЗ, младата Александра Лопес направи своя голям дебют в киното с ролята си на Азра от сериала "Дървото на живота", който се излъчва в момента по ТВ7 и според критиците е най-добрият български сериал, сниман след 10 ноември 1989 година. Също като героинята си вярва в голямата любов и е щастлива с приятеля си Стефан. Във вените й тече мексиканска, италианска и гватемалска кръв, а какво разказва за корените си и семейството си - прочетете сами.

Александра, ако трябва да ни се представиш, какво би казала за себе си?

- Уча в НАТФИЗ, във втори курс в класа на проф. Добчев. Преди това завърших езикова гимназия с английски и шведски. Още в училище се чудех с какво искам да се занимавам. Тогава даже мислех да стана психолог, но започнах да посещавам малък куклен театър „Слон" и разбрах какво представлява това изкуство. Открих магията в театъра и ре­ших, че това е специалността, която искам да уча. Психологията продължава да ми е интересна, но баща ми е психолог, баба ми и дядо ми - също, и още един психолог ще ни дой­де повече. (Смее се.)

Правиш запомняща се роля в „Дървото на живота"! Как те избраха за сериала?

- Изпратих снимки в агенцията, харесаха ме, викнаха ме на кастинг, после на втори и в крайна сметка ми се обадиха да кажат, че са ме одобрили за ролята.

Вече разпознават ли те по улицата?

- Имало е няколко случая, но не ме разпозна­ват много. Може би заради забрадката, която нося в сериала. Засега ми е добре да се разхождам свободно по улицата и да се возя необезпокоявана в градския транспорт. (Смее се.)

Героинята ти Азра харесва ли ти?

- Героинята ми има много особен характер и е непокорна. Тя вярва в любовта, обича истински, дори жертвайки начина си на живот. Това е много силно и не мисля, че днес е толкова често срещано. Хората повече мислят за материалното, как да си устро­ят живота, отколкото да бъдат с човека, когото обичат. В този смисъл тя много ми харесва.

И ти ли като нея вярваш в любовта?

- Да, вярвам в любовта и в това, че когато искаш нещо, трябва да се бориш за него. Но тя е доста по-млада от мен и начинът, по който постъпва, е много емоционален. Може би така съм правила на 15 г. Толкова безразсъдно искаш нещо и не се замисляш за последствията...

А по какво си приличате?

- Въпреки че бяга от дома си, тя уважава ро­дителите си и аз също много ценя своето семейство. Много е важно това, което са ми дали майка ми и баща ми. Не бих казала, че си приличаме с Азра, а и ислямът много променя начина на мислене.

В първите снимачни дни кое ти беше най-трудно?

- Първият снимачен ден мина много добре. Бързо и леко. Мисля, че третият беше по-тежък, тогава снимахме сцената с дъжда и си спомням колко студено беше. Първият и вторият дубъл минаха добре, защото водата все още беше топла, но в един момент изстина, започнаха да наливат от реката и това наистина беше леден душ. А и времето беше студено. Едно е да вземеш леден душ, аз съм го правила, но когато температурата е около нулата, това вече е нещо различно.

А как се справяше с по-разголените сцени?

- Не съм имала толкова голи. Само гърбът ми се виждаше на една.

Интимните сцени притесняват ли те?

- Това е част от професията. Важно е как е поставена една любовна сцена, може да бъде много красива, може и да стане пълна бутафория. Сцената между Панто и Божура например много ми хареса.

Христо Шопов помагаше ли ти?

- Помагал ми е. Всички актьори, с кoито съм си партнирала, са ме подкрепяли изключително много като млад колега да мина на по-горно стъпало.

И все пак нямаше ли леко пренебрежение?

- Христо Шопов е изключителен професионалист и не е проявявал подобно отношение.

Държеше се като колега към колега.

Не ви ли приписаха връзка вече?

- Не съм чела и не съм чувала.

Не е ли лесно да се прекрачи границата, когато между двама души има интимни сцени?

- Индивидуално е, зависи от човека, от характера и принципите му. Имам човек до себе си, така че за мен това е по-важно.

Разкажи за него, с какво се занимава той?

- Той е художник, учи в художествена­та академия магистратура. Казва се Стефан. Заедно сме от доста време, но засега не живеем заедно.

Важно ли е, че и той е човек на из­куството?

- Не съм го избирала по този критерий. Важно е хората да си паснат като ха­рактери и светоусещане.

А къде се запознахте?

- Чакахме заедно градския транспорт, на спирката се запознахме. Много спонтанно и непосредствено. Редовно пътувахме с един и същ автобус и се бяхме запомнили. Заприказвахме се и така... Започнахме да се виждаме.

Ревнува ли те от работата ти, от ак­тьорите?

- Не, уважава работата ми. Харесва професията ми. Сериалът много му допада, разпитвал ме е за интериора, за мебелите - това много му харесва.

Ти някога имала ли си забранена лю­бов като героинята ти Азра?

- В XXI век е доста трудно да се слу­чи. Хората са доста по-толерантни, космополитни, освободени, а и няма такива силни чувства. Преди честта е била много по-високо издигната в ценностите на хората.

Как тогава пресъздаваш всички тези емоции, като не си ги изживявала?

- Ето това е актьорската професия - да можеш да пресъздадеш неща, които не си изпитвал в живота, а и е въпрос на емоционалност също.

Стефан ли е първата ти голяма любов?

- Не. Първата любов изпитах, когато бях на 15 години. Беше ученическа любов. Много силна. Точно до тази степен, в която си го­тов да направиш всичко.

Имаш интересна фамилия - какви са корените ти?

- Майка ми е българка, а баща ми - от Гватемала. Дядо ми е от Мексико, а неговите родители са преселници от Италия и Германия. Изобщо във вени­те ми тече смесена кръв. Родителите ми са се запознали в Со­фия на рожден ден, били са студенти, баща ми е учил психология, а майка ми е металург. И той останал тук.

Живяла ли си в Гватемала?

- Да, там учих втори клас, но отто­гава не съм ходила. Много е различен животът в Гватемала. Като се запо­чне от климата, природата, океанът е невероятен. Хората бяха много топли и непосредствени. Спомням си, че ми беше интересно да си играя с децата. В тамошното училище бя­хме с униформи. Трудно ми беше, до­като свикна. Първите две седмици дори не исках да говоря на испански, може би на третата проговорих, но като всяко дете бързо свикнах. В Гва­темала е много красиво, но и доста диво. Имаше много животни, които не бях виждала тук. Един скорпион дори веднъж влезе в стаята. Имаше и големи летящи хлебарки. Просто природата е по-враждебно настрое­на към хората.

Сега ходи ли ти се?

- Ходи ми се. Имам и роднини там, с баба ми и дядо ми поддържаме връзка само чрез скайпа. Много искам да ги видя, но пътят е дълъг и ако отида, трябва да е поне за няколко месеца.

В дома ти на какъв език се говоре­ше, като беше малка?

- Вкъщи се говореше на испанско-български и даже си спомням, че в детската градина исках вода на испански и родителите ми бяха предупредили, че когато кажа „агуа", означава, че ис­кам вода.

А кои традиции се спазват? Каква кухня се готви?

- Не спазваме кой знае какви обичаи или традиции на празници. Вярваща съм, кръстена съм в източноправославна църква, но не съм религиозна. Вкъщи приготвяме различни специа­литети от латиноамериканската кухня като боб по мексикански с люти чушки. Всички обичаме пикантното. И авокадо доста използваме в салати. Тяхната кухня е особена и не всичко ми харесва. Аз самата обичам да импровизирам, като готвя.

Имаш ли някаква роднинска връзка с Дженифър Лопес?

- Питали са ме. И си спомням, че като бях в училище в трети или четвър­ти клас и аз им казвах, че ми е леля. Те ми повярваха и вече се държаха като с племенницата на Дженифър Лопес. (Смее се.)

Работила си като барманка, какво друго си правила?

- Да, работих като барманка миналото лято, след като завърших първи курс. В бара работеха и други колеги от академията. Друго не съм пpaвила, но аз и тръгнах на училище по-рано, на шест години.

За какво си мечтае една млада актриса като теб?

- Да продължат ангажиментите ми в киното. Искрено се надявам. Това е първата ми работа като актриса - искам да продължа да правя това, което обичам.

Ива Димитрова
Снимки: Александър Михайлов

 

Като Азра в “Дървото на живота”

С продуцентите на сериала Любо Нейков и Евтим Милошев

Кадър от сериала