„Като стигнахме на Торонг Ла, бяхме много хора и всички плакахме. Комично беше, гледаш - двама мъже се прегръщат и реват“, смее се Павел. „Прегърнахме се и ние с Павел, аз се разплаках, после и той“, вълнува се Албена.
Торонг Ла е един от най-високите преходи в света - 5416 м и последната, най-висока точка от трекинга около няколкото върха на планинския масив Анапурна в Хималаите.
... След 5 години на авантюри Албена и Павел Благеви от Солт Лейк Сити, щата Юта продължават да пишат своята най-нова история - за силата на човешкия дух. За куража да предизвикват себе си и да си доказват, че го могат и днес, на 68 години. Павел ги е навършил през ноември, а Албена - на 10 декември.
В София са, и двамата са свежи, усмихнати, дружелюбни и пълни с енергия, говорят един през друг и с радост и самоирония споделят за приключенията си. „На Анапурна свалихме по 4 килограма, тук в София сложихме по един-два килограма, ама то е за красота“, смее се Албена.
През 2021-ва на 65 те се изкачват на „върха на Африка“ - Килиманджаро (5985 м). През 2022-ра изминават най-дългия маршрут на поклонническия път Ел Камино - 799 км, а през 2023-а прекосяват България надлъж и нашир по трекинга Ком - Емине - 650 км.
И макар след авантюрата „трекинг базов лагер на Еверест“ през 2023-а да „обещаваха“ пред BG VOICE, че край, ще спрат с екстремните моменти, тази година отново се подложиха на опасности, и то два пъти.
“Обещахме, но с приятелите ни от Минесота като се събрахме на маса и като споменаха за Анапурна, че е по-леко от това на Еверест, казахме: „Всички отиваме“. А после един по един почнаха да се отказват: „Ама то без кислород, за какво ми е да се мъча, имам си хубав живот. Само с още двама приятели заминахме“, казва Павел.
Стартова база им е България, където те прекарват топлите месеци от май до ноември. За подготовка за Анапурна с приятелите си решават да отидат до Перелик в Родопите, да изкачат Кончето под връх Вихрен и след това Митикас - най-високия връх на планината Олимп в Гърция.
„На Перелик гледахме дъждове от падащи звезди, беше лесно, казахме си: „О, ние сме толкова добри, нищо страшно няма“. Кончето под Вихрен е мраморна планина и е хлъзгаво, изкачвахме се с въже. Но на Митикас през септември си казахме, че трекингът до базовия лагер на Еверест е бил като приятна разходка в сравнение с него“, разказва Павел.
Митикас в Олимп (2917, 727 м) е втори по височина на Балканския полуостров, след Мусала (2925, 4 м). Макар и с метри по-нисък от Мусала, Митикас е много по-тежък и опасен за изкачване. Всички са с каски и седла, вързани един за друг и в някои случаи и за скалите.
Предишната вечер преди изкачването им предлагат пробно катерене - с каски, въжета и в мъгла. Стръмни скали с голям наклон, хлъзгави при дъжд, чували са, че там са загинали много хора. И тежко, и много опасно. А завали ли дъжд, става още по-страшно. Изкачват се вързани по четирима на въже, с един водач, разказва Албена.
„Тогава си казах, леле, аз това не мога да го мина, страх ме е, искам да се върна“. А водачът вика: „Не може, вързани сме“. Това беше първият път от всичките ни авантюри, когато поисках да се върна.“
За Хималаите заминават на 15 октомври, с два 5-часови полета от София до Дубай и от Дубай до Катманду. Оттам с офроуд джип, в едно 12-часово пътуване в дъжд, камъни по пътя и спиране стигат до Чаме на 2600 м - старта.
Трекингът е 10 дни, плюс два преди това и два след това, или общо 14 дни. Добавен е и поход до едно от най-високите планински езера Тиличо Лейк - на 4900 м - като отклонение.
Целта на трекинга е да направят една обиколка около няколкото върха на планинския масив Анапурна, като най-високата точка е връх Анапурна 1 - 8091 м, десети в света. И не К2, а Анапурна 1 е най-смъртоносният осемхилядник в света, научили са двамата. Там загиват отлично подготвени алпинисти.
Трекингът на Анапурна е с 60 м по-нависоко и с една идея по-лек от този до базовия лагер на Еверест. Проблемът е, че на базовия лагер на Еверест, ако закъсаш, може да останеш, да слезеш и после хората като се връщат, те прибират. А на кръговата обиколка на Анапурна няма как да се върнеш, трябва да извървиш целия път.
Изминават общо 120 км за 10 дни. Има и стръмни участъци, където пътят криволичи като серпантини, но заради недостига на кислород над 3500 м всички се задъхват и ходят бавно. Вземат хапчета за кислород, мерят им го всеки ден. Сатурацията на Албена е много добра, 93%, но страда повече от Павел, чиято сатурация е 88%, но има повече апетит.
„И за двамата беше тежко - лошо ти е, гади ти се - разказва Павел. - Като не можеш да ядеш, губиш енергия и вървиш едва-едва.“
Никаква храна не могат да поемат на голямата височина, дори вафлите „Морени“ и хубавия шоколад, които си носят предвидливо от София.
Прочети още
Температурите нощем са до -10, денем слънцето яко пече до +15. Над 4000 м къпането е невъзможно. Най-трудно им е на 29 октомври, на 12-я ден, когато стават в 3 часа сутринта и в 4, 15 тръгват към прохода Торонг Ла. Стигат за около 7 часа. Нощуват на лагер на 4800 м, на другия ден са на Торонг Ла за 2 часа и 45 минути.
Там за пръв път от всички пътешествия плачат - че са победили себе си. „Казваш си, че си постигнал нещо, което никой не може да ти отнеме“, споделя Павел. „Авантюризъм си е, адреналин си е и се чувстваш по-жив, енергичен“, добавя Албена.
Качват се на Торонг Ла точно на изгрев слънце. Пред очите им е лунен пейзаж - пустинно, камъни, чукари и наоколо - величествени снежни върхове. По пътя си виждат 4 снежни лавини. Стоят 15-20 минути, развяват българското знаме, правят снимки и видео и след това - 5-6 часа връщане надолу.
Катманду и Хималаите им стават любими още от трекинга до базовия лагер на Еверест. Разбират с изненада, че Катманду е 6-милионен град, пищен и богат в своето многообразие от етноси и красива природа.
Възхитени са от местните непалци, които са много приветливи, учтиви и дружелюбни хора. Любуват се на гостоприемството, на вкусната храна и приказната природа, която на снимките на Павел е като пощенски картички, на пищните хиндуистки и будистки храмове.
Двамата от години са viral в социалните мрежи, където всеки ден от пътешествието си отразяват в текст, видео и снимки. Вдъхновяват българите навсякъде по света със своята дързост да преодоляват препятствия, да предприемат рисковани пътувания.
Откакто се пенсионират преди 5 години, двамата по никакъв начин не искат да се примирят със скучното всекидневие на връстниците си. Имат си хубава уредена къща в Солт Лейк Сити, на 1600 м височина, и чист въздух си имат.
Но дойде ли пролетта, ги тегли към Родината. Децата им са разпръснати в Америка и Европа. Прекарали са единия си автомобил от Америка в София и с него обикалят из Родината, или пътуват до едната си дъщеря Вера, която живее във Франция.
„В София не ни трябва дом на чист въздух - казва Павел. - В Юта си го имаме, но сме сами, няма с кого две думи да си кажеш. Искаме да сме на улицата, на жълтите павета, да излезем, да се разходим сред хора.
И на внуците страшно им харесва, като дойдат, това им е най-голямото преживяване. Взехме им карта за градския транспорт и те обикалят където искат, или ходят пеша. Харесва им, че всичко в София е достъпно и без транспорт.“
Прочети още
Това лято внуците им са били 5 седмици в България, където сами са пътували с трамвай. Албена разказва през смях как ги записали на курсове по български в школа. А те започнали да ходят сами до школата и, за да не се притеснява тя, й пращали комични съобщения: „Стигнахме. We are alive („Живи сме“).
Всички от семейството обожават да прекарват почивките си в България. Най-весело е, когато се събере цялото семейство от 9 души. Това лято са били заедно 2 седмици.
Иначе от май до ноември в България Албена и Павел не се спират - посещават различни интересни места, през ден са на концерт, театър, опера и следят всичко от културния афиш на столицата.
Прочети още
В Юта ги задържат не само тримата любими внуци Сам, Пол и Матю и дъщеря им Деница, но и осигурените медицински грижи, като на американци, работили 30 години в Съединените щати.
Двамата са много успешни учени химици с регистрирани общо 7 патента в САЩ, а портретът на Албена Благева е дори на Стената на славата на огромна корпорация. Имат и 50-годишен щастлив брак.
Тази година са презаверили билетите си за Солт Лейк Сити за 18 декември, ще ходят и до Тулуз, Франция при дъщеря си Вера за 2 седмици. За догодина още отсега са си харесали маршрут отново в Хималаите - до базовия лагер на Анапурна 1, на 4200 м. По-ниско, по-леко, но да не спират да предизвикват себе си.
„Все още могат да ни се случват неща - казва Павел. - Още можем, харесва ни и за нас това е приключение, държи ни във форма и се чувстваме много удовлетворени, като го направим.“
