Заложеното намаляване на бюджетния дефицит до 3,5% през 2027 г. е амбициозна цел, чието изпълнение ще бъде трудно постижимо при предвидените мерки за приходи и разходи. Това заяви пред БГНЕС икономистът Румен Гълъбинов относно проектобюджета на кабинета „Радев“ за догодина.
Гълъбинов отбеляза, че бюджетът е съобразен с процедурата за свръхдефицит, в която се намира България, както и с необходимостта параметрите му да бъдат съгласувани с Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ). Той подчерта, че целта е до 2029 г. дефицитът да бъде свален на 3% или под тази граница, ако е възможно. Като твърде амбициозно икономистът определи намерението дефицитът да падне до 3,5% още през 2027 г. Той припомни и че първоначално за настоящата година бе прогнозиран дефицит от 5,7%, а към края ѝ се очаква той да бъде около 5%.
Впечатление му прави и заложената амбициозна програма за повече приходи в държавния бюджет от нови данъци и налози. Сред спорните мерки той открои данъка върху свръхпечалбите от 33% за компании от финансовия сектор, телекомите и за големите търговски вериги за хранителни стоки.
Гюров атакува Бюджет 2027: Данъците ги плащаме днес, дълговете са за утре
„Към тях може да се прибавят и други данъчно задължени лица по този нов закон, като се предвижда от общо около 2 млрд. евро нови приходи по линия на тези нови данъци и налози, 800 млн. евро да дойдат от този данък „свърхпечалба“, което също ми звучи твърде амбициозно“, каза Гълъбинов. Той прогнозира, че по-скоро ще се съберат половината от тези средства, следствие на което ще трябва да се компенсира с нещо друго недостигът от приходи.
По думите му това може да наложи актуализация на бюджета и увеличаване на лимита за държавния дълг към средата на следващата година.
Икономистът определи като „скромни“ мерките за съкращаване на разходите. „Можеше и по-смело с рязането на държавни разходи, с оптимизация на държавна администрация. При недостиг на достатъчно собствени приходи, при поемане на допълнителен нов дълг и при нежелание за радикално съкращаване на държавните разходи ми се струва трудно постижима тази цел следващата година дефицитът да е 3,5%“, заяви той.
Гълъбинов предупреди и за риска от допълнително инфлационно напрежение. Той отбеляза, че през последното 3-месечие страната ни е сред трите държави с най-висока инфлация в еврозоната и се запазва сравнително висок темп на нарастване на инфлацията в България.
„Очевидно е, че трябва да се предприемат антиинфлационни мерки“, подчерта икономистът и добави, че инфлацията обезценява парите ни.
Гълъбинов обърна внимание, че като реакция срещу инфлацията централните банки глобално предприемат действия за увеличение на банките. „ЕЦБ през последните 3 месеца два пъти увеличи лихвите по еврото. Федералният резерв увеличи миналия месец лихвите по доларите. И като цяло се очертава една тенденция на покачващи се международни лихви за борба срещу инфлацията“, отбеляза той.
Трите фактора, които трябва да бъдат непрекъснато наблюдавани са държавен дълг, инфлация и бюджетен дефицит, категоричен е икономистът. По думите му трябва да се стремим да натискаме надолу и трите показателя – да намаляваме бюджетния дефицит, да намаляваме темповете на растеж на дълга, да намаляваме инфлацията. Гълъбинов обърна внимание, че нарастващите международни лихви ще оскъпят новото държавно финансиране и ще увеличат лихвените плащания по дълга, което ще натовари допълнително бюджета.
Икономистът призова или да се преосмисли мярката за 33% данък върху свръхпечалбите, или да не се прилага и да се оттегли. Според него, ако тя бъде приложена, ставката трябва да бъде намалена до 10%.
Той обясни, че това не стимулира плащането на данък, а напротив, ще мотивира данъчно задължените лица да се опитат да нямат печалба и да не плащат данък.
Гълъбинов разкритикува и предложението за облагане на ваучерите за храна, като изтъкна, че това са социални придобивки.
„Това не са пари, ваучерите са квазипари. В повечето случаи те се дават за храна на служителите и може само храна да се купи с тях“, посочи той. Според икономиста подобна мярка ще донесе повече недоволство сред работещите, отколкото реални приходи в хазната.
Като положителни предложения Румен Гълъбинов открои промяната на прага за регистрация по ДДС и предвидените облекчения за млади семейства и семейства с деца.
Икономистът коментира и необходимостта от реформи в пенсионната и здравноосигурителната системи. Той посочи, че демографските проблеми и застаряването на населението увеличават натиска върху социалните фондове.
Гълъбинов изрази резерви към обсъжданото предложение част от пенсионната вноска да бъде пренасочена от частните пенсионни фондове към НОИ, като обясни, че това няма да реши дефицита във фонд „Пенсии“.
Икономистът смята, че в дългосрочен план ще се наложат промени в условията за пенсиониране, включително увеличение на пенсионната възраст, осигурителния стаж и пенсионноосигурителната вноска. Той посочи, че подобни решения ще бъдат необходими и в здравното осигуряване, където също има дефицит. Наред с по-строгия контрол върху разходването на средствата според него трябва да се обсъди и увеличение на здравноосигурителната вноска.
В заключение Гълъбинов подчерта, че разглежда бюджета преди всичко технически, а не политически, и че той отразява възможностите на страната към момента. Икономистът определи като значими постигнатите от България цели – членството в НАТО, Европейския съюз, Шенген и еврозоната. Като следваща важна задача той посочи присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Според него България има реалистична възможност да постигне тази цел през следващата година.
„Да си роден в България, да живееш в България не е някакъв недостатък. Напротив“, заяви Гълъбинов, като подчерта, че страната вече има същите права, задължения и възможности като останалите държави членки на ЕС и еврозоната. | БГНЕС
