Православният и католическият Великден обикновено се отбелязват на различни дати. Гърция бавно, но сигурно се приближава към големия празник на гръцкия православен Великден или Пасха – религиозно събитие, което в балканската страна се празнува с по-голямо оживление, отколкото в много други западни християнски страни.
За разлика от повечето европейски страни, които ще празнуват Великден на 31 март, Гърция ще се придържа към датата на православния Великден, който тази година се пада повече от месец по-късно, на 5 май, съобщи Greek reporter.
Православните църкви все още използват
Юлианския календар за Великден,
което означава, че в определени моменти може да има забавяне със седмици спрямо Григорианския. Поради тази разлика в измерването на дните последният път, когато двете големи християнски деноминации споделят една дата за празника, беше през 2017 г.
Прочети още
Разликата във времето между празнуването на Великден за двете течения на християнството ще става все по-голяма и по-голяма. В резултат на тази увеличаваща се разлика, от 2700 година нататък празнуването на Великден за православни и католици никога повече няма да съвпадне. Общо през целия XXI век празнуването на Великден ще се проведе на един и същи ден 31 пъти, но през всеки следващ век това ще се случва все по-рядко. Последният път, когато празнуването на Великден ще съвпадне, се очаква да бъде през 2698 г. Оттогава православните и западните християни никога повече няма да празнуват заедно Възкресение Христово.
Усложняващ фактор, който предизвиква спорове в историята, е намирането на единна дата за Великден и придържането към нея. В началото на своята вяра християните празнували възкресението на Исус Христос по различно време през годината.
Светите отци от Първия вселенски събор през 325 г. от н. е. измислят единен начин за определяне на датата. Те постановили, че Великден трябва да се празнува в
първата неделя след първото пълнолуние
след пролетното равноденствие, но винаги след Пасха. До ден днешен православните се придържат към този метод за изчисляване на датата на празника, което води до това, че православният Великден обикновено се празнува по-късно, отколкото в западния свят.
През 1923 г. група православни църкви се събират в Константинопол (днешен Истанбул), за да преразгледат въпроса за календара, като в крайна сметка приемат противоречива позиция, че важните религиозни дати ще следват по-астрономически точния Григориански календар, с изключение на Великден.
Какви са традициите за католическия Великден
Между двете християнски църкви има много прилики, но що се отнася до празнуването на Великден, има няколко разлики. Православните християни си казват „Христос воскресе!“ веднага след полунощ в събота срещу неделя, докато католиците си честитят празника в неделната сутрин след изгрева на слънцето.
Католическата традиция повелява на Възкресение Христово да се замеси безквасен хляб. Характерни са и великденските курабийки, които се правят по специална рецепта и са символ на този безквасен хляб.
Празникът не може да мине и без великденските кошници, които се напълват с безквасен хляб, курабийки, козунак и яйца. Отнасят в храма, за да се осветят по време на месата за Възкресение Христово, а след това се връщат у дома и се поднасят на богатата празнична обедна трапеза.
Трапезата е важна за всеки празник, но тя не би имала смисъл, ако не е споделена с най-близките хора, защото посланието на Великден е да тържествува любовта между хората, прошката и сплотеността на семейство.
Католиците се радват шумно в църквата. Още през епохата на Барока свещениците са разказвали различни анекдоти в църквите, за да направят възкресението на Христос по-весело.
В католическия свят шарените яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят на Великден или се надпреварват да ги търкалят по наклонена ливада.
