Водещи западни издания коментират резултатите от втория тур на президентските избори в България, като поставят акцент върху бъдещия външнополитически курс на страната, отношенията с Русия и войната в Украйна, съобщава БТА.

Сред основните теми са и концентрацията на политическа власт след победата на Илияна Йотова, ниската избирателна активност и последиците от атаките срещу търговски кораби в Черно море.

САЩ

Президентските избори в България бяха първото голямо изпитание за приятелски настроената към Москва партия „Прогресивна България“ на премиера Румен Радев, пише американският вестник „Вашингтон пост“.

На парламентарните избори през април формацията, която подкрепи кандидатурата на Илияна Йотова, спечели 131 от общо 240 места в Народното събрание и си осигури абсолютно мнозинство, припомня изданието.

Според някои политически наблюдатели победата на Йотова ще запази президентската институция под контрола на управляващото мнозинство. Те предупреждават, че подобна концентрация на власт може да отслаби механизмите за взаимен контрол и баланс между държавните институции.

„Вашингтон пост“ припомня, че България се присъедини към НАТО през 2004 г., а три години по-късно стана член на Европейския съюз. Въпреки широкото политическо съгласие за прозападната ориентация на страната, проруските настроения, основани на исторически и културни връзки, продължават да разделят обществото. Това разделение се задълбочи след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, отбелязва изданието.

Както Йотова, така и Радев призоваха за дипломатическо решение за прекратяване на войната, но продължават да избягват категорична позиция относно евентуалното участие на Русия в атаките с дронове срещу кораби в Черно море, пише още „Вашингтон пост“.

По време на телевизионния дебат между двамата кандидати Йотова се застъпи за споразумение с участието както на Украйна, така и на Русия и заяви, че „мирът може да бъде постигнат единствено чрез преговори“.

Тя предложи също свикването на среща по въпросите на сигурността с участието на всички шест черноморски държави, на която да бъде подписан мораториум върху военните действия.

Великобритания

Британският вестник „Файненшъл таймс“ проследява политическата биография на Илияна Йотова и развитието на ситуацията в България през последните месеци.

62-годишната Йотова е бивш журналист и евродепутат. В продължение на девет години тя заемаше поста вицепрезидент на Румен Радев, когото изданието определя като склонен да подкрепя Русия. През януари Радев подаде оставка като президент, за да се кандидатира за премиер.

След убедителната победа на неговата партия Прогресивна България на парламентарните избори той сформира първото стабилно българско правителство от години, отбелязва „Файненшъл таймс“. Изданието припомня, че според българската конституция премиерът разполага с повече правомощия от президента.

Ако победата на Йотова бъде потвърдена от окончателните резултати, тя може да затвърди промяната в позицията на София спрямо Украйна, смята британският вестник.

Радев се зарече да прекрати износа на оръжие за Киев и се въздържа да критикува Москва за атаките в Черно море, при които бяха поразени няколко търговски кораба близо до българското крайбрежие.

В последните дни от предизборната кампания Йотова засили проруските си послания и се представи като „президент на мира“, пише „Файненшъл таймс“.

Британското издание отделя специално внимание на напрежението в Черно море. През последните седмици няколко кораба потънаха край бреговете на България и Румъния след атаки с дронове. Десетки моряци бяха убити или ранени, а войната се приближи до водите на НАТО. В сряда контейнеровоз, превозващ опасни товари, беше ударен на 21 морски мили от българския бряг.

Радев допусна, че Русия може да стои зад две нападения срещу товарни кораби близо до българските води през октомври, но правителството му не предприе мерки в отговор на тези подозрения, отбелязва вестникът.

На фона на почти рекордно ниската избирателна активност проруската крайнодясна партия „Възраждане“ заяви, че усилията ѝ да мобилизира избиратели са наклонили везните в полза на Йотова.

„Файненшъл таймс“ цитира социолога от „Маркет линкс“ Добромир Живков, според когото избирателите с центристки политически възгледи са били склонни да подкрепят Андрей Гюров, но тази група се е оказала по-малобройна.

Заместник-директорът на Европейския съвет за външни отношения Весела Чернева коментира, че стотиците хиляди протестиращи, които излязоха по улиците и свалиха предишното правителство, не са се мобилизирали, когато президентският пост е бил заложен на карта.

„Те знаят, че новите лидери няма да могат да изведат България от ЕС или НАТО и вече не се интересуват от геополитиката“, посочи Чернева.

По думите ѝ, след като разполага с абсолютно мнозинство в парламента и с приятелски настроен президент, Радев няма да среща пречки при изпълнението на антикорупционната си програма и осъществяването на отдавна отлаганата съдебна реформа.

„Остава да се види дали може да му бъде поверена тази задача. Той има чудесна възможност и голяма отговорност“, заяви Чернева, цитирана от „Файненшъл таймс“.

Германия

Българите гласуваха на балотаж за нов държавен глава на фона на поредица от атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море, пише германското списание „Шпигел“.

Изданието представя изборите като сблъсък между приятелски настроената към Русия Илияна Йотова и прозападния кандидат Андрей Гюров. Според германското списание вотът има решаващо значение за бъдещия външнополитически курс на България, особено по отношение на войната в Украйна и отношенията с Москва.

След като гласува в София, Йотова заяви, че е дала гласа си за „силна България в силна Европа“, която „да бъде суверенна в своите решения“. Тя подчерта, че страната е член на ЕС и НАТО, но се противопостави на военната помощ за Украйна.

По време на кампанията Йотова се представяше като „президент на мира“, който иска да започне диалог с Москва, припомня „Шпигел“.

Нейният 50-годишен съперник Андрей Гюров заяви, след като гласува в Благоевград, че е подкрепил „една сигурна, стабилна и европейска България“.

В телевизионния дебат преди балотажа Гюров обвини Йотова, че не е посочила изрично Русия като отговорна за атаките срещу търговски кораби в Черно море.

В началото и средата на октомври четири търговски кораба бяха поразени от дронове край българското черноморско крайбрежие. Оттогава 21 души са в неизвестност и се предполага, че са загинали, отбелязва германското издание.

Премиерът Румен Радев извика руския посланик, но отказа официално да посочи извършителя на нападенията.

„Шпигел“ припомня, че на първия тур на изборите Йотова получи 35% от гласовете срещу 32% за Гюров. Резултатът ѝ беше значително по-слаб от прогнозите на социологическите агенции, а избирателната активност достигна рекордно ниските 23%.

Германското списание цитира политолога Теодор Славев, който в интервю за Франс прес определи резултатите от първия тур като „звучен шамар от страна на избирателите за правителството на Румен Радев“.

Според него една от причините е „недостатъчно убедителният отговор на Йотова на руските заплахи в Черно море“.

Изданието разглежда и споровете около военната помощ за Украйна.

През юни правителството спря доставките на оръжие от запасите на българската армия за Киев, а по-късно се оттегли от международната „коалиция на желаещите“, подкрепяща Украйна. Българската оръжейна промишленост обаче продължава да доставя оръжие на страната, отбелязва „Шпигел“.

Германското списание обръща внимание и на разделението в българското общество по отношение на Русия.

Според основателя на социологическата агенция „Мяра“ Първан Симеонов на президентските избори са се сблъскали две противоположни визии за развитието на страната.

Едната е „консервативна, популистка и ориентирана на Изток“, а другата – „западна, елитарна и либерална“.

„Шпигел“ припомня, че в българската политическа система държавният глава има предимно представителни функции. Въпреки това президентът може да налага вето върху закони и е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на страната, която е член на НАТО.