Според ново проучване произходът на дългогодишната любов на съвременните хора към въглехидратите може да е отпреди съществуването ни като вид.
Някогашният стереотип за древните хора, които пируват с пържоли от мамути и други парчета месо, е спомогнал за утвърждаването на идеята за богата на протеини диета, която е била необходима за развитието на голям мозък.
Но археологическите доказателства от последните години оспорват тази гледна точка, предполагайки, че хората отдавна са развили вкус към въглехидратите, печейки неща
като грудки и други храни, богати на нишесте
които са били открити чрез анализ на бактерии, заседнали в зъбите.
Новото изследване, публикувано в списание Science е първото доказателство за наличието на наследствена връзка с ранните диети с високо съдържание на въглехидрати. Учените са проследили еволюцията на ген, който позволява на хората да усвояват по-лесно нишестето, като го разграждат до прости захари, които тялото ни може да използва за енергия. Изследването разкрива, че тези гени са се възпроизвели много преди появата на земеделието.
Това разрастване може да се отнася дори за стотици хиляди години назад, много преди нашият вид Хомо сапиенс или дори неандерталците да се появят като отделни човешки линии.
Изследователи от Лабораторията „Джаксън“ във Фармингтън, Кънектикът, и Университета в Бъфало, щата Ню Йорк
анализират геномите на 68 древни хора
Изследователският екип се фокусира върху ген, наречен AMY1, който позволява на хората да идентифицират и да започнат да разграждат сложния въглехидрат нишесте в устата, като произвеждат ензима амилаза. Без амилаза хората не биха могли да смилат храни като картофи, макаронени изделия, ориз или хляб.
Хората днес имат множество копия на този ген, като броят им варира при различните хора. Въпреки това за генетиците е трудно да установят как и кога броят на тези гени се е увеличил - отражение на това кога яденето на нишесте вероятно е станало полезно за човешкото здраве.
„Основният въпрос, на който се опитвахме да отговорим, беше кога се е случило това дублиране? Ето защо започнахме да изучаваме древните геноми“, казва първият автор на изследването Фейза Йълмаз, асоцииран учен в областта на компютърните технологии в Лабораторията „Джаксън“.
„Предишни изследвания показват, че има връзка между броя на копията на AMY1 и количеството на ензима амилаза, който се отделя в слюнката ни. Искахме да разберем дали това е явление, което
съответства на появата на земеделието
Това е... горещ въпрос“, каза тя.
Екипът установи, че още преди 45 000 години ловците-събирачи, чийто начин на живот е предшествал земеделието, са имали средно от четири до осем копия на AMY1, което предполага, че Homo sapiens е имал вкус към скорбялата много преди опитомяването на земеделските култури да оформи човешкия хранителен режим.
Изследването разкрива също така, че дублиране на гена AMY1 е имало в геномите на неандерталците и денисовците - изчезнал хоминин, открит за първи път през 2010 г., за който се знае сравнително малко. Наличието на множество копия на гена в трите човешки вида предполага, че той е бил черта, споделяна от общ прародител, преди различните линии да се разделят, според изследването.
Това откритие означава, че архаичните хора са имали повече от едно копие на AMY1 още преди 800 000 години.
Не е ясно кога точно е станало първоначалното дублиране на AMY1, но то вероятно е станало на случаен принцип. Наличието на повече от едно копие е създало генетична възможност, която е дала на хората предимство при адаптирането им към нови хранителни режими, особено богати на скорбяла
когато са се сблъсквали с различни среди
Трудно е да се разбере как отделните гени са се променяли с течение на времето в популациите, а изследването е „изключително впечатляващо“, казва Кристина Уаринър, доцент по социални науки и антропология в Харвардския университет „Джон Л. Льоб“.
„Знаем, че промените в хранителния режим са изиграли основна роля в човешката еволюция ... но реконструирането на тези събития, които са се случили преди хиляди, стотици хиляди и дори милиони години, е трудна задача“, казва Уаринър.
„Геномните изследвания в това проучване помагат най-накрая да се определи времето на някои от тези важни етапи и разкриват примамливи улики за дългата любовна връзка на човечеството с нишестето“, добави тя.
