На 1 февруари отбелязваме Трифоновден, празник на лозарите, кръчмарите, градинарите и соколарите, които са под покровителството на светеца лечител Трифон. Свети Трифон бил родом от малоазийската област Фригия и живял в средата на III век. Семейството му било бедно и в детството си той пасял гъски, за да се прехранва.
В същото време обаче Трифон, който от родителите си се запознал с християнската вяра, с интерес четял Евангелието, заучавал молитви и не пропускал богослужение в храма на родното си място.
Така малко по малко Трифон успял не само да се изучи, но и да преподава на другите хора вечните истини на своята вяра. Той получил от Бога благодат да върши чудеса, особено изцеления на болни. Младият християнин безплатно изцелявал различни болести на тялото, но и очиствал заразените от бесове души. Когато император Гордиан научил за чудодейните способности на Трифон, помолил го да излекува болната му дъщеря. След това се опитал да изрази своята благодарност, като предложил на светеца служба и пари, но Трифон учтиво отказал.
А когато Деций станал император, той започнал жестоко преследване на християните, защото те отказали да почитат императора като божество и не искали да се кланят на езическите богове.
Бил заловен и дейният християин и лечител Трифон. Отвели го под стража в град Никея и го изправили на съд пред проконсула на Изтока Клавдий Аквилин. Трифон смело изповядал вярата си и решително отхвърлил предложението да принесе жертви според изискванията на държавния култ. Затова бил подложен на ужасни мъчения.
Пак го питали дали иска да принесе жертва на идолите и да се избави от мъките и смъртно наказание. Но той непоколебимо изповядвал вярата си само в единия истински Бог - Отец, Син и Свети Дух. Накрая бил осъден на смърт чрез обезглавяване. Но преди още палачът да вдигне меча си, свети Трифон предал духа си на Бог. Това станало в 250 г. Християни прибрали тленните му останки и ги съхранили като свещени мощи.
В българската традиция на този ден сутрин рано стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване". След това всички се събират и избират "цар на лозята". Едва тогава започва общо угощение.
"Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. От лозята до селото той е качен на колесар или носен на раменете на другите мъже. В селото спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.
Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Нека е берекет, да прелива през праговете!" Царят отговаря на благословията "Амин". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.
Имен ден празнуват Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка. Следващите два дни след Трифоновден, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият.
