Басарбовският манастир е единственият работещ и посрещащ християни скален манастир в съвременна България. Това е много красиво и почитано място от българи, румънци и руснаци.
Манастирът е наречен на свети Димитър – някога жител на село Басарбово, впоследствие канонизиран от църквата.
Басарбовският скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски“ е разположен в долината на река Русенски Лом, близо до село Басарбово и на 10 км от град Русе. Скалният манастир
води началото си още от Второто българско царство,
но за пръв път името му се споменава в османски данъчен регистър от 1431 г.
Прочети още
Във варовиковите скали на манастира монасите исихасти са издълбали своите параклиси и килии. Далеч от светската суета те живеели просто и аскетично.
Единствената цел, с която пребивавали в постоянна молитва, лишения и безмълвие, била да видят Христа в истинската му светлина.
Св. патриарх Йоаким I (паметта му се чества на 18 януари), който дошъл от Света гора Атонска в Русенското Поломие, също пребивавал в скалните манастири край селата Красен, Иваново и Басарбово. През 1235 г. при царуването на цар Йоан Асен ІІ той бил избран за Търновски патриарх и канонично утвърден за такъв от събора в Лампсак през същата година.
Според исторически изследвания Басарбовският манастир бил посветен на св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат. Ктитор на манастира станала царица Теодора – първа съпруга на цар Йоан Александър и дъщеря на влашкия войвода Иванко Басараб. От там произлиза и името на манастира.
След османското нашествие скалните килии и църкви в различно време запустявали. В османски данъчен регистър от 1479 – 1480 г. се споменава за „Манастир Басарба”. По-късно сведения за светата обител черпим от житието на св. Софроний Български, живял през ХVI в. като монах в Басарбовския манастир. Споминал се от насилствена смърт в манастира. След неговото погребение на гроба му започнали да стават чудеса. На третата година отворили гроба му и открили тялото му нетленно и благоуханно. Мощите му се намират в Сърбия.
През ХVІІ век в Басарбовския манастир се подвизавал
единственият знаен светец от Русенския регион,
родом от с. Басарбово – св. Димитрий Басарбовски. За това свидетелства преп. Паисий Хилендарски в неговата „История Славяноболгарская”. Св. Димитрий бил духовен пастир на с. Басарбово, приел монашество в Басарбовския манастир. Св. Паисий споменава за година на успението му – 1685. Св. Димитър Басарбовски водел скромен живот, отдаден на пост и молитва. Препитавал се от малко лозе и няколко овце.
Когато наближил часът на неговата смърт, свети Димитър напуснал манастира и легнал между два камъка близо до реката. По-късно река Лом придошла, заляла мощите му и така минало доста време. Един ден светецът се явил на момиче, обладано от зъл дух и му казал, че ще й помогне, ако останките му бъдат открити и извадени. Последвалите чудеса и изцерения, свързани с мощите му, разнесли славата на този български светец и отвъд страната.
На 10 юли 1774 г. завършила една от многото руско-турски войни и в с. Кючук Кайнарджа и бил подписан мирен договор. Русия била победителка. Клауза в договора давала право на Русия да покровителства православните християни на територията на Османската империя. Генерал Иван Петрович Салтиков трябвало да пренесе мощите на св. Димитрий Басарбовски в Русия. Пътят им минавал през Букурещ, където те стигнали на 13 юли 1774 г.
В града имало чумна епидемия. След като мощите влезли в Букурещ, никой повече не умрял от чума. Жителите на града, между които имало и много българи, изпросили от генерала да остави мощите в Букурещ.
След св. Димитрий не е известно в манастира да е имало монаси. През 1912 година Басарбовският манастир е обект на археологично проучване от изследователя на българските старини Карел Шкорпил.
На 1 май 1937 г. е
възстановен Басарбовският скален манастир
Първият жител на манастира е монах Хрисант, дошъл от Преображенския манастир край Търново.
Днес дворът и манастирът са много добре поддържани и посрещат множество миряни и посетители.
Пътеката, по която се влиза в манастира, минава през красиво озеленен двор и свършва при кладенец, изкопан от св. Димитрий. Местните хора вярват, че водата в кладенеца е лековита.
В подножието на скалите на манастира се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. Оттам по 48 стъпала се стига до скална площадка, където се намира нишата, в която според преданието е спял св. Димитрий. Вдясно от нея е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г., а до него се намира голямата икона на светеца, изобразен в цял ръст.
По друго каменно стълбище се стига до естествена пещера, в която
е погребан монах Хрисант
човекът, който възродил манастира и го върнал към живот през 1937 г. Пещерата изпълнява ролята на костница, в която е подредена и музейна експозиция. Храмовият празник се чества на 26 октомври – Деня на св. Димитър.
