Само в България хората се номерират с ЕГН. Подобни идентификационни системи има в няколко държави, но точно този начин за отличаване съществува само по родните земи и е въведен през 1977 г. ЕГН нахлува в живота ни с постановление на Министерския съвет по времето на социализма, пише „168 часа“.
Началото на гражданската регистрация в България е положено още през ХIХ в. по време на турското робство. В края на игото управителят на Русенския вилает Мидхат паша въвежда номерация на населението.
Това обаче не е било ЕГН. Цифрите се раздавали от османската администрация. Номерата отбелязват тома, книгата, главата и страницата в регистъра, в които е записан съответният човек. Подредбата се правела според йерархията в семейството – на една и съща страница от регистъра на първо място е поставян мъжът, а след него се подреждат жената, децата и всички останали членове на фамилията.
След въвеждането на ЕСГРАОН през 1977 г.
само за месец са раздадени номера на всички
тогавашни жители на България. Това се случва от 1 до 30 ноември. В този кратък период са анкетирани над 8 млн. души. Всички те са записани в регистъра на ЕГН.
До края на април 2014 г. в България има издадени над 11.5 млн. граждански номера. Точната им бройка обаче никога не може да се фиксира, тъй като постоянно се променя.
Базата данни се актуализира ежедневно. Точно в 15 часа всеки ден в нея се вписват всички новородени, починали, сключили брак или разведени. Попълват се променените адресни регистрации и всички други данни, с които човек фигурира в системата. След това справката се изпраща на МВР.
Възможните номерации на практика никога не могат да се изчерпят.
Алгоритъмът е така измислен, че не позволява комбинациите да се повторят в нито един момент. Той дава възможност точно за 365,000 регистрации годишно, или по 1,000 на ден.
Гражданският номер съдържа информация за датата на раждане, мястото на първа гражданска регистрация и пола на всеки българин. Предпоследната цифра на кода показва именно дали човекът е мъж (ако тя е четна) или жена (ако е нечетна). Уникалността на кода се определя от трите цифри, които стоят след датата на раждане. Реално те може да бъдат от 000 до 999. Така се оказва, че дори и в годините с най-голяма раждаемост в страната дневно са раздавани не повече от 38% от свободните номера.
След като едно ЕГН е дадено на един човек, той
никога повече не може да се използва за друг
Все пак има начин уникалният номер да бъде променен. Административна корекция може да се поиска, когато в гражданския номер са сгрешени датата на раждане или полът.
Номерирането позволява на властите постоянно да проследяват хората. Това, разбира се, в повечето случаи е свързано с функции на държавата като събиране на данъци, социално подпомагане или просто статистика. Както в Родината, така и в чужбина човек получава номер още с раждането си или в някои държави – при навършване на пълнолетие. Временно пребиваващите пък получават личен код при влизането си в чужда държава.
Не само у нас обаче е възниквал въпросът могат ли номерата на хората да се използват недобросъвестно. Още през 1991 г. унгарците скочиха срещу идентификаторите и конституционният им съд реши, че личният номер, „задължителен за всеки, който може да бъде употребяван без ограничения, е неконституционен“. Въпреки това категорично решение, все пак личният номер и в Унгария се използва в много сфери.
Именно за целите на сигурността в много страни кодовете не се съобщават при повечето операции, за които у нас е нужен. В чужбина не ти искат номера, когато си плащаш тока, нито за да си вземеш филм от видеотека. В редица държави той се изисква само за данъци, социално осигуряване, обществен ред и здравеопазване.
В България не липсват злоупотреби, направени чрез придобити по законен път лични данни.
Така например, застрахователна компания във Варна включи свои клиенти в избирателни списъци, като използвала директно данните, които те са предоставили при регистрацията на автомобилите си в компанията.
Няколко дни преди да нашуми историята с откраднатите лични данни, представител на компанията, в която са застраховани автомобилите, се обадил на собственичка на автомобил, питайки я иска ли да бъде включена в списъка на определена партия. Жената дава съгласието си, но така и не се подписва никъде нито пък специално предоставя ЕГН-то си за тази цел.
По-късно както тя, така и почти цялото й семейство открили, че са включени в списъците заедно с уникалните си номера.
Как е в САЩ?
В САЩ личните цифри в началото са били раздавани заради социалните осигуровки. Днес обаче същите числа де факто служат за личен код. Системата се нарича Social Security Number. Тя представлява 9-цифрен личен код, който не съдържа никакви данни за човека. Формално тази номерация не е задължителна. На практика обаче, ако американец няма такъв номер, той не може нито да си извади шофьорска книжка, нито да си открие банкова сметка или да получи кредитна карта.
В някои държави е противозаконно хората да бъдат номерирани
В някои държави най-често кодовете представляват номера на документи като данъчна регистрация, социални осигуровки, шофьорски книжки или паспорти.
„В държави като Германия и Унгария поставянето на номера на хората е сметнато за противодържавно – припомня юристът Александър Кашъмов. – Конституционните съдилища на тези страни са го сметнали за нарушение на съответния регистър. От тази гледна точка е резонно да се мисли за преразглеждане на тези системи. За целта трябва да се включат специалисти, които да могат да оценят техническите и финансовите параметри на нова система. Но все още съществуват и други държави, в които действа идентификационният номер.“
Британците също са сред народите, които не са възприели номерирането. Те имат само NI Number за социално осигуряване без персонални данни. Така е и в Австралия, където се ползва не един, а различни кодове за медицинско, данъчно, социално обслужване.
Зараждането на номерирането в чужбина обикновено не е било свързано с персоналната идентификация.
Държавите, чиито системи за номерация са най-близки до нашия ЕГН и в тях са кодирани датата на раждане, полът и друга лична информация, са Румъния, Албания, Австрия, Казахстан, Китай, Полша, Чехия, Словакия, страните от бивша Югославия, цяла Скандинавия, Прибалтика и голяма част от държавите в Южна Америка.
Броят на цифрите, с които хората са обозначавани в различните страни, се движи в широк диапазон. Например в Сан Марино числата са само 5, докато в Китай, където месторождението също е част от кода, достигат до 13.
Прочети още
Италианците пък имат „фискален код“ от 16 знака. Съставя се от първите съгласни на името и фамилията и от знаци за рождената дата, пола, общините на раждане и на местоживеене.
Кодът в някои страни не е един и същ в зависимост от това за какво се използва. Възможно е да бъдат махани или прибавяни цифри според областта, в която ще бъде приложен.
