Смъртоносната болест пристига в Ню Йорк с… автобуса. През март 1947 година един бизнесмен, който пътува от Мексико Сити за Мейн, прави междинна спирка в Ню Йорк. Той не се чувства добре, но въпреки това тръгва да разглежда забележителностите на града. И в един миг рухва на земята, разказва „Дойче веле“. Десет дни по-късно умира в една нюйоркска болница. В началото на април лекарите установяват, че е умрял от едра шарка. Тогавашният нюйоркски комисар по здравеопазването Израел Уайнстийн не се колебае дълго. Още повече, че в Ню Йорк вече са регистрирани и други случаи на едра шарка. Уайнстийн решава да ваксинира цялото население на града, разказва Чарлс ДиМаджо, професор по обществено здравеопазване в Нюйоркския университет. Едрата шарка се нарежда сред най-тежките инфекциозни заболявания на света. Два от всеки десет случая завършват със смърт, болните са заплашени и от ослепяване, парализа или мозъчни увреждания. Само през 20 век от едра шарка са

починали близо 400 млн. души

През 1947 година повечето нюйоркчани всъщност вече са ваксинирани срещу едрата шарка. Но избухналата епидемия показва, че броят им е недостатъчен. От цялата страна към Ню Йорк започват да се стичат пратки с ваксина. Фармацевтичните фабрики пускат конвейерите си на бързи обороти. Децата се ваксинират в училище, за възрастните са открити импровизирани имунизационни пунктове из целия град, включително и в полицейски участъци. Всеки гражданин на Ню Йорк има право на безплатна ваксинация. По време на посещението си в Ню Йорк дори президентът Хари Труман демонстративно запретва ръкав за пред медиите. Из целия град плакати призовават гражданите да се ваксинират, за да бъдат сигурно предпазени от болестта. И хората се отзовават. За по-малко от месец се ваксинират 6,35 милиона души. А в началото на май Израел Уайнстийн вече със задоволство може да оповести, че опасността е отминала.

 Днес е съвсем различно

 

Имунизационната кампания в Ню Йорк през 1947 година е последната голяма акция срещу едрата шарка в САЩ. Фактът, че след това никога повече не се налага провеждането на такава кампания, показва, че масовата имунизация в Ню Йорк е била много успешна, казва професор ДиМаджо. Специалистът по обществено здравеопазване изпитва голям респект към решителността на тогавашните здравни власти: „Тогава много добре се справяхме с масовите имунизации. Бяхме в състояние да организираме такива здравни кампании, а хората гледаха с добро око на тези програми. Днес е друго. Здравеопазването се приватизира все повече и повече“, казва ДиМаджо. Той вижда и дефекти в общественото здравеопазване: в редица здравни служби има остър недостиг на персонал. Днес плащаме солената цена за тези икономии. За да организират масовото ваксиниране, градските и общински власти в САЩ са принудени да търсят помощ от частни клиники и от големите аптечни вериги, които обаче също нямат ресурс да се справят със сложната организация. Към това се прибавят и подозренията относно ваксините, които се ширят сред населението. Според различни допитвания, около 40% от гражданите на САЩ не искат да се ваксинират. Независимо от това обаче главният проблем си остава ерозията на системата за обществено здравеопазване, казва професор ДиМаджио. „То е като на война. През 1947 година разполагахме с цяла армия от хора, която веднага излезе на бойното поле. Днес обаче тепърва трябва да изграждаме подобна армия - доколкото изобщо това е възможно в условията на коронавируса.“