Тя е здрава, всичко помни, с всичкия си е, само малко не дочува. Затова, когато се събере многобройната ѝ челяд с внуците и правнуците, дребничката баба Неделя застава права – за да ги гледа и да следи кой какво казва.

На 15 ноември Неделя Тодорова навърши 106 години. Домът ѝ се изпълни с близки, а около празничната трапеза седнаха синът ѝ Марчо, внучките, правнуците и най-малките – праправнуците Емануил и Мила, съобщава БТА.

Останала вдовица едва на 24 години, Неделя сама е отгледала единствения си син и се грижила за многобройните си племенници и внуци. „Тя ни е гледала. Тя ме научи да чета още на 5 години. Много се грижеше за нас. Дойде в града, за да помага на родителите ни. А като поотраснахме, пак си отиде на Марчино“, разказва внучката ѝ Надежда Русева пред БТА.

Неделя живяла в родното си село Марчино, но след като прехвърлила стоте, семейството решило, че е малко възрастна да остава сама, затова днес живее в Търговище с 84-годишния си син. Неделя се движи самостоятелно и обича да прекарва времето си на балкона, откъдето наблюдава улицата.

Според близките ѝ рядко е боледувала сериозно. Не е придирчива към храната и си позволява по малко вино. А дълголетието е семейна черта – родителите ѝ, както и баба ѝ и дядо ѝ, са живели над 90 години.

В Марчино баба Неделя си имала „кака“ – баба Мита. Точно с 10 години, 10 месеца и 13 дни по-възрастна от нея. Баба Мита надживяла и двете си деца, като до последно се запазила жилава и пъргава. Свидетелство за това е публикация в общинския вестник на Попово „Местен вестник“.

вестникарска страница, баба Мита

Вестникът съобщава, че на 99 г. Мита се хванала на коледното хоро на мегдана, а седмица след това, на 2 януари 2010 г., баба Мита отпразнувала един век.

Тя починала, преди да навърши 101 г. Та Неделя доживяла да стане най-възрастният жител на Марчино – село, прочуто с дълголетниците си. Още четирима жители на селото са доживели до над 95-годишна възраст, съобщава кметският наместник на Марчино Петър Ганев.

Марчино е оазис на дълголетието за Търговищка област, която е регионът с най-малко столетници в България – Неделя е една от едва шестимата столетници в област Търговище според данните на НСИ към края на 2025 г.

Статистически измерено, това са 6,4 столетници на 100 000 жители при средно 7,8 за България. Общо в страната столетниците са 501, като най-много от тях – 171 души, или малко над една трета – живеят в София.

 

инфографика столетници в България, НСИ

На опашката в Европа по брой на столетници сме

Като цяло обаче бройката съвсем не е висока. Всъщност страната ни е на едно от последните места по брой на столетниците на 100 000 жители в ЕС, като положението е още по-драматично, ако се сравним с Япония, САЩ или Швейцария.

Средната стойност за Европейския съюз е около 29 на 100 000 души – над четири пъти повече. В Япония столетниците са 12 пъти повече на 100 000 жители, отколкото в България. През септември 2025 г. страната отчита 99 763 души на възраст 100 и повече години – приблизително 81 на 100 000 жители. В Швейцария показателят е 24,4, а в САЩ – около 30 на 100 000 жители според оценките за 2024 г.

Според данните на Евростат към 1 януари 2025 г. единствено Хърватия има по-малко столетници спрямо населението си от България – 5,6 на 100 000 жители срещу 6,8 у нас.

Бърз поглед назад към миналото обаче ни показва една колкото удивителна, толкова и тревожна тенденция.

Българското чудо

Според историческите сведения веднага след Освобождението България започва да привлича вниманието с необичайно големия брой хора, за които се твърди, че са доживели до сто и повече години. Българското дълголетие постепенно се превръща в международна научна загадка. Изследователи търсят обяснението в климата, храната, начина на живот и наследствеността.

Така започва едно от най-любопитните изследвания в историята на българската статистика. От март 1927 г. до ноември 1928 г. специални анкетьори обикалят страната, за да установят действителната възраст на столетниците и да проучат живота им. Изминават 18 055 километра и посвещават на работата общо 1120 работни дни. Интересуват се от всичко – семейната история, професията, здравословното състояние, храната, напитките и дори надморската височина на селищата, в които живеят.

столетници по света

Резултатите поднасят изненада. Българските статистици изчисляват, че страната има 28,8 столетници на един милион жители – показател, който според тогавашните международни сравнения я поставя на първо място в Европа. Изследването е представено през 1929 г. от проф. Димитър Мишайков, а международният интерес е толкова голям, че трудът му е преведен и на френски език.

Досега не е даден еднозначен отговор на какво се дължи дълголетието на тогавашните българи. Нямаме разрешение и на днешната загадка - как се е стигнало дотам, че България от страна на дълголетници се е превърнала в една от държавите с най-малко столетници в ЕС след Хърватия. 

Парадоксалното е, че същевременно с тази статистика България е сред държавите с най-застаряващо население. По данни на Евростат към началото на 2025 г. страната ни дели второто място с Португалия по застаряване с медианна възраст на населението 47,3 години. На първо място е Италия с 49,1 г. 

24% на сто от българите са на 65 и повече години при средно 22% за Съюза.

С други думи, у нас има сравнително много възрастни хора, но малцина достигат стогодишна възраст. А още по-малко са като баба Неделя, която отпразнува 106 години вчера.