Сондата „Вояджър 1“ ще постави рекорд на 18 ноември. Най-далечният космически апарат, създаден от човека, ще достигне разстояние, от което радиосигналът му ще пътува цели 24 часа до Земята. Това означава, че сондата на НАСА ще се намира на един светлинен ден от нашата планета, съобщава Ройтерс.

Златната плоча с родопската песен

Заедно с „Вояджър 1“ на 24 светлинни часа от Земята ще се озове и песента „Излел е Дельо хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска. Тя е сред музикалните произведения, записани на прочутата Златна плоча на борда на космическия апарат.

Плочата представлява позлатен меден диск със звуци и изображения от Земята, подбран като послание към евентуални извънземни цивилизации. Той съдържа поздрави на 55 езика, музика от различни култури, природни звуци и изображения, представящи живота на нашата планета.

Златната плоча, качена на "Вояджър 1".

 Сондата е изстреляна на 5 септември 1977 г. с първоначалната задача да изследва Юпитер и Сатурн. След като изпълнява мисията си, тя продължава пътешествието си към границите на Слънчевата система.

През 2012 г. „Вояджър 1“ става първият създаден от човека апарат, навлязъл в междузвездното пространство, отвъд хелиопаузата – границата, където влиянието на слънчевия вятър отстъпва пред междузвездната среда.

На 18 ноември разстоянието ще бъде почти 26 милиарда километра. За сравнение, светлината от Слънцето достига Земята за около осем минути. Сигналът от „Вояджър 1“, който също се движи със скоростта на светлината, ще се нуждае от цяло денонощие.

Разговор със Земята, който продължава две денонощия

На такова огромно разстояние комуникацията с космическия апарат е изключително трудна. Когато инженерите на НАСА изпратят команда до „Вояджър 1“, тя ще достига до сондата след 24 часа. Отговорът ще пристига след още толкова. Така за изпращането на команда и получаването на потвърждение ще бъдат необходими най-малко 48 часа.

"Вояджър 1"

Въпреки възрастта си сондата продължава да работи. През последните години инженерите на НАСА неведнъж са успявали да отстранят технически проблеми от милиарди километри разстояние, включително неизправности в бордовите компютри и комуникационните системи.

Сондата губи мощност

Енергията на „Вояджър 1“ идва от радиоизотопни генератори, които постепенно губят мощност. За да удължат живота на апарата, специалистите изключват отделни системи и научни инструменти. Дори когато сондата окончателно замлъкне, пътешествието ѝ ще продължи. „Вояджър 1“ се движи през Космоса със скорост от около 61 000 километра в час и няма да се завърне на Земята.

Почти 50 години след началото на мисията си апаратът продължава да разширява границите на човешкото присъствие във Вселената.