Малко след като президентът Володимир Зеленски прави първото си обръщение към украинците и руснаците на 24 февруари, телефонът на началника на администрацията му Андрий Йермак започва да звъни. Докато е в правителствения комплекс той вижда, че го търсят от Кремъл. След известно колебание вдига телефона и чува дрезгавия глас на Дмитрий Козак, зам.-началникът на администрацията на президента Владимир Путин. Той е роден в Украйна, но отдавна е в тесния кръг в Кремъл и известно време отговаряше за връзките с Украйна и Донбас. Козак казва, че е време украинците да се предадат. Йермак го напсувал и затворил. Тази сцена описва "Вашингтон пост" в поредната публикация от многомесечното разследване на събитията непосредствено преди и след началото на войната, започната от Русия срещу Украйна преди половин година.
Публикацията се основава на разговори с повече от 100 души, включително Зеленски и съветниците му
украински командири, доброволци и високопоставени американски и европейски политически и военни представители. Реконструкцията показва, че макар политическото ръководство на Украйна да е подценявало вероятността от пълномащабна война, военните въпреки собствените си съмнения какво точно се задава са предприели в последния момент много важни действия - преместване на самолети, въоръжение и хора от базите седмица преди инвазията - за да устоят на първата вълна от руски атаки.
Един от ценните разговори на журналистите от "Вашингтон пост" е с ген. Олександър Сирски, на когото е поверена защитата на Киев. Още през януари 2022 г. директорът на ЦРУ Уилям Бърнс предупреждава Зеленски и екипа му, че една от първостепенните цели на Путин ще е бързо да превземе града и да го свали, убие и ли прогони.
Сражавал се в Донбас с подкрепяните от Москва сепаратисти, Сирски казва, че дори не е можел да си представи, че
Русия ще се хвърли в такава дръзка и мащабна агресия.
Той очаквал войната, ако изобщо има такава, да започне далеч на изток с настъпление в Донецк и Луганск. "Но ние сме военни и каквото и да вярваме, трябва да предприемем необходимото, колкото и невероятно да изглежда то." Според Сирски руснаците са разчитали, че Зеленски и елитът на държавата веднага ще избягат, а столицата ще бъде оставена в ръцете на шепа необучени военни, които ще са дезориентирани от политическия хаос.
Украинският министър на отбраната Олексий Резников каза за изданието, че е един от лидерите, които не са вярвали, че предстои тотално нападение. Европейски служители го уверявали, че не виждат същата заплаха като Съединените щати и Великобритания. Според оценките на собственото разузнаване на Украйна Русия също не разполага с достатъчно сили, струпани по границата, за да превземе или окупира град с размерите на Киев. На 22 февруари Резников е разговарял по телефона с колегата си в Беларус Виктор Хренин, който обещал, че
руските сили на беларуска територия няма да нахлуват - давайки думата си на офицер,
каза украинският министър на отбраната. "И той се оказа лъжец", каза Резников. Два дни по-късно, след като инвазията започна, двамата мъже разговаряли отново. Резников чул изнервен глас от другия край на линията. Беларуският министър казал, че предава съобщение от руския си колега Сергей Шойгу, спомня си Резников: Ако Украйна подпише акт за капитулация, нахлуването ще спре. Резников каза, че е отговорил: "Готов съм да приема капитулацията на руската страна". За да защити Киев, ген. Сирски организирал два пръстена - един в предградията и колкото може по-далеч от втория. Самия град и околностите били разделени на сектори под командването на генерали от центровете за военно обучения. Изградена била командна верига с участието на всички военни и сили за сигурност. Тактическите решения трябвало да се взимат от офицерите на място без да се допитват до щабовете. Това се оказало съдбоносно решение заради скоростта на промяна на събитията и прекъсването на комуникациите от страна на руснаците. В един момент над 90% от информацията за разположението и движението на руската армия идвала от украинци доброволци.
Само една мотострелкова бригада била останала за защита на Киев - твърде малко за такъв голям град.
Сирски наредил военните училища да създадат специални батальони, въоръжени с артилерия, иначе използвана само за обучение. Част от нея се оказват 2С7 - най-тежката самоходна артилерийска установка, създавана някога, с 203-мм оръдие с обсег от над 37 км на 120-килограмовите си снаряди (и до 50 км с ракетни снаряди).
Украинците до голяма степен държали само за себе си детайлите на подготовката.
Високопоставен служител на отбраната на САЩказа, че във Вашингтон знаели повече за плана на Русия за нахлуване, отколкото за плана на Украйна за отбрана, подхранвайки съмненията за това как ще се справи Киев. Американски служители подозирали, че украинската армия е предпазлива да споделя планове за война, докато политическото й ръководство омаловажава вероятността от война, каза служителят, говорейки при условие да остане анонимен.
Без достатъчно въоръжение, муниции и комуникационно оборудване, украинците изненадали Запада
с волята си да се сражават. И то не само в средите на военните, но и в обществото и в самия президент, пише "Вашингтон пост". Защитниците, които често се сражават до смърт без да отстъпват, се възползвали от познаването на терена около Киев - гори с удобни места за отбрана, тесни пътища за засади, реки, пречещи на придвижването и удобни за наводняване с взривяване дигите на язовири...
Разказът на "Вашингтон пост" на моменти е толкова жизнен и колоритен, че прилича на сценарий на филм. Но в този "филм" има много смърт, разруха и саможертвена защита на поне две ключови места, от които е зависела съдбата на Киев. Както и смразяващи описания за това как руснаците са се сражавали "сякаш беше 1941 г." - вълна след вълна бивали покосявани и не спирали да хвърлят още мъже в боя. Има и истории за нелегални колаборационисти на руснаците, които предавали подробности за отбраната на обекти като летище Хостомел край столицата, маркирали обекти с боя, видима нощем от руските самолети, или изпращали "цветни" кодирани съобщения за естеството на определени места. В обширната публикация за 36-те дни на отбрана на Киев е отделено внимание и за това как
Зеленски е отказал да се евакуира въпреки няколкото призива на негови хора, военни и представители на западни държави.
Както и че моментът, в който той е решил, че няма място за компромис е изпълнената със смърт тишина на Буча на 4 април. В следващите дни тук бяха открити 458 тела, над 400 от които със следи от огнестрелни рани, изтезания и пребиване до смърт. "Усещането беше, че това е смърт - тишина и тишина... и нищо живо не е останало", споделя той. Тела по улиците, опожарени сгради, трупове с ужасни рани. "Усещането беше плашещо. Всичко е разрушено и сега какво? Така може да се случи навсякъде. Те така действат." Преди Буча, казва Зеленски, се опитвах да намеря повече оръжие, да одобрявам решения за бойни действия, да преговарям с чуждестранни лидери. Но не осъзнавал цената на победата край Киев.
"Моментът на осъзнаване настъпи заради случилото се, заради стореното от тях, тази необратимост, че не можеш да върнеш нищо назад." Статията с размер на глава от книга, започва с първите минути на руската офанзива от три посоки малко след 4 сутринта на 24 февруари и как новината за нея достигнала до вътрешния министър Денис Монастирски и после до Зеленски, който казал на жена си Олена: "Това е, започна се".
Убеден, че и украинците ще са бесни на Русия, която до последно лъже и се прави на жертва,
президентът и съветниците му шокирани наблюдавали кадри как бронираните колони навлизат от Русия, Беларус и Крим, докато в Киев се разнасял тътен от първите ракетни удари. Решението от първото заседание със съветниците било, че част от правителството, включително ръководството на отбраната и полицията, остават.
С настъпването на зората Зеленски започнал серия телефонни разговори с президента Джо Байдън, премиера Борис Джонсън и други лидери с молба за помощ. Военното командване се прибрало в бункерите. Съветниците по въпросите на комуникациите спрели ген. Йевхен Мойсюк, вторият в командването на армията, да го питат какво е посланието към украинците, докато руската армия нахлува в градовете им. Той се спрял и казал: "Кажете на всички: "Убивайте окупаторите! Убивайте окупаторите!" Няколко часа след началото на инвазията Олексий Данилов, председател на Съвета за национална сигурност и отбрана, изложил ситуацията пред Зеленски и му казал, че "казано просто, нашите партньори смятат, че ще е много трудно и шансовете ни са почти нулеви да успеем" и че "няма да получим много подкрепа в първите дни,
защото искат да видят дали сме способни да отбраняваме държавата.
Съветът му към президента бил да направи така, че всеки около него, който носи оръжие, да е човек, когото познава и на когото има доверие.
Дали да се евакуира, е лично негово решение. Но други на няколко пъти го съветвали да напусне Киев, казва Олекси Арестович, военен съветник на Зеленски. Дори бункерът не е сигурен, защото руснаците говорели да го блокират и да го изпълнят с газ. След още няколко подобни предупреждения и съвети президентът изригнал: "За последен път да чувам това! Не искам повече да го чувам!", разказва Арестович. На Данилов заявил да спре да го занимава с този въпрос и ако има какво да каже, то да е нещо по-важно. "Слушай, аз съм жив човек. Не искам да умра, както не иска всеки друг човек. Но определено знам, че ако мисля по този начин, тогава вече съм мъртъв." "Вашингтон пост" обяснява, че Зеленски виждал ситуацията по различен начин - ако избяга, ще предаде на руснаците без бой центъра на властта в Украйна и това ще предизвика незабавно рухване на управлението, включително защото военните ще изгубят мотивация да се сражават. "Не опитвам да се вкопча във властта", обяснявал той на западните партньори. "Ако въпросът е да си тръгна, за да спре кръвопролитието, аз изцяло съм "за". Ще си тръгна веднага. Не съм влязъл заради това в политиката и ще напусна в момента, в който кажете, ако това ще спре войната." Зеленски се съмнявал, че някои от чуждестранните партньори
искали просто всичко да приключи бързо и администрацията му на практика да се предаде на Русия.
"От всички, които ми се обадиха, нямаше никой, който да вярва, че ще оцелеем. Не защото не вярваха в Украйна, а заради това демонизирането на лидера на Руската федерация - на неговата сила, неговата философия, начина, по който рекламираха мощта на руската армия. И така [те си мислеха], с цялото ми уважение: Украинците няма да издържат, ще ги довършат за два-три дни, може би пет, и всичко ще приключи по този начин." Но видимата решителност на обикновените граждани демонстрирала, че Украйна не може да бъде насилствено отстранена от Европа, както иска Кремъл, казва Зеленски. "За Руската федерация ние бяхме като апендикс, който трябваше да бъде премахнат, но те не разбираха. Мислеха ни за апендикс, а ние се оказахме сърцето на Европа. И ние накарахме това сърце да бие."
