Желев не издържа надменността на премиера Филип Димитров
Галя Георгиева
Президентът и партията, която го издига, не мелят брашно заедно, показва историята на прехода. Щом стъпят на „Дондуков" 2, държавните ръководители се разграничават от партията, която ги е издигнала. Само няколко месеца след като поема кормилото на властта, президентът Желю Желев остро критикува правителството на Филип Димитров.
На 30 август 1992 г. Желев дава в „Бояна" пресконференция, в която обвинява кабинета, че е обявил война на медиите, синдикатите, църквата, президентската институция и извънпарламентарните партии. Събитието е наречено „Боянски ливади".
Няколко месеца по-късно премиерът Филип Димитров иска вот на доверие към правителството, но при гласуването на 28 октомври 1992 г. ДПС отказва да го подкрепи, предават го и някои от сините и така първият кабинет на СДС пада от власт.
Конфликтът между президента Петър Стоянов и министър-председателя Иван Костов ескалира с култовата реплика: „Иване, кажи си, ще те разберат!", изречена от Стоянов в края на мандата на Командира през 2001 година. Няколко месеца по-рано Костов преструктурира кабинета, без да дава много обяснения.
Стоянов призова Костов да излезе честно пред гражданите и да изчисти името на партията. Премиерът не го послуша и СДС тръгна бързо по дългия път надолу.
„Въпросът не е между мен и Иван, това е същностният въпрос за характера на българския посткомунистически преход. Това имах предвид, когато зададох този въпрос, зададох го прекалено рано", заяви преди време г-н Стоянов.
Искри прехвърчаха и между Георги Първанов и Сергей Станишев, докато управляваха заедно. Президентът критикуваше премиера за назначаването на негови съветници в бордове на предприятия, за отстъплението на правителството от предизборни обещания и по други въпроси. Опит, но твърде плах и неразбран, да се дистанцира от кабинета на ГЕРБ направи и Росен Плевнелиев.
