Диян Божидаров
1,700 процента. Има кандидат-президент, който цифром и словом отбеляза такъв ръст за 5 години - Красимир Каракачанов. През 2011 г. той отново бе кандидат и спечели 33,000 гласа, сега - 573,000. Не само Румен Радев е победител на тези избори. Безусловни победители са още Красимир Каракачанов и целият националистически сектор. Не един, не два, не три... 17 пъти ръст никога досега не се е случвал в България.
Обясненията на този феномен може да са и много, и малко.
Чух много обяснения за резултата му сега. Вероятно са верни всичките - и общата „патриотична" вълна по Стария континент, и двете телевизии зад гърба му през кампанията, и дейната помощ на структурите на НФСБ и „Атака" (през 2011 г. ВМРО играеше самостоятелно), и добавената стойност, която носи обединението на националистите, както и конкретната политическа обстановка (глупостта на Борисов с Цачева, липсата на друг силен състезател в сектора). Има обаче още една причина, която целомъдрено е премълчавана в част от медиите, от елитарния диспут и добрия вкус - законите, които националистите (Патриотичният фронт) прокараха и за които бяха най-много критикувани и отнесоха „интелектуален" присмех, бяха посрещнати с огромна радост от българите. Такова бе задължителното гласуване, взело 61% сега на референдума, такъв бе и т.нар. закон за бурките. Смеят се хора с политкоректна фризирана реч и мозъци, но българите ги посрещнаха радушно.
В крайна сметка националистическият сектор прави това, което е записано в предизборната им програма. Най-важно е бъдещето. Какво предстои? Мислехме, че „Атака" от 2005 г. с 21 мандата и балотажът на Волен Сидеров от 2006 г. са пикът на антисистемния национализъм. Но след 573,000 гласа за Каракачанов и международен попътен вятър обединените днес националисти мечтаят за повече. Стига да останат все така единни, разбира се. Още нещо интересно е налице при паралел във времето - „Атака" дойде от нищото, Волен Сидеров реално бе нов политик. Днес нито Каракачанов е такъв, нито Волен и Симеонов са такива. Едва ли самият лидер на ВМРО се е сторил чак толкова чаровен в лично качество на избирателите си. Но след като е трети в класирането, след като обединени националистите може да бият и РБ, и ДПС, значи имаме нещо наистина ново. Това ново може да носи биографията на „златни пръсти", на десетките предателства и съюзи на Каракачанов, да е „антисистемен" продукт на самата система, обаче е на терена - изигра си прекрасно картите. Който иска да му вземе гласовете занапред, ще е безсилен с кухи щампи като „расисти", „крайнодесни", „популисти"... Ще трябва да се бори за ред по границите, да иска ограда, да е против пълното покриване на лица, да настоява за армия, за крути закони, да праща полиция по селата, където 90% от насилниците над бабите са от един конкретен етнос. Повтарям - 90%!
Обикалям често страната, срещам се с всякакви хора, включително и влиятелни, които биха се възмутили публично от горната ми констатация. Всеки от тях в личен разговор е против пълното забраждане, не праща децата си да учат с ромчета, не ще (ако е християнин) джамия да му проглушава ушите... Обаче дойде ли ред за публичност, за „официални дебати", говорят обратното - ей тая простотия пълни урните на стари, нови, системни, несистемни и други националисти.
В Унгария има една интересна „радикална националконсервативна" партия „Йоббик". Тя може би стои най-вдясно (европейско дясно, не реформаторското) от всички подобни формации в бившата Източна Европа. Унгария си има и „велик диктатор" - Виктор Орбан. Българският Орбан падна, преди да стане такъв, а някои от българските обединени патриоти дори не са ходили в казарма... Не мисля, че BG национализмът е страшен за либералния ред по света и в Родината. Опасно е, ако се неглижират проблемите, които поставя. Опасна е некоректната политкоректност.
