Огнян Георгиев
Любимият и най-подкрепен от българския гласоподавател въпрос на референдума беше: „Подкрепяте ли партийната субсидия да стане 1 лев на получен глас?" Защо 1 лев, не е ясно. Защо не по 53 стотинки на глас например? Най-логичният отговор е, че левчето изглежда хубава кръгла сума и лесно се помни.
Дори представителите на политическите елити не спорят, че държавните субсидии за политическите партии в България са нереално високи. Годишната субсидия, която държавата изплаща на партиите, е около 35 млн. лева, което е под 0,1% от държавния бюджет. Забранено е всякакво корпоративно финансиране, партиите могат да получават дарения само от физически лица при ограничение до 10,000 лв. годишно от един човек. Конкретният размер на субсидията варира според резултатите от всеки следващ парламентарен вот, защото се определя на критерий по 11 лева за всеки получен глас на последните избори, като субсидия вземат само партии и коалиции, които са получили над 1% от гласовете.
Така големите политически партии кътат пари в банкови депозити и дори печелят от лихви. През 2014 г. ГЕРБ например е получил само от лихви 698,000 лв., а през 2013 г. - 401,000 лв. Но по-любопитното е, че през 2014 г. ГЕРБ е раздал 1.209 млн. лв. като дарения, а през 2013 г. - 3.169 млн. лева. С други думи, партията получава от бюджета пари, част от които после раздава за дарителство и социално подпомагане, разбира се, с марката си. Популизмът в това е видим. Освен това партията може да си позволи да харчи много повече, отколкото получава годишно - с 6 млн. лв. 2013 г., а през 2014 г. - с цели 11 млн. лв., които покрива със спестените пари от субсидиите си през годините.
Именно тези абсурди са индикацията, че въпросът с партийните субсидии не е решен правилно. Ако има някаква логика в подкрепата на партии, то тя е да могат да покриват административните разходи по организирането на дейността им. По принцип тези разходи не зависят от броя на получените гласове на изборите. Но аргументите срещу сегашната схема за партийно субсидиране не могат да се открият при сравнението с механизма в други държави, както настояват инициаторите на референдума.
Най-лесният начин да се сравни партийното субсидиране в България с други държави е през общите пари, които дава държавата на година, защото иначе механизмите на субсидиране в Германия и Австрия например, които бяха сочени за пример, са доста сложни, те включват не само пряко финансиране, но и косвено, коментира политологът Даниел Смилов, който изследва отдавна въпроса.
В Германия например годишната държавна субсидия за политическите партии е до 155 млн. евро годишно, отделно се финансират и партийни фондации с образователни цели. Партиите получават по 0.78 евро на глас, получени на три типа избори - за европейски, федерален и за регионален парламент. Отделно се дават по 0.38 евро като съфинансиране за всяко евро от членски внос или малко дарение до определена сума. Ключов момент при германския модел на финансиране е, че едновременно с държавното финансиране на партиите е позволено неограничено да набират корпоративни дарения, коментира Смилов. Нещо повече - частното финансиране даже се стимулира с правилото, че държавната субсидия за партия не може да е по-висока от набраното от частни дарения. Отделно от това са безплатното медийно време във всички публично лицензирани електронни медии, включително частните, данъчни облекчения на малките дарители и т.н. Австрийските партии също са мощно финансирани - отделно на федерално ниво - около 50-60 млн. годишно през различни пера, отделно на регионално ниво, сочи политологът.
Законът в САЩ допуска неограничено харчене на частни дарения (колкото може да събере кампанията), като философията на този модел е аргументирана през 1972 г. с решението на Върховния съд по делото „Бъкли с/у Валио", според което законовото ограничение за разходване на пари в изборната кампания нарушава Първата поправка за свободата на словото.
Всички тези примери показват колко е нелепо опростяването на дебатите до ниво „левче или два". Същественото е дали системата на партийното финансиране изпълнява присъщите й цели - да гарантира равна възможност на всички партии да участват в избори, като укрепва политическия плурализъм и правилното функциониране на демократичните институции, и, разбира се, да предотвратява корупцията.