Корнелия Нинова проведе срещи с четири партии за изборното законодателство и след това обяви, че предсрочните избори ще се провеждат по старите правила
Иглика Горанова
Тотална промяна на избирателната система преди предсрочния вот най-вероятно няма да има. Парламентарните групи в отиващото си 43-то народно събрание ще тупат топката, бързайки за изборите. Главната задача на всяка партия е у нея да не остане горещият картоф на народното разочарование от възпрепятстването на чистия мажоритарен вот. Максимално възможното, което могат да си позволят партиите, е да засилят гласуването с преференции, което е мажоритарен елемент, а не чист мажоритарен вот. Това е резултатът от думите и действията на партийните лидери в първите дни след президентските избори.
Близо 13 хиляди гласа не достигнаха, за да бъдат решенията от референдума задължителни за парламента, обявиха от ЦИК. Но управляващата партия изненадващо ги прегърна като своя кауза още в нощта след балотажа. ГЕРБ внесе в понеделник следобед проекторешение за приемане на резултатите от референдума на Слави Трифонов - за мажоритарни избори в два тура и намаляване на партийните субсидии на 1 лев на спечелен глас. Проекторешението, подписано от трима депутати на ГЕРБ - шефа на правната комисия Данаил Кирилов, Димитър Главчев и Десислава Атанасова, беше най-четеният документ в Народното събрание във вторник. Третият въпрос в референдума е дали да се въведе задължително гласуване, което вече е факт в Избирателния кодекс и по което Конституционният съд предстои да се произнесе.
В проекторешението на ГЕРБ е записано също, че до 15 декември правната комисия трябва да внесе доклад за второ гласуване на приетите законопроекти, които да гарантират осъществяването на тази промяна.
Ние пуснахме референдума, сега другите да обяснят за рисковете от него, заяви от парламентарната трибуна в сряда, докато премиерът Бойко Борисов подаваше оставката на кабинета. Политическите сили обаче, с изключение на Реформаторския блок, засега нямат сериозни намерения да внасят законопроекти за изменения на Изборния кодекс и на Закона за политическите партии, защото са убедени, че това Народно събрание не е легитимно да прави такива големи промени в политическата система в България. Това стана ясно след срещите на БСП с четири от парламентарно представените сили - обединените патриоти, БДЦ, АБВ и ДПС, проведени във вторник в парламента. „Предстоящите предсрочни избори ще се проведат по старите правила, защото няма техническо време да се направят нови промени в Избирателния кодекс", заяви след срещите соцлидерът Корнелия Нинова. Изборни експерти обяснили в понеделник пред Оперативното бюро на БСП, че трябва поне една година време, за да се раздели страната на 240 едномандатни района и да се създадат условия за въвеждане на новите правила. Засега БСП е възложила на конституционалисти да се напише проект за промяна на изборните правила, съобразен с волята на референдума. Нинова обяви, че БСП е за въвеждане на мажоритарен елемент и би подкрепила намаляване на субсидиите.
„Проектозакона за изменение на Изборния кодекс да си го внася най-голямата партия, която е заявила и готовност за такива промени", каза Валери Жаблянов, депутат от БСП и член на Изпълнителното бюро на партията. „Напълно е възможно тези избори да се проведат по старите правила. Достатъчно промени правихме в Изборния кодекс", коментираха и от Патриотичния фронт. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов е категоричен, че „мажоритарното гласуване е пълна глупост, защото при такава избирателна система купените цигански гласове ще са решаващи".
ДПС принципно е против пълни мажоритарни избори в два тура. „Въвеждането на тази система, съчетано с драстичното намаляване на държавната субсидия, означава, че няколко олигарси ще си направят партии и българският избирател трябва да избира кой олигарх му е по-симпатичен, за да гласува задължително за него", обясниха депутати от ДПС. „Това са първи разговори, предстоят други", лаконичен бе пред медиите за намеренията на партията си лидерът й Мустафа Карадайъ.
От АБВ също са убедени, че няма достатъчно време този парламент да прави каквито и да било промени, и се обявиха за свикване на Велико народно събрание, което да реши всички въпроси, свързани с избирателната система. Иначе от АБВ са за мажоритарна избирателна система и за намаляване на субсидията. „Ако това правителство вече е нелегитимно, каква е легитимността на този парламент, за да направи такива промени в Изборния кодекс, с които да се обърне цялата ни политическа система? Най-големият вот всъщност е срещу парламента, който има рейтинг на нивото на онзи парламент от времето на Жан Виденов, за който някои сигурно си спомнят, че беше направен опит да бъде подпален. Не виждам морален и политически потенциал в този парламент да извърши тези промени", обясни позицията на партията си лидерът й Георги Първанов.
От БДЦ изпратиха писмо до медиите, в което се казва, че се обявяват за разговори с инициаторите на референдума. Независимо от това писмо Росен Петров, депутат от БДЦ, заяви след срещата с БСП, че цялата парламентарна група е за мажоритарно гласуване в два тура. Никой от БДЦ не каза обаче дали ще пише законопроект в тази посока.
Единствените готови с решение засега, изглежда, са депутатите от Реформаторския блок (без ДСБ и гражданската квота). „Имаме готовност да предложим да отпадне прагът за преференциалния вот, което силно засилва мажоритарния елемент", заяви Димитър Делчев от РБ. В момента прагът е 7%.
ДСБ, които не подписаха споразумението, са категорични, че няма техническо време, за да се направи такава голяма промяна. „Страната трябва тепърва да се дели на 240 едномандатни района. Те трябва да бъдат определени така, че в тях да има съотносим брой избиратели - около 30 хиляди. Изисква се ново обучение на избирателните комисии и много голяма подготовка", коментира депутатът от ДСБ Вили Лилков. Той смята, че по-разумният вариант е да се свика ВНС, което трябва да реши освен въпроси, свързани с избирателната система, също и със съдебната. „Изборите не могат да се проведат по досегашната система", заяви лидерът на ДСБ Радан Кънев и се обяви за свикване на ВНС.
И ГЕРБ не разполага с готов законопроект, а отделно от това там мненията са за засилване на мажоритарния елемент, а не за изцяло нова система. „Ние смятаме, че трябва да се засили мажоритарният елемент", каза по повод резултатите от референдума председателят на парламентарната група Цветан Цветанов. „Предстоят дискусии и обсъждания", обеща шефът на парламентарната комисия Данаил Кирилов, който е и вносител на проекторешението, което разжужа парламента.
Справка в законотворчеството на ГЕРБ показва, че през 2014 г. те са предложили да се върне мажоритарният вот на изборите от 2009-а и 31 народни представители да се избират мажоритарно. Тогава БСП и ДПС отхвърлиха предложението с мотива, че то „не работи на нашите географски ширини". Причината БСП да се противопостави е, че мажоритарният вот, въведен от тях през 2009 г., облагодетелства ГЕРБ и ДПС, а БСП не можа да вкара нито един депутат.
До внасянето на проекторешението на ГЕРБ се стигна, след като премиерът в оставка Бойко Борисов обяви след загубата на балотажа на президентските избори, че ще приемат всички точки от референдума, включително и тази, която КС отмени - за намаляване броя на депутатите на 120. „Вече свикването на ВНС е задължително, явно е, че политическата класа в този си вид и този начин на управление нещо не е добре, хората в голямата си част се чувстват неудовлетворени и въпреки много условности референдумът ясно показа, че над 3,5 млн. българи желаят промяна", обясни премиерът. И увери, че неговите депутати ще гласуват въпросите от допитването да влязат в сила и да станат закон.
Лидерът на БСП не остана по-назад. Корнелия Нинова каза, че БСП също ще внесе предложения по трите въпроса за промени в Изборния кодекс. „Всички трябва да се вслушаме в това, което ни казаха 3,5 млн. българи", обясни тя. Нинова напомни, че първата промяна на избирателната система с мажоритарен елемент бе направена преди време именно от БСП. „Не бива да мислим сега за партийния си интерес. Какъвто и да е рискът, в момента е важен вотът на хората. Те се произнесоха и ние трябва да ги чуем, или това е предпоследният сигнал към нас. Следващият ще е фатален", предупреди в неделя Нинова. А в понеделник стана ясно, че технически тези обещания няма как да се случат сега.
Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов е добре партиите да не получават държавни субсидии. Ако субсидията е дори само един лев, „това ще даде възможност на олигарсите с черни пари да участват в изборите, а с тези пари само да се отчитат някакви бели сметки - така както се оказа сега, че г-н Радев някакви безработни хора са го спонсорирали", аргументира се в неделя Борисов. По думите му така ще се знае в коя партия кой олигарх какви пари е дал.
Реформаторският блок (без ДСБ и гражданската квота) не е готов да приеме предложението на Борисов, но е готов да извади проекта си от април тази година, който предлага нов модел за изчисляване на партийните субсидии, а именно въвеждане на регресивна скала за изчисление на парите, които партиите ще получават. Пред „Икономист" Димитър Делчев поясни, че за първите 150 хил. спечелени гласа субсидията остава, както е в момента - 11 лева на глас. За всеки следващи 100 хил. ще се намалява с по 1 лев. Така най-големите партии няма да вземат огромни суми като сега. Реформаторите ще искат и забрана политически партии да купуват имоти с парите от държавната субсидия. Според Делчев, ако се приеме този модел, от издръжката на партиите ще се пестят 6,5 млн. лева годишно.
Корнелия Нинова обяви, че БСП също е готова да бъде намалена държавната субсидия. Но нейни съпартийци смятат, че ако се отиде на 5 или 6 лева за глас, това отново ще означава невъзможност да се обезпечат технически партийните структури и ще се разчита на бизнесмени. На „Позитано" 20 помнят времената, когато червени бизнесмени идваха с куфарчета да им плащат сметките за ток и заплатите и са твърдо против субсидиите да се орязват драстично.
В ДПС нямат нищо против държавната субсидия да бъде намалена, но с малко. Засега не казват с колко. От АБВ пък обявиха, че са направили вътрешнопартийно проучване, което е показало, че техните симпатизанти искат намаляване на субсидията три пъти, което пак е доста над гласуваното на референдума. Обединените патриоти засега запазиха мълчание по въпроса, но отдавна принципната им позиция е против драстичното намаляване на държавната субсидия до 1 лев, защото това ще постави в зависимост партиите. „Нали с този мотив бяха вдигнати субсидиите на партиите", припомни депутатът Емил Димитров-Ревизоро. През 2015 г. парламентът отхвърли предложението на Валери Симеонов субсидията на партиите да бъде намалена на 6 лева.
За първи път държавата започна да дава по 1 лев на глас на партиите по решение на парламента от 2001 г. Голямото увеличение на парите стана през 2007-а, когато партиите за всеки глас получаваха по 2% от минималната работна заплата, а през 2009 г. стигна до 5%. През 2011 г. парламентът оряза с 15% субсидиите и така партиите получаваха по 12 лева на глас. През 2013-а субсидията беше орязана с 1 лев и стана 11 лева за глас.
