Демонтажът на "Опакованата Триумфална арка" започна в понеделник в Париж. Алпинисти и работници разглобяват с помощта на кранове сложната конструкция от 25 000 квадратни метра сребристосин полипропиленов плат, 3000 метра червено въже и 312 тона стомана, с които бе покрит знаковият парижки монумент от 18 септември до 3 октомври. Хиляди хора останаха до късно снощи на превърнатото в пешеходна зона кръгово движение на пл. "Шарл дьо Гол"/"Етоал", за да се насладят за последно на временната арт инсталация, направена по проект на прочутия художник с български корени Кристо и съпругата му Жан-Клод. Това бе първото тяхно голямо произведение на изкуството, което бе представено на света след смъртта и на двамата. Кристо си отиде от този свят миналата година, а Жан-Клод - през 2009 година. "Опакованата Триумфална арка" е чудесен подарък за парижаните, за французите и за всички любители на изкуството", заяви на пресконференция министърката на културата Розлин Башло при представянето на творбата. На откриването отидоха още президентът Еманюел Макрон и кметицата на френската столица Ан Идалго.
Идеята за нея се ражда преди около 60 години, когато младият български художник, успял да избяга от комунистическия режим в страната си, пристига в Париж през 1958 г. и се настанява в мансарда, близо до "Етоал". Там се запознава с Жан-Клод, с която започва да планира и да създава творби, реализирани на публични пространства. Още тогава дуото прави фотомонтаж как би изглеждала Триумфалната арка, ако беше опакована. През 1964 г. те се преместват да живеят в Ню Йорк. През 1972 г. спускат гигантска оранжева завеса от найлон, простираща се на 380 метра между два планински склона в Колорадо. През 80-те години Арт инсталация на два континента? Това не е проблем за Кристо и Жан-Клод, които подреждат едновременно 1340 сини чадъра в Япония и 1760 жълти чадъра в Калифорния. Следва грандиозният им успех - след 24 години лобиране, преминаване през стотици бюрократични процедури и лични срещи с общо 352 германски депутати, германският парламент гласува с 292 гласа "за" срещу 223 "против" проекта за опаковане на Райхстага в Берлин. Сградата е обвита през 1995 г. със 100 000 кв. м полипропиленов плат с алуминиево покритие и 15,6 км синьо въже. Съвсем пресни са спомените за последните два проекта, които Кристо реализира след кончината на своята любима. Плаващите кейове - 3-километрова жълта пътека през водата на езеро в Италия, по която човек можеше да си направи разходка, и "Мастаба" в лондонския Хайд парк - 40-метрова конструкция от подредени хоризонтално над 7500 варела върху плаващи кубове в езерото Серпънтайн. Както ландшафтните проекти, така и тези в градска среда предизвикват едновременно небивал ентусиазъм и критики. Някои противници на тяхното изкуство критикуват това, което смятат за поругаване на паметници като Триумфалната арка и се боят от евентуални щети по този символ на военните победи на Франция. Други изтъкват екологични съображения заради огромното количество използвани материали, които после трябва да се изхвърлят. На обратното мнение са поддръжниците на двамата художници, за които тяхното изкуство е символ на порива за творческа свобода. "Ако трябва да съм откровен, харесвам тази творба повече от оригинала. Мисля, че формите и отраженията са в по-голям синхрон с духа на днешен Париж", заяви пред БТА млад мъж от Португалия, дошъл да снима арката. "Много е впечатляващо и едновременно с това любопитно. Кристо е опаковал редица хубави паметници. Това е последният, исках да го видя. Пропуснах Пон ньоф, затова исках да видя Триумфалната арка", заяви възрастна французойка, пропътувала 200 километра, за да се възползва от последната възможност да види това произведение.
