Всяка година 1000 души умират преждевременно вследствие на дейността на въглищните мини и енергийните мощности в комплекса "Марица-изток", а работещите се страхуват за бъдещето си, в случай че въгледобивът спре.
Въпреки това ниската цена на електроенергията остава водещ фактор за населението за енергийната политика, а не здравето и последиците от въглеродните емисии. Това сочат данните от изследването "Регионален демографски и социално-икономически анализ на района на "Марица-изток", пише "Дневник".
България е подписала "Европейския зелен пакт", според който до 2030 г. въглеродните емисии трябва да се намалят с 55% спрямо показателите от 1990 г. Европейската комисия настоява за 70% съкращаване на консумацията на въглища до 2030 г. спрямо нивото от 2015 г.
Анализът от изследването включва икономическите проблеми и перспективи на "Марица-изток", актуалната социално-демографска ситуация в областите Стара Загора, Нова Загора, Раднево, Гълъбово и Димитровград, демографската прогноза, проучване на нагласите на българското население на енергийния преход, теренни проучвания и възможни сценарии за демографско и социално-икономическо развитие на района до 2040 г.
Изследването е направено от специалисти от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, Института за икономически изследвания при БАН и Софийския университет и фондация "Фридрих Еберт
Авторите на проучването посочиха три възможни сценария за демографското и социално-икономическото развитие в района до 2040 г.:
-сценарий на ускорен енергиен преход с активна и адекватна подкрепа от страна на централната и местната власт
-сценарий на ускорен енергиен преход без наличието на адекватна публична подкрепа
-сценарий на забавяне на енергийния преход.
Доц. д-р Георги Бърдаров, един от авторите на проучването, посочи първия сценарий като "най-адекватен". Той допълни, че под "ускорен преход" в контекста на "Марица-изток" се има предвид закриване на най-малко половината мощности до края на 2026 г. и пълно излизане от въглищната енергетика най-късно до 2035 г. Бърдаров обясни, че адекватната подкрепа включва разработване на териториален план, а като пример даде създаване на инфраструктура за иновативен бизнес в региона, включващ индустриална зона между Раднево и Гълъбово.
Той подчерта липсата на комуникация от страна на държавната власт с местната власт и хората в региона. По думите му от дълбочинните интервюта с общинските власти се разбира, че в населението има хаос и страх за тяхното бъдеще, които се превръщат във все по-засилени емиграционни нагласи.
Бърдаров акцентира и върху
липсата на разбиране на значението на "зеления преход" и недоверието в т.нар. справедлив преход.
Работещите в предприятието са основно в предпенсионна възраст и са критични към идеята за преквалифициране, казаха авторите на изследването.
Анализът включва и проучване на нагласите на българското население за ефектите и бъдещето на въглищната енергетика от социологическата агенция "Галъп интернешънъл". Проучването, направено сред 809 души, сочи, че за населението най-важният фактор в националната енергийна политика са ниските цени на електроенергията, следвани от националната енергийна сигурност.
Ефектите от въглищната енергетика върху здравето се подреждат на трето място сред респондентите - 12.4%.
55.8% от респондентите отговарят, че според тях е нужно да се положи усилие да се запазят въглищните електроцентрали възможно най-дълго време. Малко над 20% са на мнение, че въглищните електроцентрали трябва да се закрият.
Социологът Първан Симеонов каза, че респондентите се водят от икономическите фактори, а не от здравни и екологични. Той добави, че се забелязва ниско ниво на доверие на хората от региона към българските институции, което се прехвърля и към Европейския съюз.
