Малко преди Коледа един млад мъж слага край на живота си и оставя безутешни родителите си, братята си и приятелката си. Зак Ийстър обаче оставя писмо от 39 страници, в което моли мозъкът му да бъде даден за изследване, за да може да послужи за спасението на други като него. Преди да се самоубие, Зак работи в застрахователна компания, но преди това дълги години играе в НФЛ. Винаги е бил сред най-здравите момчета в отбора си, повалял е брутално съотборниците си с глава като лайнбекер. Американският футбол дълги години е всичко за младежа и за семейството му. Това е страст, предавана
поколение след поколение
Зак започва да играе още на осем, без да подозира, че играта, която толкова много обича, ще се превърне в причинител на сериозни здравословни проблеми, които впоследствие ще доведат до смъртта му. Първите симптоми се появяват, когато е на 11. Още тогава момчето започва да получава чести главоболия и да изпитва непоносимост към ярка светлина. Лекарите го отдават на хормони, но в следващите десет години симптомите само ще се засилват. „Загуба на паметта, замъглено виждане, заваляне при говорене. Започваше да говори, но изведнъж това, което излизаше от устата му, бяха просто някакви звуци, които не означаваха нищо - разказва майката на Зак – Бренда, цитирана от webafe. Това не е нормално за едно 21-годишно момче. Спомням си как слизаше за вечеря и ми казваше: „Мамо, няма надежда за мен. Искам мозъкът ми да бъде дарен на науката.“ Уверявах го, че ще намерим лек, но той беше сигурен, че няма как това да се случи. Беше се примирил.“ Седмица преди Коледа през 2015-а, на 24-годишна възраст, Зак се прострелва в гърдите с пушката на баща си. След себе си оставя обяснение защо посяга на живота си в цели 39 страници, както и желанието си мозъкът му да бъде дарен за изследвания.
На страниците Зак описва как сътресенията, които получава като играч в гимназията, са го довели до депресия, чести промени в настроенията, зависимост от наркотици и
загуба на краткосрочна памет
Казано с две думи: мозъчно увреждане. Последната бележка на Зак гласи: „Направете така, че останалите да научат за мен, за да не повтарят моята съдба.“ Историята му е разказана в книгата „Love, Zac“ ("С обич, Зак“ - от англ.) от автора Рийд Форгрейв. В нея писателят разказва за това как хроничната травматична енцефалопатия (ХТЕ) и увреждането на невроните в мозъка на Зак са резултат именно от стотиците удари в/с главата и сътресенията, които получава впоследствие. ХТЕ по принцип се развива в продължение на няколко години, а в последния стадий на заболяването се наблюдава отпадане на всички когнитивни функции - внимание, концентрация, планиране и организиране на задачите; развит дементен синдром с нарушение както на краткосрочната, така и на дългосрочната памет, и затруднено самообслужване, придружено често и от развит паркинсонов синдром, промени в походката, говора и др. Проблемът при това състояние е, че може да се диагностицира категорично едва посмъртно. Но Зак е сигурен по отношение на това какво му се случва. Попада на заглавие как през 2012-а НФЛ постига споразумение за един милиард долара с пет хиляди бивши играчи, които страдат от симптоми, подобни на деменция. Следи изкъсо и последните изследвания по темата, гледа и документални филми за това как членовете на Залата на славата на НФЛ - Майк Уебстър, Джуниър Саю и Дейв Дюрсън, също се застрелват в гърдите, за да запазят мозъците си за медицински изследвания. В колежа Зак оставя американския футбол зад себе си, но
пораженията вече са нанесени
Сам търси лек за проблемите в главата си и дотолкова прекалява в самолечението си, че се пристрастява към хапчетата и алкохола. С напредване на времето, му е все по-трудно да държи приличен публичен образ, като същевременно битката с демоните му става все по-ожесточена. След като завършва, работи в застрахователна компания, но проблемите започват да се трупат един след друг. Колегите му забелязват, че не успява да завърши нито един разговор по телефона, без да прибегне към предварително написания сценарий. През пролетта на 2015-а Зак най-накрая разказва за състоянието си на приятелката си. Търси и професионална помощ, но един психолог му поднася тежката присъда: не след дълго ще се окаже без пари, без дом и в клиника за психично болни. Със сигурност. Навръх 24-тия си рожден ден споделя новината и с родителите си. Това се случва само шест месеца преди смъртта му. Зак вече се е примирил, че състоянието му е необратимо. Междувременно Зак започва да пише в дневника си как в ума му се прокрадват мисли за самоубийство. Споделя, че
пробва различни наркотици
включително трева и кокаин, в комбинация с предписаните му антидепресанти. „Това е единственият начин да продължа да се чувствам нормално. Писнало ми е да живея по този начин“, пише младежът. Първият опит за самоубийство идва само няколко месеца по-късно, през ноември 2015-а. Благодарение на негови публикации във Facebook и помощ от приятелите му, бащата на Зак го намира в рибарска колиба в близост до местно езеро с пистолет в ръка. Опитва се да го успокои, след което Зак е приет в психиатрия.
Следващият опит обаче е фатален. Този път няма никакви снимки или постове в социалните мрежи, само предсмъртна бележка към семейството му, оставена в банята му. „Моля ви! Погледнете в компютъра ми и принтирайте историята ми. Моля ви да изпълните предсмъртното ми желание! Благодаря на всички ви за опитите да ми помогнете. Но на мен никой не може да ми помогне. С обич, Зак.“
