Женското лице
Той гледа страшно от високите скали. Свъсил е вежди. Устните му са здраво стиснати под идеално правилния нос. Огромен е - лицето му е по-високо от триетажна сграда. Издялано е на отвесна скала в Източните Родопи. В района има поне още 7 такива. Сред тях и едно на девойка. В зависимост от това как пада светлината, девойката гледа или закачливо, или строго, или направо зловещо. Поне 3 от тези фигури са изцяло човешка направа. Огромните човешки лица са само единият вид загадъчни скални структури, останали неразгадани и до днес. Всяко от тези лица си има и пещера - също все още неясно природно или човешко творение. Някои от тези пещери са във форма на човешки очи, които гледат към небето.
Мнозина планинари и туристи знаят за загадъчните лица на Родопите. Не всеки знае откъде могат да се видят най-добре. Макар и десетки, тези наблюдателници да на труднодостъпни места. В района има и множество стълбища, които започват сякаш от нищото и свършват пак там. И огромен брой вдълбани в хоризонтални скали басейни с всевъзможна форма, големина и в най-разнообразни конфигурации. Има и нещо, за което изследователите са категорични, че е свързано с астрономията. Може би календар - врязани в кръг концентрични линии с радиално пресичащи ги лъчи върху хоризонтална скала с почти идеално кръгла форма и ясно белязан център. Тези скални структури винаги са групирани. Няма случай на едната скала да е изсечено нещо, а на съседната - не. Винаги между тях има и пряка видимост - от една структура могат да се наблюдават поне още две. Подобните паметници са повече от 200 на брой.
Кой, кога и защо е направил тези мистериозни скални изсичания?
Теориите, които се възприемаха досега, бяха няколко - че са култови обекти за връзка с боговете; некрополи или пък дори своеобразна врата към отвъдното. Неотдавна към тях се прибави и още една - на археоложките и специалисти по праистория Ана Радунчева и Стефанка Иванова от Археологическия институт с музей при БАН и геофизичката инж. Мария Златкова. Вече няколко сезона трите дами проучват скалните структури в Източните Родопи. Според тях те са система от светилища, която започва да се оформя още през неолита (седмо-шесто хилядолетие пр. новата ера) и достига разцвета си през халколита (пето-първа третина на четвърто хилядолетие пр. новата ера). Дело е на земеделска общност, която обитава равнините и притежава забележителни металургични и астрономически познания.
„Избрана група от тази общност се качва високо в планината за специфичен интелектуален труд, свързан с духовни нужди. Извършват го жреци учени. Там са им светилищата. Но там е и златото, а добивът му е свещено дело - златото се дава на боговете, за да се поддържа връзка с тях. И в други култури златодобивът е обожествявана дейност, която се осъществява от затворена група, за да се пази в тайна познанието. Скалните ниши са всъщност форма на шифроване на тази информация. Ако са си служили с пиктограми, всеки е щял да може да ги разбира", обяснява Стефанка Иванова. Тя няма никакво съмнение, че каменните структури са дело на цивилизация, живяла преди 7000 г. Навсякъде около скалните изсичания екипът открива керамика от халколита - красива и богато декорирана. Отломките са от съдове, редени край скалите. „Хората са се качвали в планината, за да се срещнат със своите богове. В края на четвъртото хилядолетие, когато мрежата от светилища е била най-плътна, са идвали от целия Балкански полуостров, даже отвъд Дунав. Доказва го намерената керамика", смята и Ана Радунчева. „Тези хора са създали висока цивилизация. В тогавашното родово общество има профилиране по занаяти, специализирано производство, добив на стратегическа суровина край Провадия - сол, процъфтяваща търговия. Духовният им живот е на много високо ниво. Наблюдавали са всичко и са били в състояние да предвиждат много неща", казва Стефанка Иванова. И малко тъжно добавя: Но това са хора, които никога няма да разберем напълно.
Царство от камък при дъждовница
Селото с това име е вляво от стария път покрай р. Боровица между Комунига и Кърджали, а скалите са на 500 м преди него. Те са високо над дол с гъсто обрасли брегове, в които тече малката рекичка Сусулукдере, преди да се влее в язовира. Панорамата на скалите се вижда като на длан от пътя - едно женско лице, рудни разработки, скални мостове, множество малки пещери и най-причудливи форми. Скалите са много високи, стръмни, ронливи и опасни. Терси кая е една от загадъчните скали. Името й идва от думата „терсене". Заради вида й я наричат „Скалата, която стои на терсене". Тя е в гориста местност на левия, по-нисък от двата върха над малкото езеро на самото шосе в района на с. Ночево. Достига се за 30 мин. Доста чудене предизвиква странното място, където сякаш е поставено от Божията ръка грамадно каменно яйце, крепящо се като по чудо на едната си страна. Който успее да се качи на върха, ще види изсечени от човешка ръка улеи.
Лъвът при Чуково е друга интересна скала с форма на полегналия цар на животните, по чиято глава са изсечени няколко ниши. Намира се на около половин час път и се вижда с. Чуково, в момчилградската община. Главата - това странно скално образувание, се намира на час път от хижа „Руен" и е на височина около 1200 м над Геровка река в района асеновградското с. Яврово, в което се е родил писателят Николай Хайтов. За съжаление за Главата може да се говори само в минало време, защото преди тридесетина години този удивителен паметник на природата беше взривен от безмозъчни иманяри и почти нищо не е останало от него. Лицата при Казан дере - те са край махала на момчилградското с. Равен. Там по посока на съседното с. Татул (където се намира добилият вече известност паметник, странно защо наречен светилище на Орфей) има изобилие от интересни скални форми по двата бряга на красивата рекичка Казан дере. Скалите са високи до 30 м и в тях разпознаваме огромни човешки лица и фигури. Издълбани са толкова точно, но на странни и недостъпни места, което хвърля в потрес и недоумение археолози и специалисти по праистория. Източните Родопи крият още много тайни - дълги улеи с правилна форма, наподобяващи канализация, обсерватория, изглеждаща отдалече като костенурка и още, и още. Човешко творение? Игра на природата? Поне засега никой не знае със сигурност...
