След Царичина двигателят на проекта – екстрасенската Елисавета Логинова, вече не е активна в предсказанията, но пък не спира с медийните си изяви и дори издаде книга
Веднага след края на комунизма в малкото селце Царичина започва секретна мисия, организирана от Генералния щаб (ГЩ) на Българската (тогава Народна) армия. За нея не знае не само никой в обществото, не са информирани дори членовете на правителството. Подтикнати от твърденията на екстрасенси, че на това място се съдържа информация за човешкия род, скрита от нашите предшественици, военните пращат няколко взвода проверени войници и офицери, които ден и нощ започват да копаят. Цялата операция е белязана от смъртта на двама души, пряко участвали в нея - началникът на научния отдел на ГЩ полк. Делчо Наплатанов се самоубива само четири години след като същото прави и дъщеря му Марина. Преди това и двамата твърдят, че са включвани в паранормални сеанси, при които е трябвало да осъществят контакт с някакви висши същества. Връзката на Марина с другия разум обаче така и не прекъсва, момичето полудява и приключва с живота. Драмата е описана в пространно писмо на бащата до различни държавни институции, по което отношение така и не е взето. Извадки от текста публикувахме в последните два броя на BG VOICE. Какво всъщност бе намерено в прословутата дупка? Днес ви предлагаме другата гледна точка - откъси от спомените на тогавашния военен зам.-министър Никола Даскалов. Той е син на разстреляния през 1945 г. областен директор на Пловдив Димитър Даскалов. През 1952 г. прекарва 8 месеца в Белене. Завършва задочно история в СУ "Свети Климент Охридски". След 1989 г. става член на мощната тогава Българска социалдемократическа партия. В качеството си на втори човек във военното министерство е разполагал с цялата документация по случая „Царичина". Сформирал е комисия, която установява, че става въпрос за грандиозен блъф. Предава случая във военната прокуратура, но всичко е потулено.
"Предшественикът ми на поста - генерал Динев, дойде при мен с молба за съдействие да привлечем БАН в обсъждане на досегашните резултати от акцията за Царичина, която, малко по-късно разбрах, била наречена операция "Слава". Той се оплака, че БАН не искали да се занимават, а смятал, че тук е скрит някакъв "огромен потенциал" за голям блясък, да го наречем условно, на българската наука, на българската държава, на българската нация и прочее. Запитах: "Генерал Динев, какво правите всъщност там? Чух, че се копае някакъв тунел, че се работи... Какво търсите всъщност?" Отговорът беше смайващ: "Явлението, господин Даскалов!" Естествено последва вторият ми въпрос: "Кое явление, генерал Динев?" - "Ами, тъкмо това искаме да разберем", ми отговори той. На такова едно криво обяснение аз няма да му поставям диагноза, това е работа на психиатрите. Назначих специална комисия, която да провери случая, поисках от тогавашния главен военен прокурор генерал Лилко Йоцов да започне предварителна проверка, тъй като явно изразходваните средства, отклоняването на голям брой военнослужещи - както наборни, които са на много специален режим, така и офицери, и то старши, без съответното документално оформяне, без заповед вече е не само служебно и дисциплинарно нарушение, но това е поначало закононарушение. Трябва да кажа, че голяма част от висшето офицерство гледаше с насмешка на историята с "експеримент Царичина", но предпочиташе да се обръща настрана и да се прави, че не знае точно какво става. Между другото имаха пълната възможност да го правят, тъй като цялата операция беше дълбоко засекретена. Какво ми показа генерал Динев? Показа ми пет тетрадки във формат А4 от по сто листа, като всеки лист и от двете страни беше изпъстрен с една плетеница от имитации на йероглифно писмо, на клиновидно писмо, тук-там по някоя буква от латиница, тук-там по някоя имитация на гръцка буква, тук-там даже по някоя буква на кирилица... На някои места - имитации на рисунки от праисторически находки от различни пещери по цял свят, на някои места - имитации на каменни надписи. Знаех вече нещичко за автора на тези писания - Елисавета Логинова, завършила Техникум по керамика, където е слушала лекции по история на изкуството. Тя е била назначена от генерал Динев за старши сержант, получавала е заплата и командировъчни в бойни условия в Царичина. След Царичина не съм чувал обаче да е имала изяви. Изглежда, вдъхновението й е пресекнало, след като се е прекратил контактът й с космическия свръхразум, който е направлявал нейната ръка да пише толкова енергично, да изпише тези 1000 страници с объркани йероглифи. Още по-интересно беше едно малко тефтерче, което генерал Динев носеше в джоба си. В това тефтерче
той беше записал втората форма на телекомуникация с космоса
която е имала вече "вербален характер". Много интересно, че в космоса са знаели български и са говорели на български. В това тефтерче генерал Динев си записвал въпросите, които той вербално задавал на Елисавета Логинова. Тя телепатично ги транслирала към космоса, оттам телепатично получавала отговори и му ги възпроизвеждала вербално. Това, което беше много интересно, е, че този космически свръхинтелект, който знае български, използваше архаични форми на езика. За голямо съжаление това тефтерче заедно с всичко останало е изчезнало. Отговорите бяха христоматиен образец на отговорите, които една циганска гледачка на улицата ви дава, за да ви забаламосва. Може да означават всичко, може да не означават нищо. По-късното изследване на петте тетрадки на Логинова показа, че не съществува абсолютно никаква система, в която да могат да бъдат въведени тези драскотини.
Но какви са мотивите да се задейства цялата операция? На първо място това са мотивите на човека, който е казал "амин" и е разрешил да започне цялата тази работа - тогавашният началник на Генералния щаб Радню Минчев. От запазената документация по случая, която ми предоставихте, се оказва, че Дора Петрова - другата участвала в "Царичина" екстрасенска, му е извършвала лечебни сеанси. Той е бил човек с много тежко подкопано здраве. Бил е прекарал една много тежка операция. Прогнозите за развитието оттук насетне на здравето му са били много лоши и черни. И той, доколкото знам, скоро след това е починал. При такива заболявания е подкопано много често освен физическото и психическото състояние. Човек се хваща и за сламката. Така се е хванал и Радню Минчев. И покрай сламката за неговото здраве са му пробутали и гнилата динена кора на "експеримента Царичина". Ето как са се модифицирали нещата: отначало е трябвало да се търси "колосалното съкровище на цар Самуил", след това - някаква заровена тайна, която се модифицира. Постепенно се стига до произхода на човека, до първия човек и пълната нелепица, че там е погребан прародителят на човешкия род.
Този прародител за капак бил и двуполово създание
което се самовъзпроизвеждало. Но това не е единствената нелепица в цялата история. По-интересни са полковниците, които се навъртат там. На първо място нещастният човек полковник Наплатанов. Той е просто една от жертвите на тази доста нелицеприятна и тъмничка история с Царичина.
Само до края на 1991 г. са били изразходвани над 15 млн. лева! По онова време това беше много голяма сума. Те не са плащали за работна ръка, тъй като абсолютно цялата работна ръка е била безплатна. Изглежда, че става въпрос за чиста, брутална, вулгарна кражба. И то в огромни размери. Назначих комисия да се произнесе. Не беше лесно да се състави добра комисия. Обърнах се към проф. Димитър Овчаров, известен български археолог. Освен петте тетрадки генерал Динев ми показа и нещо, което на военен език се нарича "кроки" - ръчно направена скица с приблизителни размери и точност на тунела, който е изкопан. Тунелът се оказа смайващ. Дължина около 160 м, като над 30 пъти се променяше посоката му. Постигнатата дълбочина на тунела беше малко над 60 м. Което означава, че наклонът на тунела е бил един метър на всеки три метра дължина. В този тунел се е лазело на колене и нагоре, и надолу. Комисията изясни, че в тунела не е намерено нищо. Психиатрична експертиза установи, че екстрасенската Логинова е напълно нормална и може да бъде съдена за измама, но се отърва. Дадох указания на генерал Динев - съжалявам, че бяха устни, да бъде затворен входът на дупката с оглед да не се получи някой инцидент, който да доведе до човешки жертви. Обясних му какво трябва да направи. Да се изкопаят четири дупки около отвора на тунела, в тях да се забетонират железни релси и отгоре да се завари желязна плоча. Но вместо да изпълни моята заповед, което би дало възможност във всеки един случай, в който се подложат на съмнение заключенията на комисията, да се отвори и да се влезе, той нарежда вертикалната част да бъде запълнена с камъни и отгоре да бъдат изсипани два самосвала бетон. Значи и генерал Динев, и полковниците около него са били напълно наясно, че става въпрос за една много тежка мистификация, за една вулгарна измама, и взеха мерки години наред да не бъде потвърдено заключението на комисията. Това солидно запушване на отвора им даде възможност после по най-безсрамен начин да дават интервюта наляво и надясно и да твърдя, че там било "величието на България", но "лоши хора" взели, та го спрели това нещо".
