Армейски генерал Йордан Мутафчиев е министър на отбраната във времето, когато военните започват да копаят секретен тунел в Царичина. Той обаче твърди, че операцията е пазена в тайна дори от него
Царичина... За повечето българи това име е символ на нещо мистично. Едноименното село в западната част на страната някога бе притегателно място за военни и екстрасенси. В зората на демокрацията, подпомагани от най-високо място в Генералния щаб (ГЩ) на Българската армия, няколко екстрасенси организираха там в пълна секретност изкопаването на една дупка, за която по-късно стана ясно, че трябвало да ни свърже с друга цивилизация и извънземния разум. След няколкомесечно дълбаене кратерът бе заринат, а мястото изолирано с бетонна стена. От миналия брой BG VOICE ви разказва за събитията около тази странна история, белязани и със смъртта на двама души, участвали активно в акцията "Царичина". Началникът на научния отдел на ГЩ на армията проф. Делчо Наплатанов е намерен мъртъв под мост в София през 1995 г. Четири години по-рано при странни обстоятелства се самоубива дъщеря му Марина, използвана от екстрасенсите - мотори на проекта "Царичина", за връзка с чужди цивилизации. Приживе професорът пише писмо, в което сезира държавните институции, че срещу тях двамата с Марина е било употребено психотронно оръжие. Той обвинява за това ясновидците, участвали в "Царичина". Проф. Наплатанов твърди, че той и дъщеря му са облъчвани и карани да чуват гласове и да изразяват чужди мисли.
На 6 декември 1990 г., когато цяла България е улисана в митинги на СДС и БСП, ГЩ дава старт на прокопаването на тунела в Царичина. Отворът трябва да се намира недалеч от последните къщи на селото, точно до трафопоста. Никой от правителството не е информиран за секретната операция. За нея не знае дори военният министър по това време Йордан Мутафчиев. В същото време началникът на ГЩ вика Марина Наплатанова и я разпитва около 4 часа ще бъде ли запазено военното министерство, кой ще е новият министър и дали ще е военен или цивилен. Разпитът се провежда в присъствието и на екстрасенската Дора Петрова. Към тях се присъединява и още една контактьорка - Логинова. Тя предлага на Марина да се включи в системата „КИКИ" (в миналия брой на BG VOICE обяснихме, че това е една от връзките с извънземния разум, другата е РОРО) и да се опита да получи информация дали България я чака мир или война. И тук проф. Наплатанов забелязва, че Дора Петрова и Логинова започнали да правят някакви сеанси над главата на дъщеря му.
Същата вечер екстрасенсите Сираков и Дора Петрова продължили да работят с Марина и тя се прибрала разплакана. „Войната на екстрасенсите" започва - Логинова съобщава на ген. Минчев, че Наплатанови трябва да бъдат отстранени от копаенето на дупката, тъй като от централния компютър на МО била изтекла 34 страници секретна информация. Професорът помолил генерала двамата с дъщеря му вече да не участват в операцията. От този момент екстрасенсите и подчинените на проф. Наплатанов полк. Кънев и майор Серафимов „минават в нелегалност". През следващите 6 месеца никой от двамата не се мярка на работа, но си получават заплатата редовно. Обяснението е, че им е поставена задача лично от началника на ГЩ и никой не трябва да разпитва за тях.
Докато проф. Наплатанов е в отпуск, дъщеря му Марина започнала да приема всекидневно информация два пъти на ден - в 10 ч и в 14 ч. Записвала я в специален дневник, прочитала я на баща си и все питала има ли това някакъв смисъл. С натрупването на информацията професорът като кибернетик започва да разбира, че им се подава някаква фундаментална теория, свързана с функционирането на човешкия индивид в Космоса и неговата еволюция. В жалбата си професорът обяснява накратко, че ставало ясно как чрез въздействието със спектрални лъчи върху клетката могат да се изменят характеристиките и функциите на всички органи и системи на човешкия организъм, както и на всяко живо същество. Разглеждала се
теорията на биополето и влиянието му върху дейността на човешкия мозък
и за осъществяване на връзката на човешките индивиди и всички живи същества с космическите регулатори. Наплатанов коментира: „Ако човек прочете тази теория и я осмисли добре, би разбрал как са възможни и масовите лечебни сеанси на Питър Юргенд и други като него". В материалите изрично се споменавало, че тази теория може да се използва и за създаване на отбранителни системи чрез подаване на сигнали, малко по-мощни от нормалните. По такъв начин нападателят бива така блокиран, че се отказва от изпълнението на поставената му задача. Това били и начините за воюване в Космоса.
След края на отпуската Наплатанов е извикан при началника на ГЩ, който го пита каква информация са получили. Професорът разказва и в отговор ген. Минчев му задава въпроса знае ли, че в Съветския съюз е разработено оръжие, много по-страшно от ядреното? В жалбата си проф. Наплатанов уточнява: „Става въпрос за съобщението на Виктор Седлецки във вестник „Дума" от 22.12.1990 г. за лептонното оръжие". В тази кратка информация, препечатка от московската преса, се казва дословно следното:
„Украински учен твърди, че лептонното оръжие е по-страшно от атомното Светът е пред прага на създаването на оръжие, по-страшно от атомното - „лептонното", заявява във вестник „Рабочая газета" членът на Лигата на независимите учени на СССР Виктор Седлецки, който е ръководител и главен конструктор на украинския център „Форма". По думите му центърът в продължение на година и половина се е занимавал с тази проблематика и е достигнал определени резултати за възможностите на лептониката целенасочено да влияе върху човешката психика. Ако се овладее лептонното оръжие, може да се роди психофашизъм - казва Седлецки и подчертава, че целта на създадената Лига на независимите учени на СССР е да не допусне това."
Проф. Наплатанов цитира още една дописка от 1991 г. с подобно съдържание. Вечерта дъщеря му съобщава, че в нейния канал за контакт се включил екстрасенсът Димитър Сираков. Сам назовал името си, а Марина като радиоточка изговаряла автоматично всичко, което се предавало от Сираков по телепатичен път, обяснява в жалбата професорът. На следващия ден Сираков я вика в кабинета при ген. Минчев и двамата я разпитват за получената информация. Когато вечерта се прибира от работа, Наплатанов заварва истински ад: Сираков
по телепатичен път сипе какви ли не хули
и закани към Марина, а тя изговаря на глас всичко автоматично. Нарича я изчадие, покварена душа, заявява, че той - Димитър Сираков - ще я убие със собствените си ръце, за което баща й щял да му бъде благодарен. Тук професорът кипва, че Сираков използва психологически методи за издевателство над Марина и му казва, че използването на психологическо оръжие не е разрешено никъде в света, а той ще отговаря пред закона. Издевателствата им не спират и в резултат Марина рухва напълно психически и не е в състояние да се защитава. Атаките над Марина бяха жестоки и брутални, описва баща й:
„Чрез психологически натиск по телепатичен път те успяваха да й внушат, че тя е толкова грешна, че няма право да живее. Издевателстваха над нея денонощно. В резултат на тези парапсихологически въздействия тя рухна, повтаряше цялата мръсотия, която й предаваха, и непрекъснато ни молеше за помощ и опора, тъй като не беше в състояние сама да се защити от нападките им. Непрекъснато й нареждаха, че трябва да се хвърли от терасата или да се отрови. Наложи се да изхвърля всички лекарства от къщи. От всичко това ми стана ясно, че психологическото оръжие е факт и аз нееднократно заявявах на Сираков и неговите „съотборници, че те използват най-жестокото и най-безчовечното оръжие, създадено досега в човешката история, с което са нарушени природните закони за съществуване на човечеството и са посегнали на най-святото и неприкосновеното у него - човешкия мозък."
Проф. Наплатанов обяснява, че зад цялата тази мръсотия стои началникът на ГЩ ген. Минчев, а подчинените му пряко органи на Военното контраразузнаване директно ръководят „операцията". Професорът разказва това на брата на съпругата си, майор от специалните служби Атанасов. Още същата нощ Наплатанов също става обект на такова въздействие: събуждат го като по команда и го държат дълго буден. "Когато си легнах отново в спалнята, нещо стана в главата ми сякаш ми подадоха някакъв много мощен сноп от биополе, с което бях бомбардиран като с мълния". Усещанията от болката той описва като непоносими. Обработват го на два пъти. Става със страшни болки в главата.
В следващия брой: какво бе намерено в Царичина според разказите на очевидци
