Слабo потрепване на струя цигарен дим в мобилен дом в Тампа слага началото на най-мащабното разследване за шпионаж в историята на ФБР. Случай, който разкрива успешна шпионска мрежа от Студената война, оставила Запада широко отворен за руска атака. На 23 август 1988 г. агент Джо Наваро помага на Командването за сигурност на разузнаването на армията на САЩ по задача да намери и разпита двайсет и няколко годишен мъж от Тампа на име Родерик Джеймс Рамзи за времето, през което е бил в армията в Бад Кройцнах, Западна Германия, в началото на 80-те. Рамзи е един от многото бивши сътрудници на сержант Клайд Лий Конрад, заподозрян в шпионаж. Разпитът трябва да е рутинен.
Наваро, който се е присъединил към ФБР в средата на 70-те години, откарва агент от армейското разузнаване до последния известен адрес на Рамзи в парк за мобилни къщи северозападно от летището в Тампа. Той знае малко за задачата или за разпитвания, но е добре обучен в езика на тялото. По време на разпита Рамзи, слаб и висок, изглежда почти спокоен. Но когато разузнавателният агент на армията го пита за връзката му с Конрад, Наваро забелязва нещо странно. „Цигарата му затрепери – не познатото трептене, което наблюдавахме, а
добър, силен тремор“
пише Наваро в новата си книга „Три минути до деня на страшния съд“, шпионски трилър от реалния живот. „Преди въпроса, кадифено гладка следа от дим. Тридесет секунди след това, отново гладка. Но между тях, в точния момент, когато се споменава името на Клайд Конрад, димът направи остър зигзаг.“ Наваро, който има необичайна способност да чете езика на тялото, забелязва същия модел на цигарения дим още няколко пъти по време на разпита в мобилната къща, а след това по-късно в близкия хотел Pickett. Намекът за нервна реакция е достатъчен, за да го накара да убеди шефовете си да му позволят да започне цялостно разследване, в което той се сприятелява с Рамзи, среща се с него редовно повече от година и събира достатъчно информация, за да го изпрати заедно с няколко негови сътрудници в затвора. Задачата никак не е лесна, като се има предвид, че шпионинът е показал втори резултат в теста за интелигентност в цялата история на американската армия. Той е в състояние да мисли стратегически и да манипулира останалите. Има слабост към наркотиците и именно положителният му тест става причина да го освободят от армията. Остава едва ли не на улицата и отива да живее в каравана до дома на майка си във Флорида. Там го открива Джо Наваро, чиято задача е да говори с всички, които са познавали вече осъдения за шпионаж американски военен Клайд Лий Конрад. Двамата с Родерик Рамзи са работили заедно в архива със секретните документи в 8-ма пехотна дивизия в Западна Германия от 1983 до 1985 г.
В продължение на месеци агентът на ФБР го посещава в караваната, кани го на дълги обеди, за да стигне до тайните му. Рамзи разказва за живота си в Германия, как е харчил много пари, за да води жени в скъпи ресторанти и за наркотици. Тогава заплатата му в армията е била 86 долара на месец. Наваро е сигурен, че няма как да са му стигали, за да си осигури луксозния живот, който е водел. Очевидно е
имал допълнителни доходи
разсъждава агентът. Постепенно Наваро научава и колко лесно може да се откраднат строго секретни документи. Всеки ден част от тях се поставяли в специална чанта и били пренасяни в съоръжение за изгаряне, а разузнавачът за СССР просто ги вадел от там, преди да стигнат до пещта. Там вече никой не проверявал чантите. Тренирал как да ги изнесе от службата, без да го забележат при проверка. Първоначално Рамзи снима документите с фотоапарат, но впоследствие си взема видеокамера, разказва Джо Наваро в книгата си. Съветският агент записал около 45 часа с документите, които е откраднал или копирал. После предназначените за КГБ ленти и хартиени копия били складирани в таен апартамент в град Бад Кройцнах, близо до Франкфурт, в който се намирала военната база.
Преди да стигне до тази информация, Наваро пита небрежно Рамзи дали Конрад му е давал нещо. Той изважда лист хартия с изписани номера. „Какво е това?“, поинтересувал се агентът на ФБР, като се опитвал да не докосва листа. „Е, той просто каза, че ако някога в бъдеще искам да се свържа с него, да се обадя на този номер“, отвърнал Рамзи. „И вече разсъждавам като служител на реда - разказва Наваро впоследствие. - Не искам да пипам това. Искам да го запазя като доказателство, опитвайки се да го докосна внимателно, без да уплаша Род.“ Накарал го да постави листа върху бележник и после го взел за анализ.
Хартията се оказала специална - разтваря се при намокряне
и така се унищожавали доказателства, за да не попаднат във вражески ръце. ФБР обаче вижда, че цифрите не отговарят на телефоните в САЩ, и когато проучва въпроса, става ясно, че това са спешните контакти с чешката мрежа от шпиони, която осигурява тайната връзка на американците с КГБ. В Москва са получили плановете на НАТО как да се реагира, ако СССР нападне страна от пакта. Предвидено е било войските на Алианса в Германия да задържат съветските в продължение на три месеца. Толкова е било необходимо на САЩ и съюзниците им да се подготвят за война.
Продадена е информация и къде ще бъдат извикани войниците, къде ще се разположат полевите болници, складовете за доставки, какви честоти на радиото ще се използват, къде ще бъдат хеликоптерите и танковете, резервните части, какви дислокации са възможни. При това плановете за реакция са били много на брой – за всяка държава, която евентуално бъде нападната. И още нещо е имало в тези документи - местоположението на ядрените обекти в цяла Западна Германия. С разкриването им Кремъл е получил възможност
първи да нанесе удар
като при това положение Европа щеше да бъде победена в рамките на три седмици, пише изданието „Дейли нюз". Наваро изчислява, че агентите на Източния блок са платили на американската си шпионска мрежа между 2,2 и 5 милиона долара за информацията. След края на разследването американското военно разузнаване локализира жилището, където се пазят откраднатите планове, и потвърждава, че цитираните от Рамзи пасажи за атаката са абсолютно точни. Заради високото си IQ, виждайки един секретен документ, той може да рецитира наизуст цели абзаци от него. Най-удивително е обаче как е пробил системата за безопасност на трезора, където са били съхранявани кодовете и самите устройства за ядрено активиране. Накарал двамата охранители, които имат достъп, да се състезават кой първи ще отвори ключалката със своя шифър. Докато те натискали бутоните, Рамзи запаметявал с лекота комбинациите.
По-късно се върнал, за да запише кодовете. По време на процеса става ясно, че той е откраднал действителните ядрени кодове. Задържан е на 7 юни 1990 г. След съдебно дело е осъден на 35 години. На процеса Рамзи признава, че е спечелил 20 000 долара от шпионската си работа, но всичко е похарчил.
През 2013 г. шпионинът е освободен и местоположението му е неизвестно.
Разследването се отразява и на Наваро, който тогава е на около 30 години. „Просто постепенно ме измори“, каза той. — Никога не съм очаквал това.“ Вероятно Рамзи е започнал да мисли за Наваро като за ментор и бащинска фигура. Но агентът знае през цялото време, че потенциално може да залови събеседника си за престъпен шпионаж. „ФБР набира хора, които са много етични, много морални. Израснал съм католик. Нещата в семейството ми бяха много ясни относно това кое е правилно и кое не. И това беше първият път в кариерата ми в бюрото, когато ден след ден трябваше да лъжа“, каза той. „Тук трябваше да живея в лъжа, да лъжа всеки ден, както заподозрения, така и майка му, която не е направила нищо лошо, която беше много мила дама. Мисля, че на подсъзнателно ниво това наистина ме засяга.“ Предателството разстройва Наваро, въпреки че Рамзи му изпраща коледни картички от затвора. „Това ме безпокоеше дълго време“, признава агентът.
