„Чамкория" е спектакъл за малкия човек в България. За бай Славе, който върти волана на омнибуса, а всъщност върти кормилото на собствения си живот.
Годините са 20-30-те на миналия век и в центъра на разказа е атентатът на комунистите в църквата „Света Неделя", при който загиват над 200 души - политици, генерали, военни, обикновени граждани и майки с деца. От мига, в който напуска църквата, за да запали цигара, и чува зад гърба си тътена на взрива, животът на бай Славе го изправя пред избори, в които всъщност няма избор. Независимо дали ще вози по тъмни доби чували със сгънати на две трупове или чанта с ограбени милиони от банка, дали ще играе по гайдата на комунистите или на анархистите - той си въобразява, че сам определя живота си, но всъщност е играчка на политиката.
Близо двучасовият монолог е подвиг в актьорското изпълнение, защото не е писан специално за актьора и не е съобразяван с неговите психически и физически сили и възможности, а е превърнат в театър от обемистия едноименен роман на Милен Русков. Режисьорът Явор Гърдев се е справил брилянтно с първата си задача - трансформация на епоса в драма. За втората - участието на актьора, той е разчитал на доверието и енергиите на Захари Бахаров. Нали ги знае от работата им във филма „Дзифт". И актьорът не го подвежда. Ролята на шофьора бай Славе е върхът в досегашната кариера на Бахаров.
По изключително майсторски начин е извлечена от романа ролята на политическата ситуация като съдба, която става подмолно определяща в монолога - героят я приема с незнание за нейната сила, като някакво препятствие от величината на съперничеството с шофьорите конкуренти. А после, вече нейна жертва, той примирено убеждава себе си, че е действал за добруването на семейството си. Чак на финала разбираме, че сме гледали наратив от антична драма с наказание за заслепението на героя. Наистина великолепна работа на Явор Гърдев и Захари Бахаров!
Героят на Бахаров, висок здравеняк и непукист, върти кормилото на омнибуса от София до Чамкория всекидневно, прекарайки на пътя десетки часове изнурителен труд. Той държи под око пътниците, разменя по някоя и друга дума с винаги седящите до него госпожица Мици и госпожица Греци и коментира „тъй нареченото си семейство от жена и три деца". Бай Славе управлява вниманието на зрителите със смес от житейски драми и техния комичен коментар, реди история след история, в която думата дума отваря, и във върволицата от случки все някак успява да се измъкне невредим от опасностите на професията и семейните свади.
Режисьорът е работил умно, създавайки на актьора пространство за тези и антитези, така че и най-обикновените битови сюжети са разказани като драматични събития с влияние върху живота на героя, който ги оставя да отзвучат откъм смешната им страна. Бай Слави говори на диалект, с афоризми, като автентичен човек от масата, а неочакваните му сравнения са смешни в логиката на своя абсурд.
Качествената драматизация позволява на Бахаров да натрупва драматизъм и после да го усмирява в малозначимите случки на живота си. И в този нескончаем монолог пред публиката през цялото време като змия бавно пълзи една паралелна сюжетна линия с тайнствен пътник и неговата жълта кожена чанта, която те кара да следиш представлението като криминале. Усещането за нещо фатално, което ще се случи, се стеле като смог над минималистичния декор - кормило, гюрук и една жълта чанта, която стои в омнибуса като залепена. На финала този неодушевен персонаж ще изиграе възлова роля в спектакъла. Толкова важна, че Захари се разплаква за огромна изненада на зрителите, омагьосани от неговите лакърдии. А чантата избухва буквално и метафорично по правилото на Чеховата пушка, която виси на стената в първо действие, за да гръмне в последно. И да сложи точка в илюзионния живот на малкия човек, който все ще се забърка там, където не се знае кой прав и кой крив, но е сигурно, че се пролива кръв.
„Чамкория" е представление, което те стиска за гърлото от мъка и смях и не те пуска до самия край. Публиката, буквално обсадила Театър 199, изкарва четири пъти на бис Бахаров, чийто герой тази вечер загубва в игрите на късмета.
