Законът за "чуждестранните агенти" в Грузия беше одобрен на последното, трето четене в парламента. Той беше предложен от управляващата партия "Грузинска мечта" и предизвика масови протести в страната заради опасения, че той ще бъде използван за репресии срещу опозицията.
Новината идва, след като преди година управляващите направиха опит да приемат законопроекта, но се отказаха заради масовите протести. В края на 2023 г. Грузия получи статут на кандидат-член на Европейския съюз (ЕС). Представители на ЕС казаха, че законът за "чуждестранните агенти" може да бъде значителна пречка за кандидатурата на Тбилиси за членство.
Грузинският закон ще задължи неправителствени организации, граждански обединения и медии, които получават повече от 20% чуждестранно финансиране да се регистрират като "чуждестранни агенти".
Той е създаден по модела на съществуващия в Русия закон за "чуждестранните агенти", който руският президент Владимир Путин използва за потискане на опозиционерите си. Протестиращите в Грузия се опасяват, че законът ще доведе до репресии и в Грузия.
"Грузинска мечта" казва, че приемането на закона е необходимо, за да се повиши прозрачността на финансирането на неправителствените организации и да се защити страната от намесата на западните сили.
Във вторник приемането на закона беше подкрепено от 84 депутати, 30 депутати бяха против. Третото четене на законопроекта продължи няколко секунди, след което беше законопроектът подложен на гласуване.
Сега законът трябва да бъде подписан от президентката на страната - Саломе Зурабишвили. Ако тя наложи вето, той ще бъде върнат отново в парламента.
По време на гласуването около сградата на парламента се проведе протест под наслов "Не на руския закон". В продължение на месец противниците на законопроекта организираха почти ежемесечни протести. В събота се проведе един от най-големите в Грузия, откакто тя получи независимост от Съветския съюз през 1991 г., пише BBC.
Срещу протестиращите многократно бяха използвани с водни оръдия, сълзотворен газ и гумени куршуми. В понеделник към тях се присъединиха и стотици студенти.
Законопроектът и протестите
„Призовавам всички да излязат от всички университети в 10 ч. и да се разпространят в периметъра на парламента“, каза един от демонстрантите, докато се обръщаше към студентите в центъра на Тбилиси в понеделник.
На 13 май студенти от няколко университета в столицата се присъединиха към хилядите протестиращи вечерта пред сградата на парламента. Там те скандираха, че ще „защитят достойното бъдеще на Грузия, нейната независимост и европейското бъдеще на страната“, съобщиха кореспонденти на Свободна Европа.
„Мисля, че (законът) е много неуважителен към студентите, към всеки един човек, който стои тук“, казва Ана Самхарадзе, 18-годишна студентка по международни отношения, пред Ройтерс в понеделник.
В неделя няколко хиляди протестиращи организираха нощен митинг пред сградата на парламента в неуспешен опит да попречат на депутатите да влязат в нея в понеделник.
Въпреки протестите на 13 май министър-председателят Иракли Кобахидзе от "Грузинска мечта" потвърди подкрепата си за законопроекта.
В същия ден се проведе заседание на правната комисия, на която беше обсъден законопроектът, преди окончателното му гласуване в пленарната зала. Той беше разгледан и одобрен в рамките на 67 секунди, след като опозицията беше възпрепятствана да присъства.
По време на заседанието грузинската полиция арестува 20 души. Видеоматериал, споделен в социалните медии, показва как няколко маскирани полицаи за борба с безредиците бият паднал протестиращ, преди да го задържат.
Прочети още
В друг видеозапис се вижда как мъж, чието лице е в кръв, е насилствено задържан от многобройни маскирани мъже, които го бият и късат ризата му.
Международната реакция
Проектозаконът беше осъден от Съединените щати, Европейския съюз и други страни за това, че подражава на подобен руски закон, използван от президента Владимир Путин за оказване на натиск на опозицията.
Правозащитни организации също призоваха „Грузинска мечта“ незабавно да оттегли законопроекта.
„С придвижването на този вреден законопроект грузинското правителство открито подкрепя репресиите срещу правата на човека и гражданското общество, които през последните дни достигнаха тревожни нива“, се казва в изявление на „Амнести интернешънъл“ от 14 май.
Прочети още
„Ако бъде приет, този закон ще заклейми легитимната гражданска дейност и независимите медии и ще предостави на властите нови инструменти, които те могат да използват, за да налагат глоби или да санкционират по друг начин неправителствени организации (НПО), с чиято дейност не са съгласни“, заяви Freedom House в изявление от 13 май.
На 13 май Петер Стано, говорител на Европейската служба за външна дейност, поздрави грузинската общественост за „лоялността“ им „към европейския път“ и разкритикува отношението на правителството към протестиращите.
Германският министър на външните работи Аналена Баербок също подкрепи грузинските демонстранти чрез публикация в социалните си мрежи.
