„Екстремният ни начин на пътуване, с живот нонстоп сред местните хора изцяло промени нашите възгледи, концепции, стереотипи за живота“, казват Маги и Цветин. Десетки хиляди километри пеша, на автостоп, през непроходими джунгли, пустини и савана, по разбитите пътища на Азия и Африка – това Маргарита и Цветин Шущаркови не определят като подвиг. Правят го с желанието и мечтата да опознаят света, да се гмурнат в местната култура на всяка страна, племе или общност и да поживеят така, както искат.
И все пак, много пъти е било страшничко, с опасности, дебнещи на всеки метър, признават и двамата. Но няма как да е иначе, при този екстремен начин на пътуване, като спиш на палатка и нонстоп си сред местните.
Цветин е инженер, потомък на рода Шущаркови от култовото гоцеделчевско село Ковачевица. До 18-ата си година живее в Казанлък, после се премества в София. Маргарита е коренячка софиянка. Завършила е биология в Испания, където живеят с Цветин 5 години. Обикалят и цяла Западна Европа. Живеят 3 години в Китай, където изучават бойни изкуства и преподават английски.
Със спестените пари пътуват, но по стандартния начин, с осигурен транспорт и нощувки. Срещат пътешественици, които пътуват без план и без да са си определили срок за връщане, кой пеша, кой с колело, мотоциклет или на стоп.
Тези необикновени хора ги вдъхновяват
да предприемат подобно пътуване, за което не се изискват много финанси.
Решението да тръгнат на стоп идва в една прекрасна априлска утрин през 2015-а. Понеже не е сигурно кога ще ги качат на стоп и ще изминават километри пеша, слагат в раниците си само малка палатка, газово котлонче, канче за варене на вода, няколко ката дрехи и стар фотоапарат.
Първата кола стопират буквално пред дома си. Тръгват от Турция с желанието да се потопят в атмосферата на древните пътешественици, без всякакви мобилни устройства – телефон, таблет, лаптоп. Без никакъв план. И без нарочно да го планират, се озовават на Пътя на коприната, после на Пътя на подправките – древните маршрути, по които са се движили кервани с търговци. Правят си и блог Magic Kervan („Вълшебният керван“).
От Турция продължават в Иран, Пакистан и Индия, като изминават Пътя на коприната между Европа и Азия по земя. В Индия пътешестват половин година. После тръгват по Пътя на подправките, през Югоизточна Азия, през целия Индонезийски архипелаг, от остров на остров, до Молукските острови, наречени Островите на подправките – сега част от Индонезия.
Третата година са изцяло в Тихия океан, в регионите на Меланезия и Микронезия, отново от остров на остров. Хрумва им идеята да
стопират лодки, яхти
и всякакви други плавателни съдове. На остров Фиджи достигат с яхта, която стопират на Соломоновите острови. „Бяхме като пирати из океаните и южните морета“, смее се Маги.
На остров Фиджи се венчават. Там, „на другия край на земята“ има гръцка православна църква – насред фиджийците, които са меланезийски народ, но християнизирани. Доброволстват в сиропиталище и гръцки свещеници им предлагат и църковен брак. От Фиджи се връщат в любимата си Азия, също на стоп с една лодка. Няколко месеца прекосяват Тихия океан, докато стигнат до Япония и Южна Корея. Оттам продължават на стоп по земя.
Четвъртата година от пътешествието е под наслов „По стъпките на прабългарите“ – през Монголия, Сибир по номадския миграционен път, по който според историците се е осъществила миграцията на степните народи от Централна Азия към Европа. В това число и на прабългарите. От Казахстан продължават през Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан. Пресичат Каспийско море, а оттам по Кавказието минават през Азербайджан, Грузия и Армения и обратно през Турция.
Тъй като не вземат никакви мобилни устройства,
от компютърни клубове изпращат снимки от стария си фотоапарат и пътеписи, които майката на Маги качва в блога „Вълшебният керван“. Не плащат за нощувки, спят или в палатката, или ги приютяват хора в домовете си, в местни храмове. Единствените им разходи са за визи и храна. Хранят се по крайпътни заведения или сами си готвят на газовото котлонче. „И по този минималистичен начин се чувствахме много добре. Не сме се гладували. Бяхме напълно задоволени, тъй като чувствахме, че напълно живеем в мечтата си“, споделя с вълнение Маги.
Завръщат се през декември 2018-а и почти през цялата 2019-а са си вкъщи, да се нарадват на роднините, приятелите и родния въздух. Цветин работи по професията си – строителен инженер, а Маги пише книгата „Палецът на свободата“. Наричат я така, защото за тях точно вдигнатият за стоп палец им дава свободата да обиколят света. Излиза през 2020-а и отразява първата част от Азиатското им пътешествие – Иран, Индия и Пакистан.
Следващата експедиция е „Африка, мама“ и заминават през ноември 2019-а. За пръв път летят със самолет до Израел – заради проблемите в Сирия и Ирак.
Оттам – в Йордания, Египет, Судан и Етиопия. Тъкмо се канят да влизат в Кения, и ги сварва пандемията. Прибират се с първия възможен полет през Турция.
Докато стоят, работят, за да спестят за следващото пътешествие. Маги пише втората книга, а Цветин като инженер се занимава със строителство.
През 2021-ва отново заминават за Африка, за да довършат замисленото
да прекосят континента пеша.
Планират за 8 месеца да продължат от Танзания през цялата южна част. Там обаче е заченато първото им дете – Божидар. „От 17 години сме заедно, но едва наскоро решихме да си имаме дете. Божи беше заченат в Ботсвана, така че се шегуваме, че е африканче“, смее се Маги. Там обикалят няколко страни, а след като тя навлиза в 4-я месец от бременността си, се връщат, защото става рисковано да се друса по разбитите африкански пътища.
През 2022-ра излиза втората им книга – „Пътеводител за омагьосани земи“, като своеобразно продължение на първата. Посветена е на Югоизточна Азия и е част отново от голямото Азиатско 4-годишно пътуване. Обхваща период от около година и обиколката през Мианмар, Тайланд, Малайзия, Индонезия, Сингапур. Приключенията на двамата в този регион са изпълнени с мистика и премеждия.
Във всяка от държавите са попадали в много екстремни ситуации. В Мианмар проникват в забранена за туристи зона и се натъкват на операция на военната хунта. „Беше много страшно, защото бяхме без телефони, в забранена военна зона. Изправиха ни се косите, когато блокираха целия път, за да мине военният кордон – бронирани коли и хора с картечници“, споделя Маги.
В Тайланд правят 10-дневен преход през джунглата до най-високия връх на Западна Малайзия – Гунун Тахан, по средата на националния парк „Таман Негара“. Там чуват смразяващия кръвта рев на тигър на 100 метра от тях, после още един рев. После разбират, че два мъжки екземпляра се борят за територия.
„Беше на 10-я ден от прехода ни и въпреки че бяхме смазани, изминахме бързо последната част за 40 минути, вместо за 2 часа“, споделя Маги.
В Индонезия решават да се изкатерят на ръба на изригващ вулкан – Бромо на остров Ява, въпреки че е обявена опасността и отцепват региона. „Защо го направихме? Много е вълнуващо. В такива моменти човек усеща колко е мъничък и нищожен пред тая мощ, извираща от земните недра и бълваща пушек. Усещане за незначителността на човека спрямо природата, която ужким е подчинил“, споделят пътешествениците.
На остров Ломбок ги ограбват престъпници,
въоръжени с мачете. На остров Сулавеси пък се загубват в джунглата – попадат в капана на огромни треви и лиани. Остават почти 3 дена без храна и вода, при активно натоварване и много потене, в екваториалната джунгла, на 40 градуса. В един момент се добират до скали, откъдето виждат рибар в залива. „Започнахме да крещим на индонезийски „Помощ, помощ!“, а той ни гледаше като привидения – рошави, мръсни чужденци, изскочили от необитаемата джунгла. Но ни взе в лодката и ни откара до най-близкото село“, разказва Маги.
Имат и много екстремни ситуации между островите Суматра и Ява, с тираджии, каращи бясно по разбитите пътища и не спали по 24 часа. „Стопирахме основно камиони, в Индонезия няма толкова много частни коли, повечето хора са с мотопедчета“, споделят пътешествениците.
Днес друг човек „чертае маршрута“ им вместо тях – синът Божидар, който през май навършва годинка. С него пътуват на по-близки маршрути, основно из България. Планират да пътешестват с ван, за да може малкият Божи да спи удобно отзад. А пред Маргарита е струпан материал за още няколко книги.
„Ще продължим да описваме Азиатското турне поне в още 2 книги и Африканското в една. След Малайзия и Индонезия следва Папуа Нова Гвинея. Очертава се един много интересен регион – Меланезия, тихоокеанските държави – Вануату, Фиджи, Соломонови острови. А после Африка“, споделя Маргарита.
