Той е бащата на болничната архитектура в България. Член е на Американския съюз на архитектите. Дъщеря му продължава занаята, но в Чикаго. А тази седмица архитект Кирил Дойчев става на 100 години. И ще ги отпразнува на върха на една от емблематичните сгради на Чикаго – Willis tower.
Кирил Дойчев е роден през 1923 година в София. По времето на Втората световна война младият Кирил Дойчев живее и учи в германския град Дрезден. Казва, че вижда паралели със сегашната обстановка в Европа. „Това, което се случва е едно повторение на тези години. И примерът е Полша – Хитлер направи същото, което Путин се опитва да направи с Украйна“, смята арх. Дойчев.
Пред 1944 година се връща в България след като нацистките тайни служби Гестапо разстрелват негов приятел. Две години по-късно започва първата си работа като архитект в София.
„Аз получих едно развитие, много бързо като зрял архитект.“, казва той за първите си години. Късметът го изпраща в екипа, който прави болници. „Аз не ги избрах, течението ме въвлече в болници“, допълва Дойчев. И те стават неговата запазена марка.
Архитект Дойчев проектира първата модерна болница – тази в Бургас. После следват още много в цялата страна. Казва, че вижда сградите като жив човешки организъм.
„Аз винаги свързвам функцията с архитектурата, с физическото изражение. Моята цел беше да разработя такива функционални единици като клинична лаборатория, рентгенова диагностика, вътрешно отделение, хирургическо отделение, да ги направя нещо като примери, които другите архитекти да ги сглобяват като проектират болница“, споделя архитектурното си верую Дойчев.
Той пътува смело след края на войната
през 60- те години в Китай и Виетнам и прави проучване на терени за военни болници. През 70-те и 80-те години Кирил Дойчев е активен участник в работни международни групи в областта на здравното проектиране и консултира реконструкцията на университетския комплекс и нов хирургически блок на CHARITE в Берлин, за което получава медал от правителството на Германия.
Той е един от пионерите, който слага началото на нова, модерна болнична архитектура в България, в стила на рационализма на Баухаус. Павилионният и класицистичен стил от миналото е изместен от компактната, вертикална и икономична болнична сграда, прилягаща за нуждите на 21 век. Този творчески подем на младия архитект ще продължи да се развива през годините и все повече ще обобщава глобалната идея за болничното пространство, от която и днешните архитекти черпят опит.
Някои от проектите му обаче остават незавършени – 30 години по-късно - като например болницата в Ямбол. Други му носят световно признание.
„Любимият ми проект е в Центърът по хигиена в София, който към себе си има клиника по професионални заболявания с 250 легла. Той е един проект, финансиран от Световната здравна организация и ЮНЕСКО и с който бях приет за член на Американския съюз на архитектите“, казва арх. Дойчев.
За съвременната архитектура в България казва, че е хаос, който не следва единна концепция.
„Мисля, че в областта на архитектурата в България съществува хаос, няма приемственост. Има прекалено много индивидуализъм в архитектите в България. И те не търсят общото в средата“, смята архитект Дойчев.
След толкова много създадени сгради, най-голямата му гордост си остава дъщеря му - Рада Дойчева е един от успешните архитекти в Чикаго.
„Аз съм горд, защото тя е няколко степени над мен в нейните виждания, наслоявания, култура, които провежда в нейните проекти“, казва Дойчев.
А тя му е подготвила епично парти за стотния юбилей в едно от архитектурните чудеса на Америка – Willis tower в Чикаго, която местните все още наричат Sears tower.
За дълголетието казва, че най-важен е генът – идва от род на дълголетници. Но не само…
„Аз съм се хранил рационално и здравословно. Не съм бил пияница“, казва през смях архитект Дойчев - А любовта е била с мярка защото рано съм се оженил, но съм попаднал на добър женски индивид. Но наследствените качества са в основата на дълголетието.“
Да му пожелаем още дълги години живот и здраве!
