Сделката за придобиването на телевизионния разпространител „Булсатком“ на Спас Русев от страна на телекома „Виваком“ е окончателно завършена. Това стана ясно от съобщение на United Group - компанията собственик на "Виваком".
Новината идва, след като преди дни Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), която отдавна е с изтекъл мандат, обяви, че е разрешила придобиването. Това се случи на фона на дебат за дейността на антимонополния орган и опасения, че сделката за „Булсатком“ ще даде голямо пазарно предимство на "Виваком". Заради сделката съпредседателят на „Продължаваме промяната – Демократична България“ Кирил Петков призова за бърза смяна на състава на КЗК.
„Щастливи сме от финализирането на придобиването на Булсатком. Тази стъпка ще ни позволи да стимулираме по-нататъшния растеж на този важен пазар и ще позволи ускоряване на иновациите в региона“, каза изпълнителната директорка на United Group Виткория Боклаг.
„Булсатком“ е един от най-големите телевизионни разпространители в страната. Дружеството беше придобито от Спас Русев през 2022 г. Няколко месеца по-късно стана ясно, че сделката е била финансирана с кредит в размер на 127 млн. евро, който той е взел от „Виваком“ на United Group.
През 2020 г. пък United Group купи „Виваком“ от Спас Русев. „Виваком“ е търговското название на БТК, която беше част от активите на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ).
По-късно United Group придоби още и „Нова броудкастинг груп“ и вестник "Телеграф", свързван в миналото със санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания депутат от ДПС Делян Пеевски.
Сделката между Русев и „Виваком“ за „Булсатком“ беше разрешена от КЗК въпреки възраженията от страна другите два телекома – A1 и Йетел. Двете компании определиха сделката като "недопустимо арогантна и в разрез с правилата за лоялна конкуренция“ и негодуваха, че по този начин според тях „Виваком“ ще получи контрол над 60% от националния пазар за разпространение на телевизия.
Според регулатора КЗК обаче със сделката за „Булсатком“ „Виваком“ ще получи „само“ 40% от пазара.
За проблеми в решенията на КЗК или заради липса на такива се говори от десетилетие. Подобни случаи са забраната за придобиването на Нова броудкастинг груп от страна на Петр Келнер и последвалото разрешение за същата сделка, но в полза на Кирил и Георги Домусчиеви.
Прочети още
Подобни бяха и случаите със спряната сделка за придобиването на ЧЕЗ от „Инерком“ на Гинка Върбакова, поглъщането на лидера на пазара в строителството „Водстрой 98“, свързван с Делян Пеевски, от третата най-голяма компания на същия пазар – „Хидрострой“ на Велико Желев, сагата с придобиването на оръжейния завод „Дунарит“ от ЕМКО на Емилиян Гебрев и други.
